Папата към йезуитите в Словакия: Близостта с Божия народ ще ни спаси

Дебора Донини – Светла Чалъкова - Ватикана

Сърдечна и семейна е атмосферата, характеризираща срещите на папа Франциск с йезуитите по време на неговите апостолически пътувания. Такъв беше и случаят в Словакия, когато на 12 септември в Апостолическата нунциатура в Братислава той отдели около час и половина за своите събратя йезуити в страната, която посети. За тази среща и за разговора проведен между папата и словашките йезуити информира в последният си брой списанието на Общността на Исус La Civiltà Cattolica. Папа Франциск е провел и друга кратка среща с отците йезуити на 14 септември, след Божествената литургия, когато е посетил персонала на Дома за духовни упражения, който не е могъл да участва в литургията, защото е бил ангажиран с подготовката за приема на присъстващите епископи.

Операцията и здравословното състояние

Също разговорът с отците йезуити в Словакия е искрен и откровен, както се вижда от отговора на въпроса за здравословното му състояние. „Все още съм жив. Въпреки че някои ме искаха мъртъв“, казва Франциск с ирония, добавяйки, че е наясно „с факта, че е имало дори срещи между прелати, които смятат, че папата е по-сериозно болен от това, което се казва. Те подготвяха конклава”, каза папата, позовавайки се на операцията през миналия юли, припомняйки как един фелдшер го е убедил да се подложи на нея.  

Пастирският стил на близост

Думите на папата варират от здравословното състояние до душепастирската грижа, който препоръча четири вида близост на йезуитите за тяхната работа в Словакия. Близоста с Бог. Близостта между събратята, близостта с епископа и папата и близостта с Божия народ. В тази връзка той се позова на това, което определя като „най- красивото нещо, което един папа е казал на йезуитите“, тоест словото на свети Павел VI към XXXII Генерална конгрегация, а именно че където има кръстовища, там са и йезуитите. „Ще създадем проблеми. Но това, което ще ни спаси от изпадането в глупави идеологии, е близостта с Божия народ”.

Страхът от кръстопътищата по пътя

Отговаряйки на въпрос, папата се спира върху страданието на Църквата в този момент, „изкушението да се върне назад“. Той го определя като „идеология, която колонизира умовете“. Не е универсален проблем, но е специфичен за църквите в някои страни. „В свят, който е толкова обусловен от зависимости и виртуалност, ние се страхуваме да бъдем свободни“, отбелязва той в един от централните пасажи, припомняйки, че е говорил за това при първата си публична среща в Братислава, имайки като за пример големия инквизитор на Достоевски. „Изпитваме страх да продължим с пастирския опит“, казва той, мислейки за работата, направена по време на Синода за семейството „ за да стане ясно, че двойките със втори съюз вече не са осъдени на ада“. „Плаши ни да придружаваме хора с различна сексуална наклонност. Страхуваме от кръстопътищата по нашия път, за които говореше свети Павел VI”. „Това - обяснява той - е злото на този момент: да се търси пътя на строгостта и клерикализма, които са две извращения“.

Според папа Франциск днес Господ иска от Обществото да бъде свободно, с молитва и проникновение. Не става въпрос за „възхвала към непредпазливостта“: това, което Франциск посочва, е, че „връщането назад не е правилният път“, докато е „да се върви напред с проникновение и послушание“.

Що се отнася до липсата на плам, папата призовава йезуитите да разберат дали става въпрос за лична или общностна пустош, припомняйки също колко е важно да познават по-добре Упражненията.

Джендър идеологията е опасна

Един от въпросите засяга идеологическата колонизация и джентъра. „Идеологията винаги има дяволски чар, защото не е въплътена“, отговаря папата, подчертавайки, че живеем в цивилизация на идеологиите и „трябва да ги разкрием в корените им“. „Идеологията„ джендър “, за която говорите, е опасна, да. Така както яз я разбирам, е защото е абстрактна по отношение на конкретния живот на човек, сякаш човек може да реши абстрактно на воля дали и кога да бъде мъж или жена. За мен абстрактността винаги е проблем“, отбелязва папата, припомняйки, че „това няма нищо общо с хомосексуалния въпрос“. Ако има хомосексуална двойка, „можем пастирски да се грижим за тях, за да продължат напред в срещата с Христос. Когато говоря за идеология - обяснява той -  говоря за „абстракцията, за която всичко е възможно, а не за конкретния живот на хората и тяхната реална ситуация“.

 Предпочитам да проповядвам

По отношение на еврейско-християнския диалог е необходимо да се избягва той да се разпадне „поради недоразумения, както понякога се случва“, посочи папата. И така, в един от въпросите Франциск е запитан как се отнася с хора, които го гледат с подозрение. В тази връзка той се позова на една голяма католическа телевизия, която постоянно говори лошо за него. „Лично аз мога да съм си заслужил нападения и обиди, защото съм грешник - казва той - но Църквата не заслужава това: това е дело на дявола“. Папата знае, че има и духовници, които правят лоши коментари за него и вярва, че понякога му липсва търпението, особено когато те правят преценки, без да влизат в истински диалог. Въпреки това – увери папата - така или иначе „той продължава напред, без да навлиза в „техния свят на идеи и фантазии“. „Предпочитам да проповядвам“, казва той. Той също така посочи, че някои го обвиняват, че не говори за светостта, а винаги за социалното и че е „комунист“. „И все пак - отбелязва той - написах цяло апостолическо насърчение за светостта, Gaudete et Exsultate“.

Решението за vetus ordo

След това папата се спира на решението си, резултат от консултация с всички епископи по света, да спре автоматизма на древния обред, за да се върне „към истинските намерения на Бенедикт XVI и Йоан Павел II“. Отсега нататък тези, които искат да служат с vetus ordo, трябва да поискат разрешение от Рим. Папата припомни преживяното от един кардинал, при когото отишли двама току що ръкоположени свещеници, за да го помолят да учат латински, за отслужват по-добре литургията. Кардиналът им отговаря с „чувство за хумор“, като ги съветва първо да научат добре испански, а след това и виетнамски, като се имат предвид вярващите в епархията. „Аз продължавам напред - обяснява Франциск - не защото искам да направя революцията. Правя това, което чувствам, че трябва да направя. Нужно е много търпение, молитва и много милосърдие“.

Да се разберат причините за миграцията

По отношение на имиграцията папата отново повтаря, че трябва не само да се приемат мигрантите, но и да се защитават, насърчават и интегрират, и че трябва също така напълно да разберем причините за явлението, да разберем какво се случва в Средиземноморието и какви са „силовите игри, засягащи това море за контрол и господство“