Папата: като християни, ние сме длъжни да работим заедно за мира

Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Войната в Украйна показва, че всички войни са тотални бедствия, „за народите и за семействата, за децата и за възрастните хора, за онези, които са принудени да напуснат своята родина, за градовете и селата, и за творението“, както стана след „разрушаването на стената на язовир Нова Каховка”. Папа Франциск споделя загрижеността си за украинския народ с членовете на делегацията на Вселенската патриаршия на Константинопол, приети днес на аудиенция, дошли в Рим за честване на празника на Светите Петър и Павел на 29 юни в базилика „Свети Петър“, посещение, което след това се връща на 30 ноември в Истанбул, за празника на свети Андрей. Папата помоли братята от Патриаршията, на които връчи словото си, за общи усилия за постигане на мир.

Като ученици на Христос, ние не можем да се примирим с войната, но имаме задължението да работим заедно за мира. Трагичната реалност на тази война, която изглежда няма край, изисква от всички общи творчески усилия, за да си представим и извършим мирен преход, към справедлив и стабилен мир. Разбира се, мирът не е реалност, която можем да постигнем сами, той е преди всичко дар от Господа. Но това е дар, който изисква съответно отношение от страна на човешкото същество и най-вече на вярващия, който трябва да участва в Божието миротворческо дело.

Нека християните да помогнат на разделения свят

Именно Евангелието, добавя Франциск, показва на християните, че мирът „не идва само от липсата на война, а се поражда от сърцето на човека“.

Наистина, в крайна сметка той е възпрепятстван от лошия корен, който носим в себе си: притежаването, желанието за егоистично преследване на собствените интереси на лично, общностно и дори религиозно ниво.

Божията любов обръща и обновява сърцата, „това е безвъзмездна любов“, казва Франциск, а „не ограничена до собствената група“, тя трябва да се възвестява, така, какво се свидетелства Исус на света.

На затвореността и егоизма трябва да се противопоставя Божият начин на действие, който, както ни научи Христос с примера си, е служене и себеотричане. Можем да сме сигурни, че въплъщавайки се в него, християните ще растат във взаимно общение и ще помогнат на света, белязан от разделения и раздори.

Напредъкът на католическо-православния диалог

С радост Франциск посреща делегацията на Вселенската патриаршия, водена от митрополита на Писидия Йов, съпредседател на Съвместната международна комисия за богословски диалог между Католическата и Православната църква, придружен от епископа на Назианз Атинагор и патриаршеския дякон Калиник Часапис. В словото си папата изразява своето задоволство от резултатите от петнадесетата пленарна сесия на съвместната международна комисия за богословски диалог между Католическата и Православната църква, тъй като „общ прочит на начина, по който на Изток и на Запад се е развивала връзката между синодалност и първенството (примата) през второто хилядолетие“ може да допринесе „за преодоляване на полемичните аргументи, използвани от двете страни“, които, вместо да „укрепят съответните идентичности“, в крайна сметка „фокусират вниманието само върху себе си и върху миналото“.

Днес, имайки предвид урокът на историята, ние сме призовани да търсим заедно начин за упражняване на първенството, което, в контекста на синодалността, да бъде в услуга на общението на Църквата на универсално ниво“.

Трябва обаче да се започне от предположението, че, уточнява папата, „не е възможно да се мисли, че същите прерогативи, които Римският епископ има по отношение на своята епархия и католическата общност, се отнасят и до православните общности“.

Когато, с Божията помощ, бъдем напълно обединени във вяра и в любовта, начинът, по който Римският епископ ще упражнява своето служение на общение в Църквата на универсално ниво, трябва да произтича от една неразривна връзка между първенство и синодалност.

Пътят към единството

Пълното единство ще бъде дар на Светия Дух, се казва още в словото на папата и трябва да се търси в Светия Дух.

Защото общението между вярващите не е въпрос на отстъпване и компромиси, а на братско милосърдие, на братя, които признават себе си за възлюбени чеда на Отца и, изпълнени с Христовия Дух, знаят как да въведат своите различия в един по-широк контекст. Такава е гледната точка на Светия Дух, който хармонизира различията, без да уеднаквява реалностите.

Пожеланието на папа Франциск, който чрез Делегацията изпраща своя поздрав на „възлюбения брат Вартоломей и на всички епископи от Вселенската патриаршия“, е срещата „да бъде по-нататъшна стъпка по пътя към видимото единство във вярата и в любовта“.