Генерална аудиенция: Светият Дух действа в Църквата по всяко време

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Дори и днес, както по времето на свети Павел, има проповедници, които, „особено чрез новите средства за комуникация“, излизат напред, за да подчертаят настоятелно, като истински „пазители на истината“, кой е най-добрият начин да бъдем християни и могат да разстроят християнските общности. Пред тази реалност, по време на генералната аудиенция, папата припомни, че пътя който трябва да следваме е да „провъзгласяваме Евангелието на Бог, който обича човека в Исус, Разпнат и Възкръснал“.

Да не дискредитираме и да не разединяваме

Започвайки нов цикъл на катехизисни беседи, посветени на някои централни теми за вярата, присъстващи в Посланието до Галатяните, Франциск очерта едно сходство между днешната ситуация и тази, преживяна от първите християни на Галатия, до такава степен – подчерта той - че изглежда Посланието е текст, написан за нашите дни. Свети Павел, който основава общностите в Галатия, осъзнава една „голяма опасност“. Той имаше едно пастирско безпокойство: „пастирът - отбелязва папата - е като баща или майка, които веднага долавят опасностите за децата си“. Всъщност – четем в Посланието - някои християни от юдаизма са били проникнали в общностите в района и с хитрост са били започнали да разпространяват теории, противоречащи на учението на свети Павел, стигайки дори дотам, да твърдят, че той не е истински апостол и няма власт да проповядва Евангелието. „Те започват с учението „това не, това да“, а след това те очернят Апостола. Това е обичайният начин: да се отнеме авторитетът на Апостола. Както можем да видим – открои Францис - древна практика е да се представяш понякога като единствен притежател на истината и да целиш да омаловажиш работата, извършена от другите, дори с клевета“.

„Много пъти виждаме това. Нека само си помислим за някоя християнска общност или някаква епархия: започват историите и в крайна сметка дискредитират енорийския свещеник, епископа. Именно това е пътят на лукавия, на тези хора, които разединяват, които не знаят как да изграждат. И именно този начин на действие виждаме в Посланието до Галатяните“.

Непреклоността 

За Галатяните срещата с Христос наистина бе началото на нов живот, с път, който „им позволи най-накрая да бъдат свободни, въпреки че тяхната история е преплетена с много форми на насилствено робство, не на последно място и това, подчинило ги на римския император”. Следователно галатяните се оказват в кризисна ситуация, чувствайки се несигурни как да се държат. Залогът бе голям. Изправени пред такава критика, те се чувстваха изгубени, както може да се случи на много християни в наши дни. Дори днес – каза папата - има проповедници, които „категорично твърдят, че истинското християнство е това, с което са свързани, често идентифицирано с определени форми от миналото, и че решението на днешните кризи е да се върнем назад, за да не загубим автентичността на вярата“.

„Дори и днес, както и тогава, съществува изкушението да се затворим в някои сигурности, придобити в миналите традиции. Но как можем да разпознаем тези хора? Например един от знаците на този начин на действие е непреклоността. Пред проповядването на Евангелието, което ни прави свободни, прави ни радостни, те са непреклонни. Винаги непреклонни: трябва да се направи това, трябва да се направи другото ... Непреклоността е присъща за тези хора“.

Да следваме пътя на кротостта уверени в действието на Светия Дух

Ето защо, папа Франциск прикани да следваме учението на апостол Павел в Посланието до Галатяните: ще ни бъде добре да разберем кой път да следваме в едно дело, в което действието на Светия Дух е от основно значение:

„Посоченият от Апостола е освободителният и винаги нов път на Исус, Разпнат и Възкръснал; това е начинът на прогласяването, който се постига чрез смирението и братството; новите проповедници не знаят какво е смирение, какво е братство; това е пътят на кроткото и послушно доверие; новите проповедници не познават кротостта или послушанието. И този кротък и послушен път напредва с увереността, че Светият Дух действа във всяка епоха на Църквата. В крайна сметка вярата в Светия Дух, присъстващ в Църквата, ни води напред и ще ни спаси“.

Първата евангелизация

Папа Франциск се спря на Посланието до Галатяните, определяйки го като решаващ текст, разглеждащ някой централни теми за вярата, разгледани от свети Павел, като тези за свободата, благодатта и християнския начин на живот, които – посочи папата – „са изключително актуални, защото засягат много аспекти от живота на Църквата в наши дни”. Има и биографични бележки за живота на апостола, които ни позволяват да опознаем историята на неговото обръщане, но също така и голямото евангелизаторско дело на Павел, който поне два пъти е посетил общностите в Галатия по време на своите мисионерски пътувания. Не е известно точно за кой географски район той се позовава, нито можем да посочим със сигурност датата, на която той е написал това Послание. Известно е, че галатяните са били древно келтско население, което чрез много перипетии се установява в обширния район на Анадола, чиято столица е била в град Анкира, днес Анкара, столицата на Турция. Следователно с неуморната си евангелизаторска дейност  Павел успява да създаде много нови християнски общности. Когато пристигна в един град, „той не изгражда веднага голяма катедрала – отбеляза Франциск – а създава малки общности, които са квасът на нашата християнска култура днес“.

„Тези малки общности растяха и вървяха напред. Дори и днес този пастирски метод се прилага във всеки мисионерски регион. Миналата седмица – сподели папата - получих писмо от мисионер от Папуа Нова Гвинея; той ми казва, че проповядва Евангелието в гората на хора, които дори не знаят кой е бил Исус Христос. Това е хубаво! Започват да се формират малки общности. Дори днес този метод е евангелизиращият метод на първата евангелизация“.

След това свети Павел разказва само, че поради заболяване е бил принуден да спре в този регион, докато св. Лука в Деянията на Апостолите потвърждава, че Светият Дух е възпрепятствал прогласяването на Словото в провинцията на Азия. „Двата факта не са в противоречие“, отбелязва Франциск, защото „те по-скоро показват, че начинът на евангелизация не винаги зависи от нашата воля и нашите проекти, а изисква готовността да се оставим да бъдем оформени и да следваме други пътища, които не са били предвидени“. В този контекст папата сподели, че сред поклонниците поздравили го днес, преди аудиенцията, е имало едно семейство, „което трябва да научи латвийски", защото се подготвя да отиде на мисия в тези земи. „И Духът ги води и днес; много мисионери, които напускат родината си и отиват в друга земя, за да бъдат мисионери“.