Папата: само ако сме едно единствено човешко семейство, ще се избегнат войните
Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана
Папа Франциск прие на аудиенция извънредните и пълномощни посланици към Светия Престол на пет държави: Исландия, Бангладеш, Сирия, Гамбия и Казахстан. Мислите на папата бяха по-специално насочени „към обичания сирийски народ, който все още се възстановява от неотдавнашното силно земетресение, сред непрекъснатото страдание, причинено от въоръжения конфликт“. Папата подчерта, че като се вглеждаме внимателно в световния сценарий, „дори само един повърхностен поглед може да ни накара да се обезпокоим и обезсърчим“:
Да помислим за много места, като Судан, Демократична република Конго, Мианмар, Ливан и Йерусалим, които са изправени пред сблъсъци и безредици. Хаити продължава да преживява сериозна социална, икономическа и хуманитарна криза. И разбира се, продължаващата война в Украйна, която донесе неизброими страдания и смърт. Освен това виждаме увеличаване на потока от принудителни миграции, последиците от изменението на климата и голям брой наши братя и сестри по света, които все още живеят в бедност поради липсата на достъп до чиста вода, храна, основни здравни грижи, образование и достоен труд. Несъмнено има нарастващо неравновесие в глобалната икономическа система.
Кога ще се научим, че сме едно единствено човешко семейство
Световната картина е с много пукнатини. Папата, като се позова на множеството критични проблеми, които причиняват мъчителни страдания на населението в много страни, постави редица въпроси. Въпроси, които карат всички хора да се запитат:
Кога ще се научим от историята, че пътищата на насилие, на потисничество и на необуздана амбиция за завладяване на земи, не служат на общото благо? Кога ще се научим, че инвестирането в благосъстоянието на хората винаги е по-добро от харченето на средства за създаване на смъртоносни оръжия? Кога ще се научим, че социалните и икономическите въпроси, и проблемите на сигурността, са свързани помежду си? Кога ще се научим, че сме едно единствено човешко семейство, което може истински да процъфтява само когато всички негови членове са уважавани, обгрижвани и способни действително да дадат своя принос? Докато не стигнем до това съзнание, ние ще продължаваме да преживяваме това, което аз нарекох Трета световна война, водена на части.
Посланиците, мъже и жени на диалога и надеждата
Франциск също така подчерта, че въпреки всичко трябва да се отбележи, че по света са налице „похвални резултати“, като „постигнатия изключителен технологичен и научен напредък“, или вече предприетите стъпки „за справяне със социалните проблеми и за по-нататъшно развитие на международното право“. Но това не може да доведе до чувството на „удовлетворение или по-лошо – на безразличие към актуалната световна ситуация“. И трябва да се гарантира, „че всички могат да се ползват от тези постижения и този напредък". След това папата насърчи да „останем оптимисти и решително да вярваме, че човешкото семейство е в състояние успешно да се изправи пред предизвикателствата на нашето време“. И припомни, че „ролята на посланика е древна и благородна", и дори е „включена в християнските писания на апостол Павел".
Като мъж или жена на диалога, строители на мостове, посланикът може да бъде фигура на надежда. Надежда в крайната доброта на човечеството. Надежда, че обща позиция е възможна, защото всички сме част от човешкото семейство. Надежда, че никога не е казана последната дума, за да избегнете конфликт или той да се разреши мирно. Надежда, че мирът не е неосъществима мечта. Макар и да продължава да служи вярно на родината си, посланикът се стреми да оставя настрана ненужните емоции и да преодолява вкоренените позиции, за да намери приемливи решения. И това със сигурност не е лесна задача. Гласът на разума и призивите за мир често остават нечути. Сегашната световна ситуация обаче само още повече подчертава необходимостта посланиците и техните колеги да бъдат защитници на диалога, защитници на надеждата.
Ангажиментът на Светия Престол
Накрая папата потвърди, че Светият Престол оценява важната роля на посланиците и че се ангажира да защитава „ненакърнимото достойнство на всеки човек, да насърчава общото благо и да подкрепя човешкото братство между всички народи“. Тези усилия, които не включват преследването на политически, търговски или военни цели, се постигат, поясни папата, „чрез упражняването на положителен неутралитет". Далеч от мисълта за „етична неутралност“, особено изправени пред човешкото страдание, това дава на Светия Престол „добре определена позиция в международната общност, която му позволява да допринася по най-добрия начин за разрешаването на конфликтите и на други въпроси“.
