Франциск: достоен труд за устойчиво бъдеще

„Призвани сме да дадем отговор работниците, които се намират в перифериите на трудовата сфера и които все още са засегнати от пандемията Covid-19; нискоквалифицирани работници, дневни работници, тези в неформалния сектор, работници мигранти и бежанци, тези, които извършват това, което обикновено се нарича „триизмерен труд“: опасно, мръсно и унизително, а списъкът може да бъде допълнен“. Това казва папа Франциск във видеопослание отправено към участниците в 109-та среща на Международната конференция на труда, която се провежда на 17 юни в Женева.

Салваторе Чернуцио – Ватикана

Във видеото Франциск се обръща към Църквата и управляващите, призовавайки ги да дадат решителен отговор на онези, които са „в перифериите на трудовата сфера“, вследствие на драматичните последици от Ковид. „Много мигранти и уязвими работници, заедно с техните семейства, обикновено са изключени от достъпа до националните здравни програми, профилактика, лечението и социалните грижи, както и от планове за финансова защита и психосоциални услуги”.

Според епископа на Рим, това е „един от многото случаи на философията на отхвърлянето, която сме свикнали да налагаме в нашите общества“. Изключване, което „усложнява ранното откриване, тестване, диагностика, проследяване на контактите и търсенето на медицинска помощ за Covid-19 за бежанците и мигрантите и следователно увеличава риска от огнища в тези населения“.

Безработица и трафик на хора

Папа Франциск изброява щетите, причинени от „липсата на мерки за социална защита от въздействието на Covid-19“: увеличаване на бедността, безработицата, подзаетостта, забавянето на включването на младите хора в пазара на труда, експлоатацията на деца, трафика на хора, продоволствената несигурност, повишеното излагане на инфекция за болни и възрастни хора. „Намаляването на работното време през последните години доведе както до загуба на работни места, така и до намаляване на работния ден на тези, които са го запазили. Много обществени услуги, както и много предприятия, са изправени пред огромни трудности, някои дори са заплашени от пълен или частичен фалит. По целия свят видяхме безпрецедентна загуба на работни места през 2020 г.“.

Достойни условия за труд

Папата отправя пожеланието заедно със стремежа за бързо завръщане към по-голяма икономическа активност, в края на пандемията, да се избегне сляпото търсене на печалба и консуматорството, изолацията и национализма, както и очевидните знаци на дискриминация на нашите братя и сестри, които могат да бъдат „елиминирани“ от нашето общество: „Необходимо е да търсим решения, които да ни помогнат да изградим ново бъдеще на труда, основаващо се на достойни условия на труд, който насърчава общото благо“

Равноправен диалог между правителства, предприемачи и работници

Папата насочва погледа си към най-уязвимите социални категории: млади хора, мигранти, коренно население, бедни, които „не могат да бъдат изключени от диалога, който трябва да обедини правителства, предприемачи и работници“. „Изключително важно е „всички вероизповедания и религиозни общности заедно да се ангажират, защото само чрез широк диалог, насочен към общото благо, ще бъде възможно да се постигне „солидарно и устойчиво бъдеще на нашия общ дом“. Франциск веднага предупреждава, че истинския диалог се осъществява само когато „диалогиращите имат еднакви права и задължения, а не когато някой има повече права от другия”.

Внимание към специалните нужди на жените

По въпроса за равните, папата насочва мисълта си преди всичко към жените, като се започне от уличните продавачки и домашните прислужници, които са засегнати от въздействието на коронавируса поради „изолацията” или „крайното излагане с риско за здравето“. „Тъй като не разполагат с достъпа до детски ясли, децата на тези работнички са изложени на по-голям риск за здравето, тъй като майките трябва да ги вземат със себе си на работното място или да ги оставят у дома без надзор“. „Необходимо е да се гарантира, че социалната помощ достига до неформалната икономика и обръща специално внимание на специфичните нужди на жените и момичетата“, настоява Франциск.

Насилието над жени е срамно

По отношение на жените, папата осъжда и екстремните ситуации, възникнали в различни страни по време на пандемията. Има много - твърде много - жени, които „продължават да плачат за свобода, справедливост и равенство сред всички хора“, казва папата. Вярно е – признава той - има „забележителни подобрения в признаването на правата на жените и в тяхното участие в публичното пространство“, но има още много да се направи, защото„ неприемливите обичаи все още не са напълно изкоренени“. На първо място, „срамното насилие“, което води до малтретиране в семейството, робство или до „неравенство в достъпа до достойни работни места и места, където се вземат решения“. Папа Франциск настойчиво призовава да бъде гарантирана на всички „защитата, от която се нуждаят според тяхната уязвимост: болест, възраст, увреждане, разселване, маргинализация или зависимост“.

Правото на синдикализация

Папата също така настоява да се гарантира зачитането на основните права на работниците, включително на синдикализация: „Всеки има право да членува в синдикална организация. Синдикализацията е право. Кризата от Covid-19 вече  засегна най-уязвимите слоеве и те не трябва да бъдат допълнително ощетени от мерките за ускоряване на възстановяването, фокусирани единствено върху икономическите показатели".

Вирусът на егоистичното безразличие

Папат Франциск посочва спешната нужда от „задълбочена реформа в икономиката“, тъй като „едно общество не може да прогресира, като отхвърля“ своите членове. Съществува по-лош вирус от от Covid-19, този на егоистично безразличие“: „Този ​​вирус се разпространява с мисълта, че животът е по-добър, ако е по-добър за мен и че всичко е наред, ако е добре за мен, и така започваме да избираме един човек вместо друг, като отхвърляме бедните, жертваме тези, които остават назад на т. нар. „олтар на прогреса“. Това е истинска елитарна динамика за създаване на нови елити с цената на отхвърлянето на много хора и много народи". Именно пандемията „ни напомни, че няма различия или граници между страдащите“, допълва папата: „Всички сме крехки и уязвими, но същевременно всички имаме голяма стойност ... Настъпи времето за премахване на неравенствата, за излекуване от несправедливостта, която подкопава здравето на цялото човешко семейство”.

Достоен труд за устойчиво бъдеще

Припомняйки кризата на Уолстрийт и Голямата депресия през 1931 г., когато папа Пий XI издига гласа си срещу асиметрията между работници и предприемачи, Франциск настоява за защита на работниците от „играта  на дерегулацията“, с надеждата правните норми да бъдат ориентирани "към растеж на заетостта, достоен труд и права и задължения на човешката личност". „Труд, който не зачита и унищожава Творението, който застрашава оцеляването на бъдещите поколенията и не зачита достойнството на работниците не може да се счита за достоен. Само трудът, който допринася за възстановяването на пълното човешко достойнство ще помогне да се осигури устойчиво бъдеще за новите поколения".

Време е да се освободим от наследството на Просвещението

„Освен правилното разбиране за труда, излизането от настоящата криза при по-добри условия изисква и развитие на културата на солидарност, за да противодейства на културата на отхвърлянето, която е в основата на неравенството и която измъчва света“, казва папата. За постигането на тази цел е необходимо да се засили приносът на всички онези култури, като местните, народните, често смятани за маргинални, но които поддържат жива солидарността, която „изразява много повече отколкото спорадични прояви на щедрост. Вярвам, че е време окончателно да се освободим от наследството на Просвещението, което свързва думата култура с определен тип интелектуална формация и социална принадлежност. Всеки народ има своя собствена култура и ние трябва да я приемем такава, каквато е“, подчертава папата във видеопосланието. Това означава мисъл и действие от гледна точка на общността, на приоритета на живота на всички пред присвояването на блага от някои. Означава борба срещу структурните причини за бедността, неравенството, липсата на работа, земя и жилища, отричането на социалните и трудовите права. Означава съпортива пред разрушителните ефекти на империята на парите [...]. Солидарността, разбрана в най-дълбокия си смисъл, е начин за създаване на история и това правят народните движения ”(Fratelli tutti, n. 116).

Призив към политици, синдикалисти и предприемачи

В края на видеопосланието, папа Франциск се обръща към всяко едно от „институционализираните действащи лица в трудовата сфера“, които биха могли да спомогнат вече настъпилите промени: „Вашата отговорност е голяма, но доброто, което можете да постигнете, е още по-голямо“. След това Франциск се обръща към политиците и управляващите, като ги приканва да се вдъхновят от „онази форма на любов, която е политическото милосърдие“; обръща се и към синдикалистите и управителите на работническите асоциации, които предупреждава за корупцията и призовава „да не се затварят в усмирителна риза“, а „да се съсредоточат върху конкретната ситуация в кварталите и общностите, в които работят“. И накрая, се обръща към предприемачите, които имат призванието да „произвеждат богатство в услуга на всички“ чрез създаването на разнообразни възможности за работа.

Частната собственост, второстепенно право

На всички тях папата напомня – както вече бе написал в енцикликата Fratelli Tutti - че „заедно с правото на частна собственост, съществува приоритетното и предишно право за подчиняването на всяка частна собственост на универсалната дестинация на земните блага и, следователно правото на всеки да ги използва”. Частната собственост - подчертава папата - „е вторично право“, зависимо от „първичното право, което е универсалното разпределение на благата“.

(svt/dg/vatn)