Папата: вярата не е музеен артефакт, а е жив свидетел в света
Лиза Дзенгарини – Светла Чалъкова - Ватикана
Християните не могат да се оставят да бъдат „хванати в оковите на уморената светскост“, а са призовани да „преоткрият красотата“ на своята вяра, която са получили, и „да се застъпват" пред Бог, за да привлекат другите към тази красота.
Папа Франциск отправи тази покана към група поклонници, които прие на аудиенция във Ватикана, от епархията Сполето-Норча, в централноиталианския регион Умбрия, които празнуват своята юбилейна година за 825-ата годишнина от освещаването на градската катедрала „Успение Богородично“.
Предаването на вяра е преди всичко въпрос на красота
Говорейки за красотата на романската катедрала на Сполето, една от основните забележителности на древния град, папа Франциск отбеляза, че „предаването на вяра е преди всичко въпрос на красота“, нещо, което „не може да бъде обяснено“, но което трябва да „свидетелстваме“ и което трябва да бъде „извадено на яве“, както „прави реставраторът, когато преоткрива цветовете на древна фреска“.
Това – каза папата – се отнася за Църквата, „където онова, което не се вижда на окото, е по-ценно от това, което се вижда: молитва, милосърдие, извършено в тайна, силата на прошката, така както живота на толкова много „светци от съседната къща“, които не излизат на първите страници на вестниците, свидетелството на родители, семейства, на възрастни хора…“
„Пожелавам ви да бъдете откриватели на красотата, търсачи на съкровищата на вярата; да не се спирате на повърхността на нещата, а да виждате отвъд, оценявайки и прегръщайки наследството на светостта и служението, което е богатството на Църквата“.
Живата вяра не е музеен артефакт
Но красотата на вярата не само трябва да бъде „преоткрита“, а трябва да бъде допълнително усъвършенствана, продължи папата, защото не е нещо от миналото, като някакъв вид музеен артефакт, „а винаги живее в радостта от Евангелието, в общността, съставена от хора, в асамблеята на онези, които изпитват милост и се признават един друг по благодат като братя и сестри, обичани от Бог”.
Съгласуваност между вяра и християнско свидетелство
Папата продължи, като отбеляза, че търсенето на красота означава да стигнеш „до сърцевината на нещата“. В Църквата това се изразява във фокусирането по-малко върху „външните аспекти“, а върху нейните истински „реални приоритети“: молитва, милосърдие и проповядване на Евангелието.
За да бъде тази проповядването ефективно, Църквата не трябва да се страхува да актуализира своите методи на евангелизация, катехизация, служението на енорийските свещеници и това на пастирските работници, с други думи да се „премине от душепастирската грижа за опазването, където се чакат да дойдат хората, към мисионерска душепастирска грижа, имайки винаги предвид, че „свидетелството на живота предава красотата на вярата“. Това свидетелство, подчерта папата, винаги трябва да бъде в съответствие с нашата вяра.
„Ако се наричам християнин, но след това се държа нехристиянски или живея по светски начин, не е добре. Винаги трябва да има съгласуваност между това, в което вярвам, и начина, по който живея това, в което вярвам”
Църква, застъпваща се за онези, които не познават Божията любов
Друга ключова дума, спомената от папа Франциск в обръщението му, бе „застъпничеството“, да представяме други пред Господ, борейки се с Него чрез молитва, знаейки как да настояваме, не само и не толкова за нашите приятели и близки, но преди всичко за тези, които са далеч, за тези, които не познават Божията любов, както направи Мария.
„Църква, която ходатайства, която води света при Господ, без да става светска, е Църква, която е винаги жива, винаги жизнена, винаги красива“.
Папа Франциск отново настоя за отворен и динамичен подход, способен да приеме промените, срещу „уморената“ светскост, обърната към миналото.
„Християнинът не може да позволи да бъде хванат в оковите на тази уморена и изнервяща светскост, а е призван да преоткрие красотата, която е получил чрез благодатта, и да ходатайства, тоест да привлече красотата към другите.“
Завършвайки своето слово, папа Франциск отбеляза, че тазгодишните юбилейни тържества ще помогнат на вярващите от епархиите на Сполето-Норча да укрепят корените си, за да могат „да се радват на красотата на Божията любов и на това да бъдат Църква, и да се чувстват призовани да се застъпват“ .
