Папата предупрежадава за рискa от технократското мислене

Димитър Ганчев – Ватикан нюз

Последната среща на папа Франциск в Будапеща се проведе в Католическия университет, Петер Пазмани, където той говори пред академичния и културен свят, включително някои от унгарските академици и учени. Срещата се проведе във Факултета по информатика и бионични науки. Авангарден факултет в Европа, който току-що отбеляза своята 25-та годишнина, където се изучават по-специално невронауките. Университет, кръстен на кардинал Пазмани (1570-1637), бивш примас на Унгария. Светият отец съсредоточи началната част на своята беседа върху познанието, което според него „предполага постоянно засаждане на семена, които пускат корени в почвата на реалността и дават богати плодове“.

Опасностите на технологиите

„Културата в известен смисъл е като голяма река“ подчерта папата, визирайки образа на р.Дунав, „Тя минава през различни места на живот и история. Свързвайки ги, тя дава възможност да се ориентирате в света и да обхванете далечни страни и земи, успокоява духа, напоява душата, кара обществото да расте”. Папата цитира двата начина на познание на „големия интелектуалец и човек с дълбока вяра“ Романо Гуардини (1885-1968, който твърди, че има „два начина за „познаване – единият води до потапяне в обекта и в неговия контекст, при което човекът, който иска да знае, се опитва да живее в него; другият, напротив, събира нещата, разлага ги, подрежда ги в кутии, придобива власт и притежание, доминира над тях».

Вторият начин на познание води до една завършеност, която прави възможно да се живее по-добре, но и до  „риска тя да стане регулатор, ако не и доминиращ фактор на живота“, обясни папата: Човекът губи всички вътрешни връзки, които му дават органично чувство за мярка и форми на изразяване в хармония с природата“ и „докато във вътрешното си същество е останал без контури, без мярка, без посока, той произволно установява своите цели и принуждава природните сили, доминирани от него, да ги прилагат". Оттук и неговия въпрос: „Може ли животът да остане жизнен?“ и прикани да помислим за границите.

Нека помислим за липсата на ограничения, за логиката „може, значи е позволено“. Нека помислим и за желанието да поставим не човека и неговите взаимоотношения в центъра на всичко, а индивида, съсредоточен върху собствените си нужди, жаден да печели и ненаситен да схване реалността. И нека помислим за ерозията на общностните връзки, при което самотата и страхът, от екзистенциални условия, изглежда се трансформират в социални условия.

Новият „хуманизъм“

Папата се позова на романа  „Господарят на света“ на британския писател Робърт Бенсън (1871-1914), който описва бъдеще, доминирано от технологиите и в което всичко, в името на прогреса, е стандартизирано: навсякъде се проповядва нов „хуманизъм“ което заличава различията, заличавайки живота на хората и премахвайки религиите.

Противоположните идеологии се събират в хомогенизация, която колонизира идеологически; човекът, в контакт с машините, се изравнява все повече и повече, докато обикновеният живот става тъжен и разреден. В този напреднал, но мрачен свят, описан от Бенсън, където всеки изглежда вцепенен и анестезиран, изглежда очевидно изхвърлянето на болните и прилагането на евтаназия, както и премахването на националните езици и култури за постигане на всеобщ мир, което в действителност се трансформира в преследване въз основа на налагането на съгласие, дотолкова, че главният герой потвърждава, че „светът изглежда оставен на милостта на перверзна жизненост, която покварява и обърква всичко“.

Ролята на културата и университета

Папата посочи ролята на културата и университета, която изпъква най-ясно в този мрачен контекст. „Както самото име показва, университета е мястото, където мисълта се ражда, расте и съзрява отворено и симфонично“:

Това е „храмът“, където знанието е призовано да се освободи от тесните граници на притежаването и притежаването, за да стане култура, тоест „култивиране“ на човека и неговите основополагащи взаимоотношения: с трансцендентното, с обществото, с историята и творението.

Ето защо е необходимо да се култивира духът, така че да се развият способностите за възхищение, интуиция, съзерцание и човек да стане способен да формира лична преценка и да култивира религиозно, морално и социално чувство, обясни папата.

Папата отдаде признание на големите интелектуалци, които имат качеството да бъдат скромни. „Освен това мистерията на живота се разкрива на тези, които знаят как да навлизат в малките неща. Така разбирана, културата наистина представлява защитата на човека. Потапя в съзерцание и оформя хора, които не са подвластни на модата на момента, а са здраво вкоренени в реалността на нещата”.

Този, които обича културата, всъщност никога не се чувства завършен и улегнал, а носи в себе си здравословно безпокойство. Проучва, задавай въпроси, рискува и изследва; умее да излезе от собствената си сигурност, за да се впусне смирено в мистерията на живота, съчетана с безпокойство, а не с навик; онзи, който се отваря към други култури и изпитва нужда от споделяне на знания. Това е духът на университета.

Истината е свобода

В последната част от размишлението си към академичния и културен свят, папа Франциск се спря на думите на Исус: „Истината ще ви направи свободни“.(Йоан 8,32). „Унгария е свидетел на поредица от идеологии, които се наложиха като истина, но не успяха да дарят свобода“, каза папата добавяйки, че този риск остава и до днес:

Мисля за прехода от комунизъм към консуматорство. Общото между двата "изма" е фалшива идея за свобода; тази на комунизма беше насилствена "свобода", ограничена отвън, решена от някой друг; тази на консуматорството е разпусната, хедонистична, нивелирана „свобода“, която ни прави роби на потреблението и на нещата. Колко лесно е да се премине от ограниченията, наложени на мисленето, както при комунизма, към безгранично мислене, както при консуматорството! От обуздана свобода към свобода без задръжки.

Исус предлага изход, казвайки, че това, което освобождава човека от неговите зависимости и затваряния, е истината, посочи папата. Ключът към тази истина е знанието, което винаги е свързано с любовта – във взаимотношенията, смирена и открита, конкретна и общностна, смела и градивна Това е, което университетите са призвани да култивират, а вярата да подхранва.

„Това е, което университетите са призвани да култивират и вярата е призована да подхранва“, заключи папата, добавяйки надеждата си, че „този университет, както и всеки университет, винаги ще бъде фар на универсалност и свобода, плодотворна работилница на хуманизъм, лаборатория на надеждата”.