Ангел Господен: да помагаме на ближния с вяра и радост
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
Като Мария след вестта на ангела. С тези думи папа Франциск насърчи многобройните вярващи, дошли на площад „Свети Петър“ в Рим за неделната молитва, да изживеят последните дни, които ни делят от настъпващото Рождество.
През последната част от адвентния път, нека се оставим да ни ръководят тези два глагола: да станем и да се забързаме. Това са двете действия, извършени от Мария, които тя призовава да извършим и ние по повод на Рождество Христово.
Да станем и тръгнем
Дева Мария не остава у дома парализирана от тревогите, затънала в проблемите, не изпада в самосъжаление или страх от недоразумения или тежки наказания, като убиването с камъни, на които я е подлагала неочакваната бременност, а тръгва на път, за да сподели с братовчедка си Елисавета радостта, която е носела в сърцето си.
„Тя стана и отиде набързо“, разказва евангелистът Лука (1, 39-45). „Но защо да ставаме?", запита риторично папата:
Защото Бог е велик и е готов да ни повдигне, ако ние му протегнем ръка. Тогава нека прехвърлим на Него негативните мисли, страховете, които блокират всеки порив и ни пречат да вървим напред. И след това да направим като Мария: да се огледаме наоколо и да потърсим някой, на когото можем да помогнем! Познавам ли някой възрастен човек, с когото да постоя малко, да му направя услуга, да му окажа любезност, да му се обадя? Като помагаме на другите, ние ще помогнем на самите нас да се изправим след трудностите.
Забързани и с вяра
Мария върви забързана, без тревога или смущение, тя гледа напред с вяра.
Тогава нека се запитаме: какъв е моят „темп“? Действен ли съм или изпадам в меланхолия? Вървя ли напред с надежда или се спирам, за да се самосъжалявам? Ако вървим с уморения темп на недоволстващите и на брътвежите, няма да отведем Бог до никого.
Здравословното разположение на духа на светците
Да продължаваме напред с надежда и да съхраняваме здравословното разположение на духа, като вземаме за пример светците Томас Мор и Филипо Нери:
Първото действие на доброта, което можем да направим за ближния, е да му поднесем едно спокойно и усмихнато лице. Да му занесем радостта на Исус, както направи Мария с Елисавета.
