Търси

Vatican News
Папа Франциск на срещата с представителите на Световния съвет на църквите и на някои еврейски общности в Будапеща, 12 септември 2021 Папа Франциск на срещата с представителите на Световния съвет на църквите и на някои еврейски общности в Будапеща, 12 септември 2021  (Vatican Media)

Папата призова евреи и християни да бъдат „корени на мира и кълнове на единство“

След посещението на учтивост при президента на републиката и при министър-председателя на Унгария и след срещата при затворени врати с унгарските епископи, папа Франциск бе приет от представителите на Световния съвет на църквите (ССЦ) и на някои еврейски общности в Унгария, в Музея на изящните изкуства в Будапеща.
Среща с Икуменическия съвет на Църквите и еврейски обкности в Унгария

Един от символите на очарователния град Будапеща, верижният мост Сечени, е емблематичният образ, посочен от папа Франциск, за да опише „пътя на общението“. Като се обърна към братята на тези църкви, Светият Отец припомни, че известният мост над река Дунав, свързващ двете части на града, е и символ на единството.

Бих искал да се спра с  вас на великолепния символ на Верижния мост, който свързва двете части на този град: той не ги слива, а ги държи заедно. Такива трябва да бъдат и връзките между нас. Винаги, когато е имало изкушение за асимилиране на другия, не се е изграждало,  а се е рушало; както и когато е имало гетизиране, а не интегриране. Колко пъти в историята се е случвало това! Трябва да бъдем бдителни и да се молим, за да не се повтаря. И да се ангажираме заедно за насърчаване на възпитание в братство, за да не надделяват изблиците на омразата, които искат да го разрушат. Мисля за заплахата от антисемитизъм, която все още дебне в Европа и другаде. Тази заплаха трябва да се угаси.  Но най-добрият начин да се обезвреди е този да работим положително заедно, да се насърчава братството. Мостът още ни учи: той се държи от големи вериги, образувани от много пръстени. Ние сме тези пръстени и всеки пръстен е важен: затова не можем повече да живеем в подозрение и невежество, отдалечени и разногласни.

Папата подчерта, че тази среща показва „голямо желание за единение“ и разказва за вървене по път, понякога на изкачване, в трудно минало, но „пред което се изправяте смело и с добра воля, като взаимно се подкрепяте под погледа на Всевишния, който благославя братята, които живеят заедно в единство (Псалм 133,1).

След като отправи мисъл към абатството в Панонхалма, пулсиращият духовен център на тази страна, папа Франциск посочи, че „да се молим заедно, едни за други и заедно да работим за милосърдието, един до друг, за този свят, който Бог толкоз обикна (Йн. 3,16): този е най-конкретният път към пълното единение“.

Като се обърна към еврейските общности, Светият Отец изрази своето признание за положените усилия „ за разрушаване на разделителните стени на миналото; евреи и християни, вие повече не искате да виждате у другия непознат, а приятел; не искате да виждате противник, а брат“.  Папата каза също, че „неслучайно онези в Писанието, които са призовани да следват Господа по специален начин, винаги трябва да излизат, да ходят, да стигат до неизследвани земи и нови пространства. Да помислим за Авраам, който остави дом, роднини и родина. Който следва Бог, е призован да оставя. От нас се иска да оставим недоразуменията от миналото, претенциите, че имаме право и обвиняването на другите, за да тръгнем по пътя към Неговото обещание за мир, защото Бог винаги мисли за мир, а не за зло (Ер. 29,11).

Обръщайки се към вярващите, като подчерта значението на религиозната свобода, Папата изрази пожеланието „никой да не може да казва, че от устата на Божиите хора излизат думи за разделение, а само послания за откритост и мир. В свят, разкъсван от твърде много конфликти, това е най-доброто свидетелство, което трябва да дадат онези, получили благодатта да познават Бога на завета и на мира”.

Като припомни унгарския поет Миклош Радноти, жертва на Шоа, в заключение папата отбеляза, че „и ние сме призовани да станем корени. Нашите пътища на вярата са семена: семена, които се превръщат в подземни корени, корени, които подхранват паметта и карат бъдещето да разцъфти. Това иска от нас Бог на бащите ни.  Стига се до върха само ако сме дълбоко вкоренени. Вкоренени в слушането на Всевишния и на другите, ние ще помогнем на нашите съвременници да се приемат и да се обичат. Само ако сме корени на мира и кълнове на единството, ние ще бъдем правдиви в очите на света, който ни гледа, с копнежа да разцъфне надеждата. Благодаря ви и на добър път!

man / VatNews

12 Септември 2021, 12:50