Търси

Vatican News

Генерална аудиенция: как живеем нашата вяра?

На генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“, Франциск предупреди от опасността на строгостта, като припомни че светостта е от Светия Дух.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Дали любовта към разпънатия и възкръсналия Христос e в центъра на нашия живот като „източник на спасение“ или се задоволяваме с „някаква религиозна формалност за успокояване на съвестта ни?“. Този бе въпросът за размисъл за това как живеем вярата, който бе в центъра на катехизисната беседа на папа Франциск по време генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“.  Франциск продължи цикъла от беседи посветени на Посланието на свети Павел до Галатяните, като се спря по-специално на откъса, даващ началото на втората част на Посланието, в което Павел, след като говори за своето звание, се обръща директно към галатяните, за да разбудят съвестта си и да не си отвличат вниманието с други прогласявания. „Посланието на свети Павел до Галатяните е много сериозно четиво. Не са неща, които някой си измисля, а могат да се повторят и са се повторили. Това е катехизис върху Словото Божие изразено от Павел към Галатяните“, каза папата импровизирайки, приканвайки всички да прочетат посланието на Апостола.

„Намерението на Павел – каза папата - е да постави християните в криза, за да осъзнаят залога и да не се оставят да бъдат очаровани от гласа на сирените, които искат да ги отведат до религиозност, основана единствено на внимателното спазване на наредбите“.

Всъщност – обясни папата – в Галатия са били пристигнали „нови проповедници“, които са „убедили гражданите на региона да се върнат назад и, че спазването на законите и наредбите води до съвършенството“.

Да не се изпада във формализъм

Рискът всъщност – продължи папата - е този да се изпадне във формализъм, „което е едно от изкушенията, водещи до лицемерието и до отричането на новото достойнство, което са получили: достойнството на изкупени от Христос“.

Докато в другите Послания е лесно да се срещне как апостола нарича своите получатели „братя“ или „възлюбени“, в това си Послание Павел ги нарича „Галатяни“ и два пъти „безумни“. „Той се обръща към тях така, не защото не са интелигентни, а защото, почти без да се усетят, рискуват да загубят вярата, в Христос, която са приели с огромен ентусиазъм. Безумни са, защото не разбират, че опасността е тази да загубят едно безценно съкровище, красотата от новостта на Христос. Не без горчивина – продължи папата - Павел ги кара да си спомнят първото негово известие, с което им предлага възможността да придобият една неочаквана до този момент свобода“. Те знаят добре, че вярата в Христос е плод на благодатта, получена с проповядването на Евангелието. Думите на Павел се концентрират „върху Божията любов, която се проявява напълно в смъртта и възкресението на Исус“, обобщавайки я добре в думите: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“.

Да не се поставя Светия Дух на заден план

Галатяните бяха изпитали действието на Светия Дух в общностите:

Притиснати в ъгъла – продължи папата- те са задължени да отговорят, че онова, което са изживели е плод на новостта на Духа. Ето защо, началото на тяхната вяра е Божия инициатива, а не на хората. Светият Дух е главното действащо лице в техния живот; да Го поставят сега на втори план, за да дадат приоритет на своите дела, т.е. на изпълнението на наредбите от Закона, е безумие. Светостта идва от Светия Дух и безвъзмездното изкупление на Исус ни оправдава“.

Любовта на Христос в центъра на нашия живот

В днешното послание – каза накрая папата – „свети Павел приканва и нас да размишляваме над това как живеем вярата. Дали любовта на Христос, разпнат и възкръснал е в център на нашето ежедневие, като извор на спасение или се задоволяваме от някаква религиозна формалност, за да сме спокойни със съвестта си? Дали сме привързани към скъпоценното съкровище, към красотата на Христовата новост, или предпочитаме нещо, което ни привлича в момента, но след това ни оставя празни вътре? Ефимерното – каза папата - често чука на вратата на нашите дни, но това е тъжна илюзия, която ни кара да изпаднем в повърхностност и ни пречи да различаваме за какво наистина си струва да живеем. Затова нека поддържаме непоклатима увереността, че дори когато сме изкушени да се отвърнем, Бог продължава да раздава своите дарове. Въпреки всички трудности, които можем да създадем за неговото действие, Бог не ни изоставя, а остава с нас чрез своята милостива любов. Бог винаги е близо до нас със своята доброта - заключи папата, който импровизирайки отново каза: „Той е като онзи баща, който всеки ден се качваше на терасата, за да види дали синът му ще се върне. Любовта на Отца никога не се отделя от нас. Нека изпросим мъдростта винаги да долавяме тази реалност“, бе последния призив на Франциск заедно с този да не следваме „един живот на изкуствен аскетизъм. Аскетизмът е необходим, но мъдър, а не изкуствен“.

01 Септември 2021, 12:13