Папата: нека Ливан отново заблести със светлината на мира

Един интензивен ден във Ватикана, изпълнен със срещи, дискусии, моменти за размисъл и молитва. Всичко това, за да се съсредоточи световното внимание върху Ливан, страна, която преживява голяма криза. И върху един народ, ливанският, „разочарован и изтощен, нуждаещ се от сигурност, надежда и мир“, както каза папа Франциск. Събитието завърши във ватиканската базилика с икуменическа молитва за мир и слово на папата в което отекнаха силни думи на надежда и утеха.

След прочита на библейски четива, молитви и песнопения на различните обредни традиции, присъстващи в Ливан, с текстове на арабски, сирийски, арменски и халдейски, папата отправи специална молитва „за Близкия изток и за всички страни и общности, страдащи от конфликти и насилие, за да може да възникне нов дух на солидарност и помирение във всички сектори на обществото, който да доведе до мир и хармония, без дискриминация и несправедливост".

Нека Ливан отново се превърне в „универсално послание за мир и братство“, страна на толерантността и плурализма, „оазис на братството, където се срещат различни религии и конфесии, където различни общности съжителстват, поставяйки общото благо пред отделни интереси“. Това е надеждата в молитвата на папата за Ливан. Заедно с него в базиликата „Свети Петър“ се молиха лидерите на християнските общности в Ливан: католици, православни, халдейци, арменци, евангелисти. Сред тях и сиро-католическият Антиохийски патриарх Мар Игнаций Юсеф III, който в молитвата си призова: „Дари, Господи, на Твоята Църква, Твоята сигурност, Твоя мир и Твоята вяра, денем и нощем. Отстрани от нея кавгите и разногласията, пощади я от ударите на гнева, направи ни достойни за мира между нас с чисто сърце“.

След размяната на знака на мира, чрез едноминутно мълчание, съгласно здравните изисквания, през което всеки призова дара на мира, младежи предадоха на религиозните лидери запалени светилници, като символ на волята да станат носители на светлината на мира в света.

Папа Франциск закри  срещата с думите:

„Събрахме се днес, за да се помолим и да размишляваме, водени от дълбоко безпокойство за Ливан, страна, която нося в сърцето си и която имам желанието да посетя, потънала в сериозна криза. Благодарен съм на всички участници, че с готовност приеха поканата и за братското споделяне. Ние, пастирите, подкрепяни от молитвата на Светия Божий народ, в това мрачно положение се опитахме да се ориентираме в светлината на Бог. И в неговата светлина видяхме допуснатите грешки, когато не свидетелствахме Евангелието последователно и докрай, пропуснатите възможности по пътя на братството, помирението и пълното единение. За това молим за прошка и с разкаяно сърце казваме: "Помилуй, Господи!" (Мат. 15:22).

С нашата молитва искахме да придружим вика на ханаанката от Евангелието на Матей „Господи помогни ми!“(15, 25). Няма да се откажем и няма да се уморим да просим от Небето онзи мир, който хората трудно изграждат на земята. Нека настоятелно го просим за Близкия изток и за Ливан Тази скъпа страна, съкровище на цивилизацията и духовността, излъчвалаа мъдрост и култура през вековете, която е уникално свидетелство за мирно съжителство, не може да бъде оставена на произвола на съдбата или на онези, които безскрупулно преследват собствените си интереси. Защото Ливан е малка-голяма държава, но е и повече: универсално послание за мир и братство, което се издига от Близкия изток”.

„В това злополучно време, искаме да потвърдим с всички сили, че Ливан е и трябва да остане мирен проект. Неговото призвание е да бъде земя на толерантност и плурализъм, оазис на братството, където се срещат различни религии и конфесии, където съжителстват различни общности, поставяйки общото благо пред отделни интереси”.

 „Спрете да използвате Ливан и Близкия изток за чужди интереси и печалби! – бе силния призив на папата. Трябва да се даде възможност на ливанците да бъдат главни действащи лица за едно по-добро бъдеще, в своята земя и без чужда намеса”.

„Обръщаме се към всички вас. Към вас, граждани: не се обезсърчавайте, не падайте духом, намерете в корените на историята си надеждата да израстнете отново. Към вас, политически лидери: според вашите отговорности, да намерите спешни и стабилни решения на настоящата икономическа, социална и политическа криза, като не забравяате, че няма мир без справедливост. Към вас, скъпи ливанци от диаспората: да предоставите най-добрите ресулси и сили в служба на вашата родина. Към вас, членове на международната общност: с общи усилия, да се поставят условията страната да не рухне, а да поеме по пътя на възстановяването. Ще бъде добро за всички”, казва папата от цялото си сърце.

„Някои младежи, току-що ни предадоха запалени светилници. Именно младите, са светилниците в това мрачно време. Надеждата за бъдещето грее по лицата им. Техният глас трябва да бъде чут, защото възраждането на страната преминава през тях. И всички ние, преди да вземем важни решения, нека погледнем към надеждите и мечтите на младите хора“.

Папата отправи мисълта си и към жените, децата и възрастните хора. „Нека погледнем и към децата: техните искрящи, но изпълнени с твърде много сълзи очи, разтърсват съвестта и насочват избора. На хоризонта на Ливан сияят и други светлини: това са жените. Първата от тях е Майката на всички, която от хълма Хариса обхваща с поглед тези, които достигат до страната от Средиземно море. Отворените и ръце са насочени към морето и към столицата Бейрут, за да прегърнат надеждите на всички. Жените са създателки на живот и надежда за всички; нека бъдат уважавани, ценени и участват в процесите на вземане на решения за Ливан. Възрастните също искат да продължават да мечтаят”.

Накрая, папата припомни думите на ливанския поет Халил Джибран: „Отвъд черната завеса на нощта,  очаква ни нова зора".„Ние съзнаваме, че за да стигнем до зората, няма друг път освен през нощта -  каза Франциск. И в нощта на кризата трябва да останем единни. Заедно, чрез почтения диалог и искрените намерения, можем да внесем светлина в зоните на мрака. Нека поверим всички усилия и ангажираност на Христос, Княз на мира, защото, както се молехме, „когато се издигнат лъчите на Неговата милосърдие, мракът се отдръпва, здрачът свършва, тъмнината изчезва и нощта си отива“. (Срв. Григор Нарекаци, Книга на скръбните песнопения, 41). Нека нощта на конфликтите изчезне и изгрее зората на надеждата. Нека враждата да спре, да залезнат раздорите и Ливан отново да заблести със светлината на мира“.

(dg/vatn)