Свети Йоан Павел II, наследство и памет

Амедео Ломонако - Ватикана

Сред големите промени в историята и световното равновесие, думите и разсъжденията на Йоан Павел II са и остават компас за ориентиране на човечеството. Неговото наследство и днес, в тези времена, разтърсени от пандемията, се отразява в поверяването на Мария, в призива да се отворят вратите за Христос, в свидетеството на изпитанието в болестта.

Не се страхувайте

22 октомври 1978 г. е денят на Литургията по встъпването в понтификата. В своята проповед, новият епископ на Рим произнесе тези думи: „Братя и сестри! Не се страхувайте да привемете Христос и неговата сила! Помогнете на папата и всички, които искат да служат на Христос, и със силата на Христос, да служат на човека и на цялото човечество! Не се страхувайте! Отворете, отворете широко вратите за Христос!”.

Изкуплението включва човешкото страдание

22 октомври 1980 г. е сряда, денят на общата аудиенция. Поздравявайки болните, папа Йоан Павел II подчертава, че „общността на страдащите с Христос напомня на всички, че именно чрез своите страдания ни е избавил от отчуждението на греха и ни е възвърнал в общение с Бога“. „Моля се, за да можете все повече да проникнете в утешителната тайна на изкуплението, която не изключва, а по -скоро задължително включва в себе си човешкото страдание“.

Живот за Църквата

На 22 октомври 1981 г., няколко месеца преди драматичния атентат на площад Свети Петър, папа Войтила отслужи литургия за студентите от Папската висша семинария в Рим. „Вие сте надеждата на Римската църква”. Семинарията, добавя той, е ясен знак, „че има християнски общности, способни да подготвят свещеници, които един ден да продължат делото на Христос”. „Това е показател, че семейства, богати на добродетел и дух на жертва, са заслужили благодатта да дадат децата си на Църквата; това е доказателство, че съвременният свят, въпреки сенките, които понякога го затъмняват, е изпълнен с надежди и сигурност, защото може да разчита на смели млади хора, готови да дадат живота си за неговото изкупление“.

Духът на Асизи

На 22 октомври 1986 г., по време на общата аудиенция папа Войтила припомня предстоящата среща, която ще се проведе на 27 октомври в Асизи, с много представители на други църкви и християнски общности и други религии по света, за да се молят за мир. „Религиите в света, въпреки основни различия, които ги разделят – казва папа Войтила –са призвани да дадат своя принос за раждането на един по-човечен, по-справедлив, по-братски свят”.

С поглед към Мария, първата мисионерка

22 октомври 1989 г. е неделя и се чества Световният ден на мисията. На богородичната молитва Ангел Господен, Йоан Павел II - който на герба си изписа мотото "Totus Tuus Maria" („Всецяло Твой“) - призова верните да се молят на Господ "за мисионерски призвания". „И тази молба изпълнена с доверие – добавя той – сега поверяваме на Мария, която беше първата мисионерка, дарила на света Исус, нашия спасител. На нея препоръчваме всички мисионери, които в тази неделя чувстваме близки до себе си с особена любов и благодарност”.

Позволете на Христос да говори на човека

На 22 октомври 1990 г. Папата приема на аудиенция  полски поклонници по повод дванадесетата годишнина от началото на Понтификата. Той подновява увещаването си към тях: Не се страхувайте! „Днес толкова често човекът не знае какво носи в себе си, в дълбините на душата си, в сърцето си. Толкова често той не е сигурен в смисъла на живота си на тази земя. Изпълнен е със съмнение, което се превръща в отчаяние. Затова позволете – моля ви, умолявам ви със смирение и доверие – позволите на Христос да говори на човека. Само той има думите на живота, да! на вечния живот“.

Човекът, сътрудник на Бог в творението

Екологичният въпрос е централната тема в словото на папа Йоан Павел II на 22 октомври 1992 г. към членовете на организационния комитет на международната награда за околната среда „Св.Франциск“. „Човекът – казва той – разпознава себе си като сътрудник на самия Бог в делото на сътворението, когато, прегръщайки вярата, се отваря със смирена благодарност към Източника на живота и приема отношение на отговорно братство към създанията. Ето защо, особеното положение на човека в космоса не трябва да го води нито към избор на деспотично господство, нито към форми на пасивна абдикация от собствената му роля: неговата автентична централна роля се състои по -скоро в авторитетно служене на Божия план за света, който кулминира в изкуплението от греха и от втората смърт”.

Младите и евангелизацията
По време на срещата си с епископи от Бразилия на 22 октомври 1995 г., Йоан Павел II подчерава, че младите хора ще бъдат „творците на бъдещето“. „Младите хора не само са евангелизирани, те са и евангелизатори, които запознават с Евангелието своите връстници, включително онези, които са се отдалечили от Църквата и тези, които все още не са чули Благата вест“. „Много млади хора“, казва той, „имат огромен потенциал от щедрост, отдаденост и ангажираност, и се чувстват привлечени от форми на доброволен труд, особено когато става въпрос да се служи на нуждаещите се“.

Исус дойде, за да служи
На 22 октомври 2000 – годината на Големия Юбилей, се отбелязва Световния ден на мисиите. По време на литургията папа Войтила подчертава, че „Църквата иска да възвести Исус, Христос, син на Мария, следвайки пътя, по който тръгна самият Христос: служението, бедността, смирението, кръстът“. „Исус определя себе си като този, който е дошъл, за да служи и който разкрива любовта на Отца именно в служението и в пълното даряване на себе си, чак до кръста. Неговото лице на „раб Божи“ не намалява божественото му величие, а го осветява с нова светлина“. „Христовото слово очертава ясна разделителна линия между духа на господството и духа на служението. За Христовия ученик, да си пръв, означава да служиш на всички”.

Подкрепата на молитвата
22 октомври 2003 г. е ден на редовна публична консистория за обявяването на новите кардинали. Първите думи от проповедта са: „Ти си Христос, син на живия Бог“. „През тези двадесет и пет години понтификат“, твърди Йоан Павел II, „колко пъти съм повтарял тези думи! Казвал съм ги на основните езици и на много места по земята”. „в книгата Деяния се посочва, че когато Петър бе в затвора, „Църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него“ (Деяния, 12,5). Каква голяма смелост вдъхва подкрепата на единодушната молитва на християнския народ! Аз самият успях да изпитам тази утеха, припомня полският папа, като добавя, че „тя е нашата сила“.

Прегръдката на Исус в Евхаристията
На 22 октомври 2004 г., Йоан Павел II приема епископите на Епископската конференция на Ангола и Сао Томе и Принсипи. Той подчертава, че „в началото на новото хилядолетие, нашият епископски ангажимент, скъпи Братя, изглежда се характеризира с нови неотложни неща, които изискват единодушната отдаденост на всички компоненти на Божия народ. Сега, на земята, няма нищо по-ефикасно от Евхаристията, която да накара християните да бъдат и да се чувстват едно цяло; няма друг момент, в който те се срещат и се сливат едни с други така съкровено, както когато са предани на Исус Евхаристия, който прегръща и обединява всички със Себе си. Така на земята се осъществява това, което вече става на небето: Христос обединява, със Себе си и един с друг, всички, които живеят в Него”. Това, което става на земята няколко месеца по-късно, на 2 април 2005 г., отеква на Небето: „В 21.37 часа“, съобщава него ден на площад „Свети Петър“ кардинал Леонардо Сандри, „нашият така обичан Свети Отец Йоан Павел II, се завърна в Дома на Отца".

(dg/man/vatn)