Ангел Господен: Исус, хлябът на живота, ни храни със своята любов

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

"Аз съм хлябът на живота". Това казва Исус за себе си, защото това е храната, която ни позволява да живеем. Това подчерта папа Франциск в краткото си размишление преди неделната молитва „Ангел Господен“ от площад „Свети Петър“, спирайки се на откъса от неделното евангелие и по-специално на „хляба“ – а не „изтънчените и скъпи храни" – който бива искан от гладните или от онзи, който е без работа и претендира за „хляба, припечелен с труда". Исус е „същественото“, Той не е „хляб сред много други, а хлябът на живота“.

„С други думи, ние, без Него, вместо да живеем, живуркаме: защото само Той храни душата ни, само Той ни прощава онова зло, което само ние не можем да преодолеем, само Той ни кара да се чувстваме обичани, дори ако всички ни разочароват, само Той ни дава сили да обичаме, само Той ни дава сила да прощаваме в трудностите, само Той дава на сърцето този мир, който търсим, само Той дава живот завинаги, когато животът тук на земята свърши. Това е съществения хляб на живота“.

Удивление за Евхаристията

„Красивият образ на Исус – посочи папата - е обяснен при последната вечеря, когато знае, че ще трябва да даде себе си, живота си, плътта, сърцето си, за да можем да имаме живот“.

„Тези Господни думи събуждат в нас удивлението за дара на Евхаристията. Никой на този свят, колкото и да обича друг човек, не може да стане храна за него. Бог направи и прави това за нас. Нека подновим това удивление. Нека го направим, като обожаваме Хляба на живота, защото обожанието изпълва живота с удивление“.

„Удобният“ Бог

Франциск припомни, че по онова време хората са били скандализирани от думите на Исус като хляб на живота, днес и ние бихме могли да почувстваме същото, защото „би било по-удобно за нас – подчерта папата – Бог да си стои на Небесата без да се намесва, докато ние си вършим делата тук долу”.

„Вместо това Бог стана човек, за да влезе в конкретността на света, да влезе в нашата конкретност, Бог стана човек за мен, за вас, за всички, за да влезе в нашия живот. И всичко от нашия живот го интересува. Можем да му разкажем за тези които обичаме и това, което обичаме, за работата, за деня, за всичко. Исус желае тази близост с нас. Но какво не желае Той? Да бъде поставен на второ място – Той, който е хляб - да бъде пренебрегнат и оставен настрана, или да бъде призоваван само, когато имаме нужда от Него“.

Нахранени от една по-голяма любов

Оттук и пожеланието на папата е да се разчупва заедно хляба, като семейство, в края на учебния или работния ден, да се донесе Исус на нашата трапеза, за да може Той да я благослови.

„Би било хубаво, преди да разчупите хляба, да поканите Исус, хляба на живота, да Го помолите просто да благослови това, което сме направили и това, което не сме успели да направим. Нека го поканим в нашия дом, нека се помолим в „домашен“ стил. Исус ще бъде на масата с нас и ние ще бъдем нахранени от една по-голяма любов“.

Поздравите след Богородичната молитва

В края на молитвата папа Франциск отправи своите поздрави към вярващите, присъстващи на площада, по -специално група от душепастирската грижа сред младежите от Верона, младите от Кревалкоре, Скандиано и салезианите от Тривенето, пристигнали в Рим с велосипед. На всички той отправи своите най-сърдечни пожелания за хубава неделя и молбата, идваща от сърцето, да се молят за папата.