Папата в Бахрейн: религиите да бъдат съвестта за мира в света
Димитър Ганчев – Ватикан нюз
Папа Франциск закри „Форума за диалог между Изтока и Запада за човешкото съжителство“ пред кралския дворец Сахир от Авали, в петък, 4 ноември, в присъствието на краля, великия имам на Ал-Азхар и Вселенския патриарх на Константинопол. Папата произнесе дългото си слово след речта на бахрейнския крал и великия имам на Ал-Азхар, с метафора, вкоренена в етимологията на тази 39-та страна, която посещава в своя понтификат. „Тази страна носи името си от водите си. Думата Бахрейн напомня за „две морета“. Това ни кара за мислим за водите на морето, които свързват сушата и общуват хората, свързвайки далечни народи. „Това, което земята разделя, морето обединява“, каза папата припомняйки стара поговорка.
Парадоксът на днешния свят
Форумът беше открит вчера с поредица от изказвания, всички насочени към препотвърждаване на общата воля и необходимостта, продиктувана от неотложните нужди на настоящето, за изграждане на мостове на диалог между лидерите на религиите, културите и медиите. В словото си папата призова за мирни решения на глобалната криза, в основата на която посочи един "парадокс":
Докато по-голямата част от световното население се оказва обединено от едни и същи трудности, измъчвано от сериозни продоволствени, екологични и пандемични кризи, както и от все по-скандална планетарна несправедливост, малцина могъщи се съсредоточават в решителна борба за отделни интереси, изкопавайки остарели езици, препроектиране на зони на влияние и противоположни блокове.
Изтокът и Западът заедно за доброто на всички
Разделенията нараняват днешния свят: „Живеем във времена, в които човечеството, свързано както никога досега, е много повече разделено, отколкото обединено", отбеляза папата. Той се позовава на единството, вземайки пример от етимологията на нацията, която го посреща: Бахрейн, "две морета". „Като водите на морето религиозните и гражданските водачи са призовани да свързват земи и народи, призовава той. За съжаление, Изтокът и Западът все повече заприличват на две противоположни морета“, констатира папа Бергольо. В един глобализиран свят „ние вървим напред само като гребем заедно“, докато „плавайки сами, ние се движим по течението“, каза папата, като насочи вниманието към Документа за човешкото братство, подписан през 2019 г. в Абу Даби:
„Ние сме тук, вярващи в Бог и в братята, да отхвърлят изолиращата мисъл, която игнорира уникалното море на човечеството, за да се съсредоточи само върху собствените си течения. Франциск призова „да се преустановят споровете между Изтока и Запада за доброто на всички, без да се пропуска вниманието към друга празнина в постоянен и драматичен растеж, тази между Севера и Юга на света“.
Появата на конфликти не трябва да отвличат вниманието от други постоянни трагедии на човечеството, допълни папата като посочи „катастрофата на неравенствата, при която повечето от хората, които населяват Земята, изпитват безпрецедентна несправедливост, срамната чума от глад и нещастието от изменението на климата, знак за липса на грижи за общия дом“.
Примерът на религиозните водачи: молитва, образование и действие
Когато става въпрос за такива въпроси, религиозните лидери със сигурност трябва да се ангажират и да дадат добър пример, подчерта папата. Имаме конкретна роля и този форум ни предложи допълнителна възможност в това отношение. Наша задача е да насърчаваме и помагаме на човечеството, колкото взаимозависимо, толкова и несвързано, и да вървим заедно, подчерта папа Франциск и конкретно се спря на три „предизвикателства“, произтичащи от Документа за човешкото братство и от Декларацията на Кралство Бахрейн, свързани с темата на форума: молитва, образование и действие.
Молитвата докосва човешкото сърце и затова е свързана с отварянето на сърцата ни към Всевишния, за да се пречистим от егоизма, затвореността, себеотнасянето, лъжата и несправедливостта, посочи папата.
Онези, които се молят, получават мир в сърцата си и могат само да свидетелстват и да го вестят; и чрез своя пример приканват своите ближни да не стават заложници на едно езичество, което свежда човешкото същество до това, което продава, купува или на което се радва, а да преоткрият безкрайното достойнство, което всеки носи. Религиозният човек, човекът на мира е този, който, вървейки с другите по земята, ги кани с нежност и уважение да вдигнат погледа си към Небето.
Но за това е необходима една съществена предпоставка и това е религиозната свобода, допълни Франциск. В Декларацията на Кралство Бахрейн се казва, че „Бог ни инструктира да упражняваме божествения дар на свободата на избор“ и следователно „принудителната религия не може да доведе човек до смислена връзка с Бог“.
Всяка форма на религиозна принуда е недостойна за Всевишния, тъй като той не е дал света на роби, а на свободни създания, които той напълно уважава. Нека се ангажираме да гарантираме, че свободата на създанията отразява суверенната свобода на Създателя, че местата за поклонение винаги и навсякъде са защитени и зачитани и че молитвата е предпочитана и никога не възпрепятствана“. Но не е достатъчно да се дават разрешения и да се признава свободата на религията, необходимо е да се постигне истинска свобода на религията. И не само всяко общество, но и всяко вярване е призовано да потвърди това“.
Ако предизвикателството на молитвата засяга сърцето, образованието засяга основно ума, продължи папата. Декларацията на Кралство Бахрейн гласи, че „невежеството е враг на мира“. И ако невежеството е враг на мира, образованието е приятел на развитието. Образование, което отворено към предизвикателства и чувствително към културните промени; не самореферентни и изолиращи, а внимателни към историята и културата на другите; не в застой, а любознателен и отворен за възприемане на различни и съществени аспекти на едното човешко семейство, към което принадлежим. По този начин може да навлезе в сърцевината на проблемите, без да претендира, че има лесни отговори за разрешаване на сложни проблеми, но вместо това желае да прегърне криза, без да я разглежда като конфликт.
Това изисква да се задават въпроси, да се навлезе в кризата, да се води диалог с търпение, уважение и в дух на изслушване; да се опознае историята и културата на другите. Така човешкият ум се образова, подхранвайки взаимното разбирателство. Защото не е достатъчно да кажем, че сме толерантни, трябва наистина да освободим място за другия, да му дадем права и възможности. Това е манталитет, който започва с образованието и който религиите са призвани да поддържат.
Неотложни приоритети в образованието
Според папа Франциск, оттук произтичат и три неотложни образователни приоритета: признаване на жените в обществената сфера: а именно тяхното право „на образование, на труд, свободата да упражняват своите социални и политически права“.
В тази, както и в други области, образованието е пътят към освобождение от историческо и социално наследство, което се противопоставя на духа на братска солидарност, който трябва да маркира онези, които се покланят на Бога и обичат ближния си.
Другият образователен приоритет е защита на основните права на децата, за да могат да растат, да имат достъп до училище, да получават помощ и подкрепа, за да не живеят в плен на глад и насилие.
Нека образоваме и нека се образоваме, да гледаме на кризите, проблемите, войните с очите на децата: това не е наивен поглед, а далновидна мъдрост, защото само чрез мисълта за тях прогресът ще се отрази върху тяхната невинност, а не върху печалбата от тях, и ще допринесе за изграждането на бъдеще в човешки мащаб. Образованието започва в сърцето на семейството и продължава в общността, селото или града.
Третият неотложен образователен приоритет е понятието за гражданство. Папата подчерта особеното значение на „концепцията за гражданство“, която „се основава на равенството на правата и задълженията“.
Ние трябва да се ангажираме да установим концепцията за пълно гражданство в нашите общества и да се откажем от дискриминационното използване на термина малцинства, което носи със себе си семената на чувството за изолация и малоценност; подготвя почвата за вражди и раздори и отнема постиженията и религиозните и граждански права на някои граждани, като ги дискриминира“.
Спирайки се на третото предизвикателство действието, папата се позова на Декларацията на Кралство Бахрейн в която се казва, че когато се проповядват омраза, насилие и раздори, Божието име се осквернява.
Необходимо да спрем да подкрепяме терористичните движения чрез предоставяне на пари, оръжия, планове или оправдания и дори медийно отразяване, и да разглеждаме всичко това като международни престъпления, които заплашват световната сигурност и мир. Необходимо е да се осъди такъв тероризъм във всичките му форми и проявления.
Религите отговорни за мира в света
„Религиозният човек, човекът на мира, също се противопоставя на надпреварата за превъоръжаване, на военните дела, на пазара на смъртта“, отбелязва накрая папа Франциск. Религиозният човек „не подкрепя съюзи срещу някого, а начини за среща с всички: без да се поддава на релативизми или от всякакъв вид синкретизъм, той следва само един път, този на братството, диалога, мира”.
Нека отворим сърцата си за брата, да напредваме по пътя на взаимното опознаване. Нека изградим по-здрави връзки помежду си, без двуличие и без страх, в името на Създателя, който ни е поставил заедно в света като пазители на братя и сестри. И ако различни влиятелни хора преговарят помежду си за интереси, пари и стратегии за власт, ние показваме, че е възможен друг начин за среща. Възможно и необходимо, защото силата, оръжията и парите никога няма да допринесат за мирно бъдеще. Нека съжиталстваме за доброто на човека и в името на Онзи, който обича човека, чието Име е Мир. Нека насърчаваме конкретни инициативи, така че пътя на големите религии да бъде съвест за мира в света!
"Ако ние, които вярваме в Бога на милосърдието, не изслушаме бедните и не дадем глас на безгласните, кой ще го направи? Ние сме на тяхна страна, нека работим в помощ на ранения и изпитан човек! - завърши папата. Правейки това, ние ще привлечем благословията на Всевишния към света. Нека Той освети нашите стъпки и да съедини нашите сърца, нашите умове и нашите сили“.
