Папата: след пандемията да започнем всичко отначало, без егоизъм

В посланието си папата се връща към темата на това издание на срещата 2021 г., взета от „Дневниците“ на датския философ Сорен Киркегор: „Смелостта да кажа Аз“: особено значима тема в сегашното време, когато говорим за „ново начало“, където всеки трябва да упражнява свободата си по съвест, за да не навреди на уроците на кризата, което би било по-лошо от самата криза“, припомня Светият Отец.

Салваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

 „Ново начало“, с колективна отговорност, а не с егоизъм. Това е „паролата“, която папа Франциск посочва на участниците в 42-то издание на Срещата за приятелство между народите, (започваща утре, 20 август в Римини),  в този драматичен период от пандемията, предизвикващ поява на егоизъм и идолопоклонничество пред властта и парите, но в същото време и солидарност между хората. В посланието си, адресирано до епископа на Римини, папата отправя покана за братство и социално приятелство, за да се превъзмогнат пречките на кризата,  причинена от Covid-19. Затова Светият Отец цитира Киркегор, свети Тома, отец Джусани и дори Манцони, и припомня думите на папа Бенедикт XVI и неговото твърдение, че „свободата винаги трябва да бъде извоювана отново за общото добро“.

Поемане на риск, като акт на свобода

В посланието се казва, че именно концепцията за свобода е тясно свързано с темата, избрана за изданието на Срещата през 2021 г., която ще се проведе присъствено до 25 август: „Смелостта да кажа Аз“, взета от „Дневниците“ на датския философ Сьорен Киркегор. Папа Франциск отбелязва, че това заглавие на срещата е „твърде показателно, когато става въпрос да се поеме отново по правилен начин,  за да не се пропилее възможността, предоставена от кризата на пандемията“. „Ново начало“, което да не става автоматично, защото „свободата е включена във всяка човешка инициатива“. „Свободата предполага, че в основните решения всеки човек е ново начало“, бе твърдението на Бенедикт XVI, „свободата винаги трябва да бъде извоювана отново, за общото добро. В този смисъл смелостта да се поеме риск е преди всичко акт на свобода”.

Опасността от пропиляване на кризата

В посланието се припомнят думите, казани от папа Франциск по време на първия локдаун през март-април 2020 г., предупреждение, след това повторено и в различни форми: „по-лошо от тази криза е само опасността тя да бъде пропиляна“.

 „Като наложи физическото дистанциране, пандемията постави отново в центъра човека, егото на всеки един, провокирайки в редица случаи пробуждане на съществени въпроси за смисъла на съществуването и за полезността на живота, които от много време бяха приспани или още  по-лошо –  цензурирани. И предизвика и чувството за лична отговорност”.

Солидарност и идолопоклонничество

„Мнозина засвидетелстваха това в различни ситуации. Изправени пред болестта и болката, изправени пред спешната нужда, много хора не се дръпнаха назад, а казаха: „Ето ме“, се казва в текста, подписан от кардинал Паролин.

„Обществото има жизненоважна нужда от хора, които да имат отговорно присъствие. Без човек няма общество, а случайна съвкупност от хора, които не знаят защо са заедно. Като единствен свързващ елемент ще остане само егоизмът на пресмятанията и на специалния интерес, който прави всички безразлични към всичко и към всички".

Впрочем „идолопоклонничеството пред властта и парите предпочита да има общо с индивиди, а не с хора, тоест с „аз-а", съсредоточен върху собствените нужди и собствените права, а не с „аз-а", отворен към другите, стремящ се да сформира „ние“ на братството и на социалното приятелство".

Изкушението да се отхвърля човека

Папата не се уморява да „предупреждава онези, които имат обществени отговорности, да се пазят от изкушението да използват човека и да го отхвърлят, когато той вече не е необходим, вместо да му служат“.

 „След преживяното през настоящия период, може би за всички е по-очевидно, че именно човекът е позицията,  от която всичко може да започне отново".

Със сигурност има нужда от „намиране на ресурси и средства, за ново начало на обществото“, но „преди всичко има нужда от някой, който да има смелостта да каже „Аз“ с отговорност, а не с егоизъм, общувайки със собствения си живот, за да започне деня с доверчива надежда”.

Смелост, която да се противопостави на страха

Смелостта обаче „не винаги е естествена дарба и никой не може от само себе си да я има", казва дон Абондио, героят на Манцони, особено в момент като днешния, когато „страхът, който разкрива  дълбока екзистенциална несигурност, играе толкова решаваща роля, за да блокира толкова много енергия и пориви към бъдещето, възприемано все повече и повече като несигурно, особено от младите хора”.

Откъде тогава може да дойде смелостта да кажем „Аз“? Това става благодарение на „явление“, наречено среща, благодарение на която „на егото се дава възможност да решава, да стане способно да приема, да разпознава и да приема. Смелостта да кажем „Аз“ се поражда от истината, а истината е присъствие".

 „От деня, в който той стана плът и дойде да живее сред нас, Бог даде на човека възможността да се измъкне от страха и да намери енергията на доброто, следвайки своя Син, който умря и възкръсна“, се казва още в посланието.

 „Синовното отношение с Вечния Отец, който присъства в хора, достигнати и променени от Христос, дава устойчивост на Аз-а, освобождавайки го от страха и отваряйки го към света с положително отношение“.

Да вървим по нови пътища

Следователно „дълбоката причина за смелостта на християнина е Христос“. „Възкръсналият Господ е нашата сигурност, който ни кара да изпитваме дълбок мир дори и сред бурите на живота“, се казва в посланието, което завършва с пожеланието на папата през седмицата на Срещата организатори и гости да дадат „живо свидетелство“ за „радостта от Евангелието“, което „вдъхва смелостта да вървим по нови пътища“.

 „Трябва да имаме смелостта да намерим нови знаци, нови символи, нова плът, особено привлекателна за другите“, се чете в последните редове на текста, като се цитира програмния документ на понтификата Evangelii Gaudium. „Това е приносът, който се очаква от Срещата: поставяне на ново начало, със съзнанието, че сигурността на вярата ни кара да вървим и прави възможно свидетелството и диалога с всички“. Без никакво изключение, „защото визията на вярата в Христос е целият свят".