Папата: нужни са решения, които да превърнат оръжията в храна

Бенедета Капели – Светла Чалъкова – Ватикана

„Да видим, да преценим, да действаме“: тези са трите пътища, които посочва папа Франциск във видеопослание до GLOBSEC, който се открива в Братислава, за да може светът да излезе по-добре от кризата, породена от пандемията. Видеопосланието на папата е пълно с идеи за форума на GLOBSEC, който тази година отбелязва своето 16-то издание, с участието до 17 юни на стотици политици като френския президент Еманюел Макрон или председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, лидери на общественото мнение, мениджъри, международни организации, всички призовани да размишляват върху темата „Да възстановим по-добре света“.

Свят, основан на глада за печалба

Първата стъпка, която трябва да се направи -  посочва Франциск във видеопосланието на италианск -  е да се види този свят, който е изпаднал в криза, да се анализира миналото му, да се признаят неговите „системни недостатъци“, „извършените грешки“ дори към сътворението. Следователно, трябва да се „разработи идея за възстановяване“, която реконструира и коригира „онова, което не е функционирало преди появата на коронавируса и, което е допринесло за влошаване на кризата“.

„Ето защо, виждам свят, заблуден от илюзорното чувство за сигурност, основано на глада за печалба. Виждам модел на икономически и социален живот, характеризиращ се с толкова много неравенства и егоизъм, при който малко малцинство от световното население притежава по-голямата част от активите, често без да се колебае да експлоатира хора и ресурси“.

„Виждам - ​​потвърждава папата - начин на живот, който не се грижи достатъчно за околната среда“. Франциск говори за навика „да се консумира и унищожава без ограничение това, което принадлежи на всички; екологичен дълг, с който са натоварени преди всичко бедните и бъдещите поколения“.

Конкретно, а не абстрактно равенство

Добро и зло. Няма средни пътища в кризата - подчертава папата - защото принуждава да изберем на коя страна да застанем, тъй като „или излизаш по-добър, или излизаш по-лош. Но никога еднакъв“ „Преценката на видяното и преживяното ни насърчава да се усъвършенстваме, да предприемем стъпки напред“.

„Кризата, която засегна всички, ни напомня, че никой не може да се спаси сам. Кризата ни отваря пътя към бъдещето, което признава истинското равенство на всяко човешко същество: не абстрактно равенство, а конкретно, предлагащо на хората и народите справедливи и реални възможности за развитие“.

Цялостна визия и за надежда

В този процес последната стъпка е да се действа така, че да не се пропилява възможността от кризата, „в лицето на социални несправедливости и маргинализация“, с модел, който поставя в центъра уважението към всеки човек.

Всяко действие се нуждае от визия, една визия, която е цялостна и изпълнена с надежда: визия, като тази на библейския пророк Исайя, който видя, че мечовете се превръщат в плугове, копията в сърпове (вж. Ис 2, 4). Действайки за развитието на всички, означава да приложим в действие делото на промяната. И преди всичко решения, които превръщат смъртта в живот, оръжията в храна. Но всички ние трябва да предприемем и екологичното обръщане. Всъщност цялостната визия включва перспективата на едно творение, разбирано като „общ дом“ и спешно изисква действия за неговото опазване“.

Оттук и пожеланието на папата „обсъжданията през тези дни да помогнат за създаването на модел за възстановяване, способен да генерира по-приобщаващи и устойчиви решения; модел за развитие, основан на мирно съжителство между народите и хармонията със сътворението“.