Търси

Vatican News
Среща на папа Франциск с духовенството в Словакия Среща на папа Франциск с духовенството в Словакия  (Vatican Media)

Папата: Църквата в Словакия, свидетелка на свободата, креативността и диалога

На срещата с епископите, свещениците, богопосветените, семинаристите и катехетите в катедралата на Братислава папата посочи пътя на една смирена Църква, „която не е отделена от света и от живота“, а живее в него „и споделя очакванията на хората“. „Трябва – каза папата – да се измъкнем от прекомерната загриженост за нас и нашите структури“.

Алесандро ди Бусоло – Светла Чалъкова - Ватикана

Словаците днес се нуждаят от Църква, „която да формира хората на вътрешна и отговорна свобода, която знае как да бъде креативна, като се потопи в историята и културата и която знае как да води диалог със света“. Това е пътят, който папа Франциск посочи на около 4 милиона католици в страната, към две хиляди катехети, 300 семинаристи, три хиляди свещеници, представени от онези, които заедно с 22-та епископи го слушат в катедралата „Свети Мартин“ в първата истинска среща с общността на вярващите и пастирите на Църквата в Словакия.

Среща на папа Франциск с духовенството на Словакия

„Желая – каза папата в началото на словото си – да споделя вашето пътуване, вашите въпроси, очакванията и надеждите на тази Църква и тази страна ”, в стила на първата християнска общност.

Църквата не е изолирана крепост, а живее в живота на хората

„Църквата не е крепост, властник - обясни Франциск - замък, разположен високо, който гледа на света от разстояние и с презрение“, като красивия замък в Братислава, в една Словакия „която е поезия“, добави, импровизирайки . Църквата е общност, „която желае да привлича към Христос с радостта на Евангелието“. Ето защо – предупреди папата - нека не се поддаваме пред изкушението за великолепие, за светско величие! Колко е красива - възкликна папа Франциск - скромната Църква, която не се отделя от света и не гледа с безразличие към живота, а живее в него“.

„Нека не забравяме: да живеем в него, означава да споделяме, да вървим заедно, да приемаме въпросите и очакванията на хората. Това ще ни помогне да излезем от самореферентността, защото центърът на Църквата не е Църквата!“

Ето защо – е поканата на папата – „трябва да се измъкнем от прекомерна загриженост за себе си, за нашите структури и да се запитаме: „Какви са духовните нужди и очаквания на нашия народ? Какво очаква той от Църквата?”. Отговорът е обобщен с три думи: свобода, креативност и диалог.

Среща на папата с духовенството в Словакия
Среща на папата с духовенството в Словакия

Свободата изисква усилия и отказ сигурностите

Без свободата, за Франциск, „не съществува истинско човечество“, а историята на Словакия ни учи на това: „Когато свободата бе ранена, нарушена и убита, човечеството бе деградирано“. Но свободата „не се завоюва автоматично и остава такава веднъж завинаги: тя е винаги един път и трябва непрекъснато да се обновява. А това е уморително и ни плаши - коментира той - защото понякога е по-удобно да не позволяваме да бъдем провокирани от конкретни ситуации и да продължим да повтаряме миналото, без да влагаме сърцето си в него, без риск от избор, да правим това, което другите решават вместо нас. И днес - добави той, импровизирайки - много пъти правим нещата, които медиите решават вместо нас. И губим свободата си“.

Цитирайки Старият завет, папата припомни, че израелският народ под тиранията на фараона, освободен от Господ, при първите трудности в пустинята започва да съжалява за робството, „когато – казва – имахме поне малко лук“. Това е голямото изкушение – коментира папата - „по-добре малко лук, отколкото усилията и рискът на свободата“, и добави:

„Понякога дори в Църквата тази идея може да ни застраши: по-добре е да имаме всички предварително определени неща, законите, които трябва да се спазват, сигурността и единството, а не да сме отговорни и зрели християни, които мислят, допитват се до своята съвест, позволяват да бъдат предизвикани“.

Младите се нуждаят от вяра, която оставя вътрешната свобода

Но – предупреди още Франциск - „Църква, която не оставя място за приключението на свободата, дори в духовния живот, рискува да се превърне в строго и затворено място“. Ако някои са свикнали с това, много други, особено сред младите хора, „не са привлечени от една вяра, която не им оставя вътрешна свобода, от Църква, в която всички ние трябва да мислим по един и същи начин и да се подчиняваме сляпо“. Оттук и поканата на папата към Църквата в Словакия: „Не се страхувайте да формирате хората в зрели и свободни отношения с Бог. Това може би ще ни създаде впечатлението, че не можем да контролираме всичко, че губим сила и авторитет, но Църквата на Христос не иска да доминира съвестта и да заема пространствата, а по-скоро иска да бъде извор на надеждата в живота на хората“.

Прогласяване, което е освобождаващо, а не потискащо

Обръщайки се към пастирите, Франциск напомни, че дори ако в Словакия „да са започнали много демократични процеси, свободата все още е крехка“.

„Това е предимно в сърцата и умовете на хората. За това ви насърчавам да ги накарате да се освободят от строгата религиозност. Никой не трябва да се чувства смазан. Всеки може да открие свободата на Евангелието, като постепенно създаде връзка с Бог, с увереността на онзи, който знае, че, пред Него може да занесе собствената си история и собствените си рани без страх и без преструвки, без да се притеснява да защитава своя собствен имидж. Нека провъзгласяването на Евангелието да бъде освобождаващо, а не потискащо. И нека Църквата да бъде знак на свобода и гостоприемство!“.

Творчеството на Евангелието

Втората дума предложена от папата е „креативност“. Светият отец припомни традицията, породила Църквата в Словакия: проповядването и служението на светиите Кирил и Методий, които „ни учат, че евангелизацията никога не е просто повторение на миналото“. За да занесат Благата Вест на Христовото Евангелие, двамата братя „измислят една нова азбука за превода на Библията, богослужебните текстове и християнското учение“. Като „апостоли на внедряването на вярата“ те измислиха „нови езици за предаването на Евангелието, бяха креативни в превода на християнското послание“. Не е ли тази, запита папа Франциск, „най-належащата задача на Църквата за хората в Европа: намирането на нови „азбуки“ за провъзгласяването на вярата?“.

„Зад гърба си имаме богата християнска традиция, но за живота на много хора днес тя остава спомен за минало, което вече не говори и не ръководи житейските решения. Изправени пред загубата на чувството за Бог и радостта от вярата, не е от полза да се оплакваме, да се укрепим в един отбранителен католицизъм, да съдим и обвиняваме света; необходима е креативността на Евангелието“.

Среща на папата с духовенството в Словакия
Среща на папата с духовенството в Словакия

Кирил и Методий: Евангелието трябва да се корени в културата на един народ

Кирил и Методий – припомни още папата - ни казват: „Евангелието не може да расте, ако не се корени в културата на един народ, тоест в неговите символи, в неговите въпроси, в неговите думи, в начина му на съществуване“. И въпреки това двамата евангелизатори бяха обвинени в ерес, защото „се осмелиха да преведат езика на вярата. Това е идеологията, която произтича от изкушението да се стандартизира. Но евангелизацията е процес на инкултурация“, подчерта отново Франциск.

Диалогът е незаменим в креативната Църква

И накрая, третата дума: диалог. За папа Франциск, Църква, която формира в свободата и знае как да бъде креативна е също Църква, която знае как да води диалог със света, с онзи, който изповядва Христос, без да е„един от нас“, с този, който живее умората на религиозно търсене, дори с онзи, който не  вярва”. Една Църква, която, провъзгласявайки Евангелието, „спомага на общението, приятелството и диалога да поникнат сред вярващите, между различните християнски изповедания и между народите“. Но единството, общуването и диалогът „винаги са крехки  - каза Франциск - особено когато зад нас стои една история за болка, която е оставила белези“:

„Споменът за раните може да доведе до негодувание, недоверие, дори презрение, насърчавайки ни да изграждаме огради пред тези, които са различни от нас. Раните обаче могат да бъдат пасажи, отвори, които, подражавайки на раните на Господ, позволяват да премине милостта на Бог, неговата благодат, която променя живота и ни превръща в радетели на мир и помирение“.

Кардинал Корец и молитвата за неговите гонители

Накрая папата припомни една словашката поговорка: „На всеки, който ти хвърли камък, ти дай хляб“, което, според него, е много евангелско, защото следва поканата на Исус „да се прекъсне порочният кръг“ на насилието, да „се преодолее злото с добро“. Франциск завърши, като припомни свидетелството на кардинал Корец, йезуит„преследван от режима“ и затворен, „докато не се разболя“. И все пак, пристигайки в Рим за юбилея на 2000 г., „той отиде в катакомбите и запали свещ за своите преследвачи, просейки милост за тях. Това е Евангелието! Тя расте в живота и в историята чрез скромна и търпелива любов“, каза папата. Оттук и последното пожелание на папата за Църквата в Словакия: „продължете вашето пътуване в свободата на Евангелието, в креативността на вярата и в диалога, който произтича от Божието милосърдие“, за да бъдете „занаятчии на мира и съгласието“.

Епископската конференция на Словакия се състои от епископите на 11 църковни окръга (8 от латинския обред и три от византийския) и от един Военен ординариат. Настоящ председател е монсеньор Станислав Зволенски, архиепископ на Братислава, заместник-председател е монсеньор Бернард Бобер, митрополит на Кошице, докато генералният секретар е монсеньор Мариан Чованец, епископ на Банска Бистрица. Словашката епископска конференция е член на Съвета на Европейските епископски конференции.

След срещата с духовенството папа Франциск се отправи към Апостолическата нунциатура в Братислава за кратка почивка. Този следобед той ще посети центъра за бездомни "Витлеем", за който се грижат сестрите на Майка Тереза от Калкута. 

13 Септември 2021, 13:26