Ангел Господен: папата призова да възвестяваме близостта с Исус

Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

Благодаря на всички за обичта, загрижеността и приятелството, проявени към мен през дните на хоспитализация след коремната операция, както и за подкрепата с молитвата. Това каза папа Франциск през първата неделя след напускането  на болницата „Джемели“, като подчерта:

Тази човешка близост и духовна близост, ми бяха от голяма помощ и утеха. Благодаря на всички! Благодаря на вас! Благодаря ви от сърце!

Бог е близо, той е Отец, ние не сме сами!

В размишлението преди произнасянето на неделната молитва, папата коментира евангелския откъс от Матей, в който се разказва как Исус дава поръчение на учениците си: „и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; (Мт.10,7). Това е същото известие, с което Исус започна своето проповядване: Божието царство, тоест неговото господство на любовта, е наближило, идва сред нас. И това не е новина между другото, а главната реалност на живота“:

Ето първото нещо, което трябва да кажем на хората: Бог не е далечен, а е Отец, Той те познава и те обича; той иска да те държи за ръка, дори когато вървиш по стръмни и неравни пътеки, дори когато падаш и ти е трудно да станеш и да продължиш пътя си.

С Него преодоляваме страха

И често, каза още Франциск, „в моментите, в които си най-слаб, можеш по-силно да усетиш присъствието. Той познава пътя, Той е с теб, Той е твоят Отец! По този начин, възвестяването на Бог близо до нас „ни кара да мислим за себе си като за дете, което върви ръка за ръка с баща си: така големият и загадъчен свят става близък и сигурен, защото детето знае, че е защитено. То не се страхува и се научава да споделя: среща други хора, намира нови приятели, с радост научава неща, които не е знаело, след което се прибира вкъщи и разказва на всички това, което е видяло, докато у него расте желанието да стане голямо и да прави нещата, които е видял да прави неговия баща. Затова Исус тръгва оттук“…

Затова Божията близост е първото известие: като сме близо до Бог, ние преодоляваме страха, отваряме се за любовта, растем в доброто и изпитваме нуждата и радостта да възвестяваме.  

Да възвестяваме близостта Му с жестове на любов и надежда

Ако искаме да бъдем добри апостоли, поясни папата, „трябва да бъдем като децата: да седим в Божия скут и оттам да гледаме света с доверие и любов, за да свидетелстваме, че Бог е Отец, че само Той преобразява сърцата ни и ни дава онази радост и онзи мир, които ние сами не можем да получим“.

Да възвестяваме, че Бог е близо. Но как да правим това? В Евангелието, Исус препоръчва да не се казват много думи, а да се правят много жестове на любов и надежда, в името на Господа. Това е същността на възвестяването: безвъзмездното свидетелство, служението. Винаги много ме смущават „бъбривците“, с тяхното многословие и бездействие.

Да сме близо до самотните

Затова папа Франциск ни призова да се запитаме: „ние, които вярваме в близкия Бог, доверяваме ли Му се? Знаем ли как да гледаме напред с доверие, като дете, което знае, че е водено за ръка от баща си? Знаем ли как да седим в скута на Отца в молитва, слушайки Словото, пристъпвайки към Тайнствата?”

И накрая, близо до Него, знаем ли как да вдъхваме смелост на другите, да стоим близо до страдащите и самотните, до тези, които са далече и дори до враждебните към нас? Това е конкретното на вярата. И това има значение.