Папата към децата и тийнейджърите: не губете удоволствието да спортувате

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова - Ватикана

Думите на папа Франциск отекват във ватиканската аула „Павел VI“ изпълнена с треньори, учители, деца и младежи, дошли в Рим от над 30 страни, за да участват в първия Международен симпозиум по тенис и падел. Събитие, планирано за 6 и 7 май във Foro Italico, големият спортен комплекс в Рим, включващ Олимпийския стадион, популяризиран от Висшия институт „Roberto Lombardi“ и от Италианската федерация по тенис и падел. Фокусът, върху който са призовани да разсъждават оратори от цял ​​свят, е свързан по-специално с възпитателното измерение. Позовавайки се на този ключов аспект, папата подчерта, че най-важното е връзката между играта и възпитанието.

Тенисът е игра, паделът е игра и тяхната възпитателна сила е именно в динамиката на играта. Не позволявайте да ви бъде отнето удоволствието да спортувате с увлечение, за да се забавлявате и да забавлявате. И това е безвъзмездност, духът на безвъзмездността, с който трябва да играем. Съревнованието е добро, ако не отнема това игриво измерение. Ако, от друга страна, надделява динамиката на съревнованието, това предизвиква различни форми на егоизъм, които в крайна сметка разрушават спортната практика, така че тя вече не е възпитателна, а обратното.

Без аматьорство спортът се превръща в бизнес

Едно нещо, което никога не трябва да се губи, припомни папата, е аматьорството:

Когато спортът се практикува за други интереси, а не за безвъзмездността на аматьорите, той се губи, губи своята красота, губи това симфонично измерение на спорта: той се превръща в търговия. Винаги имайте предвид това: че моят тенис, моят падел винаги са аматьорски, аматьорски, не губете това измерение.

Възпитателният път

В словото си Франциск направи сравнение между ценностите на спорта и тренировъчната функция. И подчерта, че възпитателното измерение не може да бъде отделено от спортната практика:

Треньорът по тенис или падел всъщност, както и техникът, е и бих казал преди всичко „възпитател“. Затова ви насърчавам да продължите по този възпитателен път и предлагам едно просто разсъждение, което вярвам, че може да се извлече от практикуването на вашия спорт: добрата игра идва от правилната динамика на атака и защита. И това се случва и в едно възпитателно пътуване: става въпрос да свърже добре риска и благоразумие.

Дозиране на риска и благоразумието

Спортът, подобно на тренировките, винаги изисква баланс между моментите на риск и благоразумие. „Добрият играч на тенис или падел – обясни Франциск – не може винаги и само да атакува“:

Не винаги може да рискува, трябва да знае и как да се защитава. И има качества за атака и качества за защита, които трябва да се упражняват и двете. Треньор, който съсредоточава цялото си учение върху атаката или, обратното, върху защитата, оставя ученика си „непокрит“ в един от двата аспекта. Интересно е да развием това сравнение и да намерим приликите с възпитанието на личността.

Да пораснеш не означава да избягваш непредвидените неща

Затова папата  призова да се балансира добре между риска и благоразумието. „Да поемаш рискове – казва папата – означава, например, да позволиш на младежа да изживее един нов опит“, за да му помогнеш да расте:

Рискът винаги трябва да бъде пропорционален и придружен. Младежът трябва да се чувства свободен и в същото време не изоставен. Родители или възпитатели, които, за да защитят детето, го карат да избягва всякакви непредвидени събития или да разрешават всичките му проблеми, не го оставят да порасне. Това не е благоразумие, а смесица от страх от реалността и собственически егоизъм към детето. Това не е добро.

Тренировка за устойчивост

Рискът трябва да бъде пропорционален и истинското благоразумие, добави папата, „винаги е положителна, никога отрицателна нагласа“:

Защитата, така да се каже, е друг начин за атака. Следователно благоразумието във възпитанието е незаменимо, за да се оценят добре ситуациите във връзка с потенциала на момчето и момичето. По-специално, възпитателят трябва да тренира устойчивостта, да не се предава, да се опитва да отговори на тези удари, които изглеждат неуловими и с бързина и ловкост могат да бъдат възстановени, така че другият играч да бъде изненадан, защото не го е очаквал.

Папа Франциск завърши с насърчението да се продължи напред, „съчетавайки риска и благоразумието, атаката и защитата“.