Папата: нека „нежната“ Божия светлина да разсее мрака на разделенията

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Звездата, която води мъдреците по пътя, е тази, която и до днес ни тласка като „търсачи, а не притежатели“ към Бог, въпреки трудностите, паузите, за да си поемем дъх, но преди всичко благодарение на срещите, сътрудничеството и съвместната работа. Това каза папата по време на аудиенцията във Ватикана с икуменическа делегация от Финландия, която е Рим за празника на св. Хенрик, първият епископ и мъченик на страната,  и навечерието на началото на Молитвената осмодневница за християнско единение, чиято тема тази година е „Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним”.

Съвместно пътуване

В словото си към делегацията папата припомни няколко пъти една от ключовите думи на своята учителна власт: да вървим. Мъдреците вървят и намират Исус, следвайки звездата, „знакът“, който Господ предлага, защото те първя я потърсиха.

„Хубаво е да разбираме живота по този начин, като пътуване в търсенето на нещо, което не тръгва от нас, а от Този, Който пръв се запъти да ни търси и ни привлича със своята благодат. Всичко идва от Божията благодат, която ни привлича. И нашият отговор може да бъде само подобен на този на мъдреците: да вървим заедно“.

Светлина, която сияе в братството

Това е икуменическо пътуване, което се извършва заедно именно по следите на мъдреците, които църковната традиция – посочи папата - признава като „представители на различни култури и народи“. „И за нас, особено в тези времена, предизвикателството е да хванем брата си за ръка, с неговата конкретна история, за да продължим заедно.

Скъпи приятели, ние сме на път водени от нежната Божия светлина, която разсейва мрака на разделението и насочва по пътя към единството. Ние сме на път като братя към все по-пълното общение. Нека си помагаме един на друг в нашето икуменическо поклонничество, за да напредваме „все повече към Бог“, „magis ac magis in Deum“, както казва Правилото на Свети Бенедикт (LXII, 4). Светът се нуждае от Неговата светлина и тази светлина сияе само в любовта, в общението, в братството“.

Търсачи, а не притежатели на Бог

Заедно вървим „бързо и усърдно“ - подчерта папата - в „многото пътища на милосърдието, които, докато ни приближават до Господ, присъстващ в бедните и нуждаещите се, ни обединяват между нас“. Франциск също не крие усилията за „целите, които все още изглеждат далечни и трудно постижими“, когато настъпят умората и обезсърчението.

„Нека помним, че сме на път не като притежатели, а като търсачи на Бог, затова трябва да вървим напред със смирено търпение и винаги заедно, да се подкрепяме, защото това желае Христос“.

Близо до Христос

За да вървим заедно, има два важни етапа, които трябва да бъдат почетени: честването през 2025 г. на 1700-ата годишнина от Никейския събор. „Триединното и Христологическо изповедание на този събор, което признава Исус като „истински Бог от истински Бог, „единосъщностен с Отца“, – потвърди папата – ни обединява с всички кръстени“. Оттук и поканата „да вървим заедно с подновен ентусиазъм по пътя на Христос, по пътя, който е Христос!“

„Защото ние имаме нужда от Него, Неговата новост, Неговата несравнима радост. Само близо до Него ще изминем до край пътя на пълното единство. И винаги Него, дори и несъзнателно, търсят хората от всички времена и следователно днешните хора“.

По-склонни да следваме небесния маршрут

Втората годишнина се отнася до 500-годишнината от Аугсбургското изповедение, което ще се чества през 2030 г., „това изповедание се опита – обясни папата – да запази единството във време, когато християните поеха по различни пътища“.

„Знаем, че то не беше в състояние да предотврати разделението, но годишнината би могла да бъде плодотворна възможност да се утвърдим и укрепим по пътя на общението, да станем по-послушни на Божията воля и по-малко към човешката логика, по-склонни да поставим пред земните цели пътя, посочен от Небето.

Конкретен пастир и мечтател

Франциск, импровизирайки, припомни, че пътя към единството е придружен от богословски изследвания, но също така „от молитва, от милосърдни дела и съвместна работа“. Папата припомни работата, извършена с аборигените и мечтите, които никога не трябва да липсват.

„На ум ми идва, че един пастир трябва да е конкретен с конкретните хора, със своите конкретни хора, но не трябва да спира да мечтае. На пастир, който се уморява да мечтае, нещо му липсва“.

В заключение папата прикани всички да измолят молитвата „Отче наш“, всеки на своя език.

Поздрави

В началото на аудиенцията папата поздрави и представителите на коренното население на саами, които са част от икуменическата делегация.

„Нека Бог ви съпътства по пътя към помирението и изцелението на паметта и да направи всички християни свободни и решителни в искреното търсене на истината!“, пожела той.