Ангел Господен: да сеем неуморно доброто и вярата
Антонела Палермо – Маня Кавалджиева – Ватикана
На неделната молитва папа Франциск коментира евангелския откъс с притчата за сеяча. „Сеитбата“ е много красив символ, който Исус използва, за да опише дара на своето Слово, посочи Франциск. Папата насърчи всички да правят като Исус, който, въпреки, че познава нашата „почва“, никога не се уморява да вярва, че плодът ще бъде изобилен. Папата се обърна по-специално към родителите, младите хора, свещениците, монасите и миряните.
Исус познава нашите пороци, но продължава да сее
„Сеитбата“ е много красив символ, който Исус използва, за да опише дара на своето Слово“, посочи Франциск. „Нека си представим едно семе: то е малко, почти не се вижда, но от него израстват растения, които дават плодове“.
Следователно, ако Словото е семето, ние сме почвата: можем да го приемем или да не го приемем. Но Исус, „добрият сеяч“, не се уморява да го сее щедро. Той познава нашата почва, знае, че камъните на нашето непостоянство и тръните на нашите пороци (ст. 21,22) могат да заглушат Словото, но въпреки това винаги се надява, че ние можем да принесем добър плод (ст. 8) .
Родителите на трябва да се обезкуражават
Така постъпва Господ, каза Франциск и „ние също сме призвани да постъпваме така: да сеем неуморно. Но как?
Франциск говори най-напред за родителите и тяхната задача да предават вярата:
Те сеят доброто и вярата у децата си и са призвани да правят това, без да се обезкуражават ако понякога изглежда, че децата не ги разбират и не оценяват техните съвети, или ако светският манталитет „оказва пречка“. Доброто семе остава, това е важното и ще пусне корени в подходящото време. Но ако, поддавайки се на недоверието, се откажат от сеитбата и оставят децата си подвластни на модата и мобилните телефони, без да им отделят време, без да ги възпитават, тогава плодородната почва ще се изпълни с плевели.
Призив към младите
След това папата се обърна към младите хора: „те също могат да сеят Евангелието в браздите на всекидневния живот, например с молитвата и солидарността“, каза той.
Това е малко семе, което не се вижда, но с което човек поверява всичко, което преживява, на Исус и така Той може да го накара да узрее. Но мисля и за времето, което да посветим на другите, на тези, които имат най-голяма нужда: може да изглежда загубено, но то е свято време, докато привидните удовлетворения от консуматорството и хедонизма ни оставят с празни ръце. Мисля и за учението, което е уморително и не носи веднага възнаграждение, както когато се сее, но е от съществено значение за изграждането на по-добро бъдеще за всички.
Възвестяване на Словото, макар и без да се има незабавен успех
И накрая другият пример, да не забравяме свещениците, нито монасите и миряните, насърчи папата, които са „ангажирани с възвестяването, които живеят и проповядват Божието Слово, често без да имат веднага успех“.
Нека никога не забравяме, когато възвестяваме Словото, че дори там, където ни се струва, че не се случва нищо, в действителност Светият Дух е в действие и Божието царство вече расте, чрез и отвъд нашите усилия. Затова, напред, с радост! Нека си спомним за хората, които са посадили семето на Божието Слово в живота ни: може би то е поникнало години след като сме видели техните примери, но е станало именно благодарение на тях!
Поверяване на Пресветата Дева от планината Кармел
Папата завърши катехизисната си беседа с редица въпроси, зададени на вярващите:
Нека се запитаме: аз сея ли доброто? Загрижен съм да жъна само за себе си, или да сея и за другите? Посявам ли някое семе от Евангелието в ежедневието: учение, работа, свободно време? Обезкуражавам ли се, или като Исус продължавам да сея, дори и да не виждам незабавни резултати?
Накрая папата се обърна с молитва към Дева Мария, която „днес почитаме като Пресветата Дева от планината Кармел“, ни помогне да бъдем щедри и радостни сеячи на Благата вест.
