Папата: никой не трябва да се чувства сам в болестта

Антонела Палермо – Светла Чалъкова - Ватикана

Подобно на страноприемницата на добрия самарянин, Религиозната асоциация на социалните здравни институти се занимава с управлението на вдъхновени от християнството здравни заведения. Това каза папа Франциск на аудиенцията с членовете на асоциацията, придружени от нейния президент отец Вирджинио Бебер и от директора на Службата за душепастирска грижа в здравеопазването към Италианската епископска конференция. Пред присъстващите папата разгледа условията на италианското и религиозното здравеопазване, като ги прикани да не пренебрегват молбата за помощ от най-слабите и изключените, „изхвърлените от здравната икономика“.

Да се гледа на болния в неговото достойнство

Папата припомни как религиозното здравеопазване в Италия има красива и вековна история и многото неща, които Църквата е успяла да направи чрез здравеопазването, за да изслуша и да обърне внимание на бедните, слабите и изоставените части от обществото. След това той се фокусира върху някои рискове:

В сектора на здравеопазването културата на отхвърлянето може да покаже, повече отколкото другаде и понякога много ясно, своите болезнени последици. Всъщност, когато болният човек не е поставен в центъра и не се гледа в неговото или нейното достойнство, се пораждат нагласи, които могат да доведат дори до спекулиране с нещастията на другите и това трябва да ни накара да бъдем бдителни.

Църквата е призвана да отговори на нуждите на бедните

Франциск подчерта основополагащата харизма на католическото здравеопазване със съзнанието, че днес, поради различни причини, „е все по-трудно да се поддържат съществуващите структури“.

Необходимо е да поемем по пътеките на духовното прозрение и да направим смели избори, припомняйки си, че нашето призвание е да стоим на границата на нуждата: нашето призвание е това, на границата на нуждата. Като Църква ние сме призовани да отговорим преди всичко на въпроса за здравните грижи за най-бедните, изключените и тези, които по икономически или културни причини виждат, че техните нужди не са задоволени. Те са най-важните за нас, онези, които на челните места на опашката.

Възрастните, лишени от необходимите лекарства: това е евтаназия

Папата се спря и на това, което той определя като „завръщане към здравната бедност“, което, отбеляза, придоби значителни размери в Италия, преди всичко в регионите, белязани от по-трудни социално-икономически ситуации. „Има хора, които не могат да се лекуват поради липса на средства, за които дори плащането на минималната такса е проблем“, каза той. След това Франциск припомни „много дългите списъци на чакащи, дори за спешни и необходими визити“ и настоя за все по-голямата нужда от междинни грижи. Погледът му отново се насочи по-специално към състоянието на възрастните хора:

Един възрастен човек трябва да приема определени лекарства и ако за да се спестят пари или по някаква друга причина не му дават тези лекарства, това е скрита и прогресираща евтаназия. Трябва да го кажем. Всеки човек има право на лекарства. И много пъти – мисля за други страни, в Италия не знам много за това, в други страни да, знам – възрастните хора трябва да вземат по четири-пет лекарства, но успяват да получат само две: това е прогресивна евтаназия, защото не им се дава това, което им препоръчва лечението.

Грижа за отхвърлените от здравната икономика

За папата е ясно, че днес има различни възможности за достъп до лечение за тези, които имат финансови средства, в сравнение с най-нуждаещите се хора. „Религиозните болници - уточни той - имат преди всичко мисията да се грижат за онези, които са отхвърлени от здравната икономика и от определена съвременна култура“.

Здравеопазването, вдъхновено от християнството, има задължението да защитава правото на грижа особено за най-слабите слоеве на обществото, като предпочита места, където хората страдат най-много и за които се грижат най-малко, дори ако това може да изисква преобразуване на съществуващите услуги към нови реалности.

Рискувайте

Франциск насърчи свидетелството, подкрепено от „компетентно и ясно управление, способно да съчетава изследвания, иновации, отдаденост към последните и цялостна визия“.

Реалността е сложна и вие ще можете да се изправите пред нея адекватно само ако религиозно вдъхновените здравни институции имат смелостта да се съберат и работят в мрежа, избягвайки всякакъв дух на съревнование, съчетавайки умения и ресурси и може би създавайки нови юридически лица, чрез които да се помага преди всичко на по-малките реалности. Не се страхувайте да поемете по нови пътища, поемайте рискове: рискувайте.

Цялостна грижа за човека

Последната препоръка на папата към асоциацията е да придружава хората, приети в нейните институции, „с цялостна грижа, която не пренебрегва духовната и религиозна помощ на болните, техните семейства и здравните работници“.

И не става въпрос само за предлагане на сакраментална пастирска грижа, а за пълно внимание към човека. Никой, никой не трябва да се чувства сам в болестта си! Напротив, всеки трябва да бъде подкрепян в неговите въпроси за смисъла и да му се помага да върви с християнска надежда по пътя, понякога дълъг и уморителен, на болестта.