Послание на папата за „Световната среща за човешко братство“
Димитър Ганчев – Ватикан нюз
На 10 юни, следобед, на площад Свети Петър се проведе Световната среща за човешкото братство, организирана от фондация Fratelli Tutti. Участваха 30 носители на Нобелова награда. В посланието си, написано за случая, папа Франциск посочва, че именно „Небето, което е над нас, ни кани да вървим по земята заедно, да преоткрием себе си като братя и да повярваме в братството като една от основните динамики на нашето поклонение“. Светият отец не можа да присъства на това събитие, тъй като беше хоспитализиран от сряда, но словото му беше прочетено от кардинал Мауро Гамбети, архиерей на базиликата Свети Петър и президент на фондацията.
Да видим в другия брата
Папата припомня написаното от него в енцикликата Fratelli tutti, че „братството има нещо положително да предложи на свободата и равенството“, защото всеки, който вижда брат, вижда в другия лице, а не число: винаги „някой“ има достойнство и заслужава уважение, а не „нещо“, което да бъде използвано, експлоатирано или изхвърлено.
В нашия свят, разкъсван от насилие и войни, ретушите и корекциите не са достатъчни: само голям духовен и социален съюз, който произтича от сърцата и сплотен от братството, може да върне светостта и неприкосновеността на човешкото достойнство обратно в центъра на взаимоотношенията. Ето защо, братството не се нуждае от теории, а от конкретни жестове и споделени избори, които го превръщат в култура на мира.
„Въпросът, който трябва да си зададем, не е какво обществото и светът могат да ми дадат, а какво мога да дам на моите братя и сестри“, обяснява папа Франциск и насърчава:
Връщайки се у дома, нека помислим какъв конкретен жест на братство да направим: да се помирим със семейството, приятелите или съседите, да се молим за онези, които са ни наранили, да разпознаем и помогнем на нуждаещите се, да говорим за мир в училище, университета или в социалния живот, да проявим близост към някой, който се чувства самотен...
Нека непрестанно издигаме глас: „не“ на войната“
„Нека се почувстваме призвани да приложим балсама на нежността в отношенията, които са станали гангрена, между отделните хора и между народите“, посочва папата и призовава:
Нека неуморно издигаме глас: „не на войната“ в името на Бог или в името на всеки мъж и всяка жена, които се стремят към мир. Братството е крехко и ценно благо. Братята са котвата на истината в бурното море от конфликти, които сеят лъжи.
Да призоваваме братята и да напомни на онези, които се бият, и на всички нас, че чувството за братство, което ни обединява, е по-силно от омразата и насилието, наистина обединява всички в една и съща болка. Именно оттук се започва отново, от усещането за „взаимност“, искра, която може да запали отново „светлината, за да спре нощта на конфликтите“.
Човекът преди всичко, а не печалбата
Да вярваш, че другият е брат, да кажеш на другия "брат означава да се освободим от бедността и да се чувстваме като уникални деца на света, изтъква папа Бергольо. Също така да се надхвърли „логиката на партньорите, които са заедно само заради интереса“, със съзнанието да се надхвърлят границите на кръвните или етническите връзки, които признават само сходното и отричат различното.
Когато хората и обществата изберат братство, политиката също се променя: човекът започва да надделява над печалбата, общия дом в който всички живеем над експлоатацията на околната среда за собствените си интереси, трудът е справедливо заплатен, гостоприемството се превръща в богатство, надеждата в живот, справедливостта се отваря за възстановявяне, а споменът за стореното зло се лекува в срещата между жертви и виновни.
Първата стъпка по пътя на братството
Папата благодари за участието на нобеловите лауреати, работили върху „Декларацията за човешкото братство“, която може да бъде ефективен наръчник да го живеем и да го свидетелстваме конкретно всеки ден:
Нека това, което преживяваме днес, да бъде първата стъпка в едно пътуване и може да започне процес на братство: свързаните площади от различни градове по света, които поздравявам с благодарност и обич, свидетелстват както за богатството на разнообразието, така и за възможността за да сме братя дори когато не сме близо, както се случи на мен. Продължавайте напред!
Папата завършва с един образ, този на прегръдката с надеждата тази среща да бъде начало на изграждането на „култура“ на мира. Този мир се нуждае от братство, а братството има нужда от среща:
Нека прегръдката, дадена и получена днес, символизирана от площада на който се срещате, да се превърне в житейски ангажимент. И пророчество за надежда. Аз самият ви прегръщам и като ви благодаря отново, сърдечно ви казвам: аз съм с вас!
