10 години от посещението на папата в Лампедуза: „Къде е брата ти?“

Избирайки това, което се превърна в символ на миграционните трагедии в Средиземно море, за първото си пътуване извън Рим след избирането му на 13 март 2013 г., папа Франциск искаше да насочи вниманието към тежкото положение на мигрантите и търсещите убежище, бягащи от война, преследване и бедност, което е постоянна тема на неговия понтификат.

Салваторе Чернуцио – Ватикана

Преди десет години над 300 мъже, жени и деца от Африка, погребани от водите на Средиземно море, край бреговете на Лампедуза, изглеждаха една от най-големите трагедии, случвали се някога в Средиземно море. От 2013 г. до днес повторението на тези „тихи кланета“ се превърна в драматична константа. Това, което беше първото апостолическо пътуване на Франциск, на 8 юли 2013 г., остана запечатано в колективната памет с жестовете и думите, изречени от новоизбрания тогава папа.

Болезнен и оглушителен вик

„Смъртта на невинни, предимно деца, в търсене на по-мирно съществуване, далеч от войни и насилие, е болезнен и оглушителен вик, който не може да ни остави безразлични“, пише Франциск в текста, прочетен в началото на честванията, в който настоява за промяна на подхода към проблема с миграцията, неподвластен на „страховете“ и „партийната логика“ и най-вече на безразличието. Кое е най-лошото зло, както той заклейми преди десет години в израз, който по-късно стана една от силните страни на магистериума: „Глобализация на безразличието“. Това е, което „ни лиши от способността да плачем“, подчерта той в проповедта на литургията през 2013 г.

Срамът на едно общество, което не може да плаче

Папата припомня, че „изминаха десет години от пътуването, което исках да направя в общността на Лампедуза, за да покажа моята подкрепа и бащинска близост към онези, които след тежки препятствия, оставени на произвола на морето, пристигнаха на вашите брегове“. Оттогава малко се е променило и ние сме свидетели на „повторението на сериозни трагедии в Средиземноморието“: „Разтърсени сме от тихите кланета, пред които все още оставаме безпомощни и учудени“, казва папата: „Това е срамът на едно общество, което вече не знае как да плаче и да съчувства на другия”.

Къде е брат ти?

„Такива нечовешки бедствия трябва абсолютно да разтърсят съвестта“, призовава папата: „Бог все още ни пита: „Адаме, къде си? Къде е брат ти?'" Към този въпрос епископът на Рим добавя още един: „Искаме ли да упорстваме в грешка, да претендираме да се поставим на мястото на Създателя, да доминираме, за да защитим собствените си интереси, да нарушим конститутивната хармония между Него и нас?“.

Промяна на отношението

„Необходима е промяна на отношението; братът, който чука на вратата, е достоен за любов, прием и доброта. Той е брат, който като мен беше поставен на земята, за да се наслаждава на това, което съществува там, и да го споделя в общение“, повтаря папата, който моли всички за „подновено и дълбоко чувство за отговорност, давайки доказателство за солидарност и споделяне“.

Апел към Църквата

По-специално, Църквата, „за да бъде наистина пророческа“, подчертава папа Франциск, трябва да работи „със загриженост, за да тръгне по пътищата на забравените, излизайки извън себе си, утешавайки с балсама на братството и милосърдието кървящите рани на тези които носят в собственото си тяло същите рани на Христос”.

„Не“ на страха и пристрастната логика

Накрая, призив към „хората“ на остров Лампедуза, което отеква по целия свят: „Призовавам ви да не оставате затворени в страха или пристрастната логика, а да бъдете християни, способни да оплодите този остров с духовното богатство на Евангелието, в сърцето на Средиземно море, за да заблести отново в първоначалната си красота“.

(dg/vatn)