Папата: липсата на звания и остаряването не трябва да обезсърчават

Антонела Палермо – Светла Чалъкова - Ватикана

Папата се среща във Ватикана с общността на Института по богословие на религиозния живот Claretianum по повод петдесет години от основаването му, вдъхновен от мисията на свети Антонио Мария Кларет. Във време, когато Църквата преоткрива синодалното си призвание, Франциск насърчави членовете на Института да изберат предпочетанието за бедните и солидарността, да създават братство без граници и мисия, която е постоянно изходяща.

Служение, съобразено със синодалния дух на Църквата

Папата похвали близостта и помощта, предлагана от кларетинците на общностите за богопосветения живот, чрез духовно придружаване, доктринално просвещение и преди всичко юридически съвети. По-специално, той припомни някои фигури като кардиналите Аркадио Мария Лараона и Артуро Табера, отец Хесус Торескело, които дадоха значителен отпечатък на това, което днес е Ведомството за институтиje за богопосветен живот и общества на апостолски живот. Той цитира института в Мадрид, висшите центрове в Манила, Бангалор, Богота и Абуджа: реалности, които, както той отбелязва, са „плодотворна служба за разбирането и развитието на богословието на посветения живот“. Папата изрази благодарност и за многобройните инициативи, насърчавани в различни региони на света - от Мексико до Полша, от Обединеното кралство до Индонезия – като сподели, че работата на кларетинците му е помогнала много в живота като възпитател на младите семинаристи.

„Не преувеличавам! Вие с работата си хуманизирахте много, много богопосветения живот“

Импровизирайки Франциск се върна към личните си спомени по време на Синода на епископите през 1994 г.: „Колко много помогнахте на този Синод за богопосветения живот! Вашето влияние беше положително, винаги открито, винаги премахвайки страховете, които нямаха никакво основание“, каза той.

В това време, когато Църквата иска да живее по-интензивно своето синодално призвание, бих искал да отбележа, че вашето служение за богопосветения живот е белязано от желанието да приложите това, което Свети Антонио Мария Кларет е ценял толкова много. Наистина, вие не само поддържахте общение с Апостолическия престол, с пастирите на отделните църкви и с федерациите и конфедерациите на генералните настоятели, но също така работите, за да споделите вашето служение на оживление и обновление с други призвания и църковни служения: монашески с други харизми, миряни и мирски свещеници.

Предпочитанието за бедните, братството, мисията

„Богопосветеният живот не може да липсва в Църквата и в света“, каза папата и припомни какво е казвал отец Кларет, цитирайки света Тереза. След това премина към сърцето на посланието, което иска да предаде днес:

Вашата помощ за богопосветените мъже и жени, преди да бъдете интелектуална, е свидетелство, изповед, че Исус е Господ. Първата служба на вашите Богословски институти трябва да бъде да се предлагат като домове за прием, възхвала и благодарност; като места, където се споделят харизмите и расте желанието да се живее духът на блаженствата и есхатологичният дискурс. В тях трябва да се проявява общение и да се насърчава препочитанието за бедните и солидарността, братство без граници и постоянно изходящата мисия. С това разположение дарът на богопосветения живот и неговата мисия в Църквата и в света ще бъдат по-ценени.

Избягвайте песимизма, защото поставя вярата настрана

Франциск се върна към един ключов въпрос: „Днес богопосветеният живот не може бъде обезсърчаван от липсата на звания или от остаряването“. И добави импровизирайки: „Това би било изкушение, но и насърчение: „Какво трябва да правим?“ Това е предизвикателството". След това отново, върщайки се към подготвения текста, папата каза: „Онези, които се подават на песимизма, поставят вярата настрана. Господарят на историята е този, който ни поддържа и ни кани към вярност и плодотворност. Трябва да се доверим на Духа“.

Колкото повече подхождаме към религиозния живот чрез Словото на Бог и историята и творчеството на Основателите, толкова повече сме способни да живеем бъдещето с надежда. Религиозният живот се разбира само от това, което Духът прави във всяка една от призованите личности. Има хора, които се фокусират твърде много върху външността (структури, дейности ...) и губят от поглед прекомерното изобилие от благодат, което съществува в хората и общностите. За това, моля, премахнете духа на поражението, духа на песимизма: това не е християнско. Не е християнско. Господ няма да лиши от близостта си народа и ще направи по този или по друг начин, но Той е важният.

 „Посветеният живот не може да бъде обезсърчен от липсата на звания или от остаряването“

Внимание към качеството на обучението и изследванията

Позовавайки се на Апостолическата конституция Veritatis gaudium, папа Франциск насърчи винаги да се търсят нови начини да се служи на Господа, без страх, да се култивира все повече и повече Божия стил - близост, състрадание и нежност - никога да не се уморява да вървим смело към границите, дори на границите на мисълта. След това той подчерта важността на изследването:

Пренебрегването на богословието, размисъла, обучението, науките обеднява апостолата и благоприятства повърхностността и лекотата в мисията (срв. Vita consecrata, 98). Благодаря ви, че продължавате да помагате на толкова много да останат внимателни; защото вие продължавате да се грижите за качеството на обучението и изследванията. Проблемите на съвремието изискват нови анализи и нови синтези (вж. пак там).

Нека достойнството победи несправедливостта

„Евангелието – уточни накрая папата – учи, че има бедност, която унижава и убива, и друга бедност, тази на Исус, която ни освобождава и ни прави щастливи“. Оттук и поканата на папата да не се забравят било то живота, било на работата в университета, тези, които изпитват други форми на бедност. Франциск цитира пасаж от Посланието за Шестия световен ден на бедните от миналата година и този през 2017 г.:

Нека накарате живота да победи смъртта и достойнството над несправедливостта. За да се срещне истински Христос, човек трябва да се докосне до Неговото тяло в нараненото тяло на бедните, потвърждавайки тайнственото общение, получено в Евхаристията. Колко основатели, основателки и посветени лица са живели и живеят така!

Папата завършва словото си, като прибягва до молитвата, с която завършва проповедта му за 60-ата годишнина от откриването на Втория Ватикански събор и прикани присъстващите да се молят с него: „Благодарим Ти, Господи, за дара на Събора и за благословението, което ези институти по богословие на богопосветения живот са били и са за Църквата. Ти, който ни обичаш, освободи ни от презумпцията за самодостатъчност и от духа на светската критика. Ти, който ни храниш с нежност, освободи ни от самореферентността, от дяволската измама на поляризациите. И ние, твоята Църква, с Петър и като Петър ти казваме: «Господи, ти знаеш всичко; знаеш, че Те обичаме“.