Папа Франциск: Laudato si ', призив за промяна на нашия модел на развитие
Папа Франциск
Преди шест години публикувах енцикликата Laudato si ', за грижата за нашия общ дом, призовавайки за нов общ диалог за нашия общ дом - за това как негативно изковаваме бъдещето на нашата планета с нашето безотговорно поведение. Радвам се да видя, че енцикликата има положително въздействие за усилията ни да се грижим за нашия общ дом в Църквата, в нашите икуменически и междурелигиозни общности, в политически и икономически кръгове, в образователната и културната сфера и извън нея. След публикуването на Laudato si ', приканих католиците да се присъединят към моя любим брат, Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей и нашите православни братя, за да честваме заедно Световния ден на молитвата за грижа за сътворението на 1 септември. Изпълнен съм с благодарност, че спешното послание на Laudato si ' получи широк отзвук във важни декларации и особено в действията на други религиозни традиции относно нашето призвание да бъдем пазители на Божието творение. С радост си спомням писмото на Равините за климатичната криза, Ислямската декларация за глобалното изменение на климата, Будистката декларация за изменението на климата до световните лидери и Индуистката декларация за изменението на климата Бхуми Деви Ки Джей! (Bhumi Devi Ki Jai!).
Laudato si 'е глобален призив да бъдем пазители на нашия общ дом и е толкова прекрасно e да видим, че Ведомството за насърчаване на цялостното човешко развитие пое инициативата да обедини размишленията на хора и общности от цял свят за посланията на Laudato si '. Заглавието Laudato si ’Reader, което обединява тези размишления, всъщност е подходящ завършек на специалната година посветена на „Laudato si ’, която бе отбелязана от 24 май 2020 г. до 24 май 2021 г.
„Викът на земята и викът на бедните“, който представих в Laudato si 'като емблематична последица от неуспеха ни да се погрижим за общия ни дом, беше усилен напоследък от извънредната ситуация на Covid-19, с която човечеството все още не се е справило, опитвайки се да противодейства. Затова, екологичната криза, представена от „вика на земята“, и социалната криза, представена от „вика на бедните“, се превърнаха в смъртоносни от здравна криза: пандемията Covid-19. Колко верни са думите на моя предшественик, папа Бенедикт XVI: „Начинът по които човек се отнася към околната среда влияе върху начина по които той се отнася към себе си и обратно“ (Caritas in veritate, n. 51).
Въпреки това, нека не забравяме, че кризите също са прозорци за възможност да разпознаем и да се поучим от грешките от миналото. Настоящата криза трябва да ни накара да „преобразуваме случващото се в света в лично страдание и по този начин да признаем приноса, който всеки може да направи“ (LS, n. 19). Това е и време за нас да променим скоростите, да променим лошите навици, за да можем да мечтаем, да сътворяваме и да действаме заедно, за да постигнем справедливо бъдеще. Време е да се разработи нова форма на всеобща солидарност, която се основава на братство, любов, взаимно разбиране: солидарност, която цени хората повече от печалбата, която търси нови начини за разбиране на развитието и напредъка. И затова моята надежда и моята молитва са да не излезем от тази криза по същия начин, по който го направихме!
Близкото минало ни показа, че преди всичко нашите деца са разбрали мащаба и значението на предизвикателствата, пред които е изправено обществото, особено климатичната криза. Трябва да ги слушаме с отворени сърца. Трябва да последваме примера им, защото те са мъдри въпреки възрастта си.
Време е за големи мечти, да преосмислим приоритетите си – на какво даваме стойност, какво искаме, какво търсим – и да преначертаем бъдещето си, като се ангажираме да действаме в ежедневието в това, за което сме мечтали. Време е да действаме и да действаме заедно, време е!
(dg/vatn)
