Ангел Господен: да се погрижим за жаждата на другите

Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

В Христовите думи „Дай ми да пия“, казани на самарянката, е налице Неговата жажда „за нашата любов“, но също и споделянето на нашата жажда, обещанието за „живата вода“ на Евангелието, за да стигнем до вечния живот, но също така и да „станем извор за жаждата на другите”. Но аз наистина ли „изпитвам жажда за Бог, осъзнавам ли, че се нуждая от Неговата любов както от водата, за да живея? И още: безпокоя ли се за жаждата на другите?”. Преди да произнесе неделната молитва, папа Франциск зададе тези въпроси, след като коментира  „хубавата и завладяваща“ среща на Исус с жената при кладенец в Самария, описана в Евангелието на Йоан (4,5-42).

Бог е „жаден като мен“

В думите „дай ми да пия“, се вижда Исус „жаден и уморен“, който „като просяк моли да пие“. Папата поясни, че „това е образ на Божието снижение: в Исус, Бог стана един от нас; жаден като нас, страдащ от същата наша жажда“. Папата цитира и Дон Примо Мацолари: Господ, Учителят, „следователно е жаден като мен. Той изпитва моята жажда. Ти си наистина си близо до мен, Господи! Ти си свързан с моята бедност… ти ме повдигна от ниското, от това, което е най-ниско в мен, където никой не достига”. Защото си „жаден за мен".

Наистина, жаждата на Исус не е само физическа, тя изразява най-дълбоката жажда в нашия живот: това е преди всичко жажда за нашата любов Той е жаден за нашата любов. И ще се появи в кулминационния момент на страстта, на кръста; там, преди да умре, Исус ще каже: „Жаден съм”.

Исус ни дава да пием „живата вода на Светия Дух“

Но Господ, който иска да пие, каза Франциск, „е Този, който дава да пие: срещайки самарянката, той й говори за живата вода на Светия Дух и „на кръста, от прободеното Му ребро, излиза кръв и вода“ (Йн. 19, 34).

Исус, жаден за любов, утолява жаждата ни с любов. И постъпва с нас както със самарянката: помага ни в нашето ежедневие, споделя жаждата ни, обещава ни живата вода, която „ще стане в нас извор с вода, която тече в живот вечен“ (ст. 14)

Да се утоли жаждата на общество, безразлично поради вътрешната пустота

Но в това „дай ми да пия“, подчерта папата, има и „призив – понякога мълчалив – който се издига към нас всеки ден и ни моли да се погрижим за жаждата на другите“. „Дай ми да пия“ всъщност ни казва как „тези – в семейството, на работа, на други места, които посещаваме – са жадни за близост, за внимание, за изслушване; казва ни това този, който е жаден за Божието Слово и се нуждае да намери в Църквата оазис, от където да пие вода.

Дай ми да пия е призивът на нашето общество, където забързаният ритъм,  надпреварата за консумиране и безразличието, пораждат вътрешна пустота и празнота. И – нека не забравяме това – дай ми да пия е викът на толкова много братя и сестри, на които липсва вода, за да живеят, докато ние продължаваме да замърсяваме и да рушим нашия общ дом; и тя също, изтощена и пресъхнала, „е жадна".

С радостта от срещата с Бог, да утоляваме жаждата на другите

Пред тези предизвикателства, заключи папа Франциск, „днешното евангелие предлага на всеки от нас живата вода, която може да ни направи извор за вода за другите“. И тогава, подобно на самарянката, „която остави стомната си при кладенеца и отиде да повика хората от селото“ (ст.28), ние също вече няма да мислим само за утоляване на нашата жажда, „а с радостта, че сме срещнали Господ, ще можем да утолим жаждата на другите”, да дадем смисъл на живота на другите, като служители на Божието Слово, да разберем „тяхната жажда и да споделим любовта, която Той ни даде“.

Искам да задам този въпрос, на себе си и на вас: Можем ли да разберем жаждата на другите? Днес можем да се запитаме: жаден ли съм за Бог, осъзнавам ли, че се нуждая от Неговата любов, както се нуждая от водата, за да живея? И още: безпокоя ли се за жаждата на другите, духовната и материалната жажда?