Папата на „Царица Небесна“: вярата не е пакет от идеи, а път, който да следваме
Чечилия Сепия – Светла Чалъкова – Ватикана
Когато страхът ни задушава, когато сме изтощени от болест, от болката от загубата на любим човек, обезпокоени от бурите на живота, когато изпитваме умора и провал, често поемаме по грешен път, търсим безсмислени рецепти, затваряме се в самота, неспособни да се изправим срещу това зло, което изглежда по-голямо и по-силно от всичко. Вместо това има Път и той е Христос.
Бог не изоставя никого
На неделната молитва „Царице Небесна“, гледайки към площада, пълен с хора и очите на целия свят, Франциск повтори онова „не бойте се“, което Исус отправя към своите ученици малко преди смъртта си. Успокояващи думи – каза папата – които вдъхват сигурност и надежда в техните объркани сърца.
Всъщност той не ги изоставя, а отива да им подготви място и да ги води към тази цел. Така днес Господ посочва на всички ни чудесното място, където да отидем, и в същото време ни казва как да отидем там, показва ни пътя, който трябва да преминем.
Никога не забравяйте красотата на дестинацията
Исус, продължи Франциск, коментирайки неделното Евангелие, отива да подготви място „дом “, този на Отца, където има място за всеки, където всеки е добре дошъл, обичан и утешен с топлината на прегръдката. Той не се отдели от нас, а отвори пътя за нас, посочвайки ни предварително крайната дестинация: срещата с Бог.
Когато изпитваме умора, объркване и дори провал, нека си спомним накъде върви животът ни. Не трябва да изпускаме от поглед целта, дори днес да рискуваме да я забравим, да забравим последните въпроси, важните: накъде отиваме? Накъде сме се отправили? За какво си струва да живеем? Без тези въпроси, ние свеждаме живота само до настоящето, мислим, че трябва да му се наслаждаваме колкото е възможно повече и в крайна сметка живеем ден за ден, без цел, без дестинация. Докато нашата родина е на небето (виж Фил 3, 20), нека не забравяме величието и красотата на крайната дестинация!
Компасът, за да стигнем до Рая
След като целта бъде открита обаче, е важно да разберем как да я постигнем, без да се дезориентираме или да бъдем смазани от многото проблеми, от злините, които ни измъчват, и избягвайки да бъдем завладени от настоящето. Вяра, любов и милост към другите са всичко, от което се нуждаем в това пътуване.
Самият Исус е пътят, който трябва да следваме, за да живеем в истината и да имаме живот в изобилие. Той е пътят и следователно вярата в Него не е „пакет от идеи“, на които да вярваме, а път, който трябва да се измине, пътуване, което трябва да се направи, едно пътуване с Него. Това е следването на Исус, защото Той е пътят, който води до щастието, което не залязва. Означава да Му подражавате, особено с жестове на близост и милост към другите. Ето компаса, за да достигнем Рая: да обичаме Исус, пътят, да станем знаци на Неговата любов на земята.
Оттук и поканата на папата никога да не изпускаме от поглед целта: „нека живеем в настоящето, нека го вземем в ръце, но нека не се оставяме да бъдем завладени от него; нека погледнем нагоре, да погледнем към Небето, нека се замислим, че сме призвани към вечността, към срещата с Бог. И от Небето към сърцето нека подновим решението да вървим след Него“.
Деца жертви на насилие и мир за Украйна
В поздравите си след молитвата към двадесетте хиляди вярващи, присъстващи на площад Свети Петър, папата насочи вниманието му по-специално към асоциацията Meter, ангажирана с борбата с бича на педофилията и в защитата на непълнолетните. Папата, поздравявайки нейния основател отец Фортунато Ди Ното, увери всички нейни членове в своята близост и молитва, като ги призова никога да не се уморяват да бъдат „на страната на тези, които са жертви, защото там е Младенецът Христос, който ви очаква“.
Папата призова всички присъстващи да поздравят с аплодисменти 23-мата нови папски швейцарски гвардейци, които положиха клетва на 6 май.
Франциск припомни също и празника на Дева Мария Помпейска, който ще се чества на 8 май в светилището на Помпей с молитвата на Броеницата, съставена от блажения Бартоло Лонго през 1883 г.
Папата спомена и беатификацията в Уругвай на епископа на Монтевидео Хасинто Вера и тази в Испания на Мария де ла Консепсион Баречегурен и Гарсия.
