Папата към хората с увреждания: няма приобщаване без братство
Амедео Ломонако – Светла Чалъкова - Ватикана
„В това време, в което всеки ден слушаме военни бюлетини, вашето свидетелство е конкретен знак за мир, знак за надежда за един по-хуманен и братски свят“. С тези думи папа Франциск се обърна към група хора с увреждания, които прие във Ватикана, подчертавайки, че отговорът на нуждите на хората с увреждания „е задължение на гражданската и църковна общност“. „Създаването и подкрепата на приобщаващи общности – обясни папата – означава премахване на всякаква дискриминация и конкретно задоволяване на нуждата на всеки човек да се чувства признат и да се чувства част от общността“.
В действителност не съществува приобщаване, ако липсва опитът на братството и взаимното общение. Не съществува приобщаване, ако остане само лозунг, формула, която да се използва в политически коректни речи, знаме, което да се присвои. Не съществува приобщаване, ако няма обръщане в практиките на съжителство и взаимоотношения.
Не е достатъчно да защитаваме правата на хората
Погледът на Бог към хората, които срещаше, припомни папата, беше пропит „с нежност и милост, особено към онези, които бяха изключени от вниманието на силните и дори на религиозните власти по негово време“. Поради тази причина всеки път, когато „християнската общност превръща безразличието в близост и изключването в принадлежност, тя изпълнява своята пророческа мисия“.
Наистина, не е достатъчно да се защитават правата на хората; необходимо е да се работи, за да се отговори и на техните екзистенциални нужди, в различните измерения, телесни, психически, социални и духовни.
Оттук папата подчерта, че всеки мъж и всяка жена, в каквото и състояние да се намират, „е носител не само на права, които трябва да бъдат признати и гарантирани, но и на още по-дълбоки нужди, като необходимостта от принадлежност, на взаимоотношения и да се култивира духовния живот така ме да се изпита неговата пълнота и да се благославя Господ за този неповторим и прекрасен дар“.
Необходимо е да се насърчава духовността на общението
Също задължение е – добиви Франциск - „да се гарантира на хората с увреждания достъп до сгради и места за срещи, да се направят езиците достъпни и да се преодолеят физическите бариери и предразсъдъците“. Но това не е достатъчно:
Необходимо е да се насърчава духовността на общението, така че всеки да се чувства част от едно тяло, с неговата неповторима личност. Само по този начин всеки човек, с неговите ограничения и таланти, ще се почувства насърчен да даде своя принос за доброто на цялото църковно тяло и за доброто на цялото общество.
Приобщаването да бъде цел на пастирската дейност
Ето защо пожеланието, отправено от Франциск към всички християнски общности, е „да бъдат места, където принадлежността и приобщаването не са думи, които да се произнасят при определени поводи“.
„Те трябва да стават цел на редовната пастирска дейност. По този начин ще можем да бъдем достоверни, когато провъзгласяваме, че Господ обича всички, че е спасение за всички и кани всички на трапезата на живота, никой не изключва. Толкова много ме поразява, когато Господ разказва историята за онзи човек, който организирал сватбеното тържество на сина си и гостите не дошли. Вика слугите и казва: „Идете на кръстопътя и доведете всички“. „Всички” казва Господ: млади, стари, болни, здрави малки, стари, грешни и негрешни… Всички, всички, всички! Това е Господ: всеки, без изключение. Църквата е дом на всеки, сърцето на християнина е дом на всеки, без изключение. Трябва да научим това. Ние, които много пъти сме малко изкушени да поемем по пътя на изключването, не: включването.
"Всички". В тези думи, заключава папата, се съдържа приобщаването, истинското приобщаване.
