Папата: нека не откъсваме погледа си от бедните

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Погледът на бедния човек променя посоката в живота на тези, които го кръстосват, но ние трябва да имаме смелостта да спрем поглед в тези очи и след това да действаме, като помагаме, не според нашите нужди или желанието ни да се освободим от излишното, а според към това, което е необходимо на другия. Това е концепцията, която е в основата на посланието на папата за седмия Световен ден на бедните, следващия 19 ноември, „плодотворен знак – пише Франциск – за милостта на Отца“.

В посланието на тема: „Не откъсвайте погледа си от бедните“, заимствано към Книгата на Товит, папата предлага прочит на реалността, която се ражда от разпознаването в най-крехкия на „лицето на Господ Исус“, отвъд цвета на кожата, социалния статус и произхода. Той е брат, който да се срещне, „отърсвайки от нас безразличието и баналността, с които защитаваме едно илюзорно благополучие“.

Бедните, образи, които могат да ни трогнат

Реалността, в която живеем, подчертава папата, е белязана от твърде силен призив за благополучие и следователно от заглушаване на гласовете на бедните. „Склонни сме да пренебрегваме всичко, което не се вписва в моделите на живот, предназначени преди всичко за по-младите поколения, които са най-крехките пред лицето на настоящата културна промяна“. Онова, което причинява страдание, бива поставено настрана, докато материалността е превъзнасяна като цел, която трябва да бъде постигната, виртуалната реалност е объркана с реалния живот. „Бедните – пише епископът на Рим – се превръщат в образи, които могат да трогнат за няколко мига, но когато се срещат в плът на улицата, тогава вземат превес раздразнението и маргинализацията“. И все пак притчата за добрия самарянин, подчертава Франциск, предизвиква настоящето, а „да си ангажиран лично е призванието на всеки християнин“.

Действия пред една неефективна политика

Припомняйки параграф 6 от Pacem in Terris на Йоан XXIII, написана преди 60 години, папата припомня, че има още много работа, за да се осигури достоен живот на мнозина, така че тези думи на папа Ронкали да станат реалност, „дори и чрез сериозен и ефективен политически и законодателен ангажимент!”. Франциск пожелава да се развият „солидарността и субсидиарността на много граждани, които вярват в стойността на доброволния ангажимент в полза на бедните“ пред лицето на провалите на политиката в служба на общото благо. С други думи, не трябва да стоим и да чакаме да получим нещо „отгоре“, и „онези, които живеят в условия на бедност – пише папата – също трябва да бъдат включени и придружени в процес на промяна и отговорност“.

Новите бедности

В посланието на Франциск погледът се разширява към новите бедни. Припомня децата, които живеят в трудно настояще и виждат бъдещето си компрометирано от войната. „Никой – пише той – никога няма да може да свикне с това положение; нека поддържаме жив всеки опит, та мирът да бъде утвърден като дар от Възкръсналия Господ и плод на ангажимента към справедливост и диалог“. В сърцето на папата са и онези, които изправени пред „драматичното увеличение на разходите“, са принудени да избират между храна или лекарства, оттук и поканата да издигнат гласа си, за да бъде гарантирано правото на тези две блага, „в името на достойнството на човешката личност“.

Нечовешки труд и „провалени“ млади хора

Следователно деца, семейства, но също и работници, принудени на нечовешко отношение с недостатъчно заплащане или с тежестта на несигурността, или „твърде многото жертви на злополуки, често поради манталитета, който предпочита незабавната печалба в ущърб на безопасността“. Силна е и загрижеността за младите хора: „колко много фрустрация и дори самоубийства сред младите хора, заблудени от култура, която ги кара да се чувстват „неспособни“ и „провалени““. „Нека им помогнем да реагират – това е поканата на папата – на тези вредни подбуди, така че всеки да може да намери пътя напред към придобиването на силна и щедра идентичност“.

Хората от съседната врата

Лицата, историите, сърцата и душите: това са бедните за папа Франциск, който ни увещава да споделяме трапезата на дома си с тях в знак на братство, като същевременно признаваме постоянното внимание и отдаденост на много „хора от съседната врата“, които не са „супермени“, а хора, способни да изслушват, да водят диалог и да съветват. „Благодарността към толкова много доброволци ни кара да се молим, така че тяхното свидетелство да бъде плодотворно“. „Да не се откъсва поглед от бедните ни придобива ползите от милостта, от милосърдието и дава смисъл на целия християнски живот“. В заключение, цитирайки Света Тереза ​​на Младенеца Исус, в 150-та годишнина от нейното раждане, Франциск припомня, че „всеки има право да бъде просветлен от милосърдието“ и призовава да държим погледа си винаги прикован върху човешкото и божествено лице на Исус.