Търси

Vatican News
Папа Франциск на молитвата Ангел Господен,  20 юни 2021 Папа Франциск на молитвата Ангел Господен, 20 юни 2021  (Vatican Media)

Ангел Господен: понякога молитвата е вик към Бога

На неделната молитва Ангел Господен, папа Франциск се спря на евангелския откъс, в който Исус утешава бурята пред своите изплашени ученици, като подчерта, че „сънят“ на Исус в лодката на нашия живот ни кара да Го присъединим към нашите потребности: защото „кротката и необикновена сила на молитвата прави чудеса“

Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Днешният евангелски откъс (Mк. 4,35-41) напомни молитвата, която папа Франциск отправи на 27 март 2020 г., на празния площад „Свети Петър“, когато обаче никой не се почувства сам, въпреки ограниченията и дистанциите, наложени от пандемията. Опасността от бурята, мълчанието на Исус, неговият сън, днес бяха припомнени в думите на папата на неделната молитва.  „Защо не правиш нищо за мен?“, е изречението, което в тъмните моменти на живота отправя към Бог всеки един от нас, като вик, който се превръща в молитва. Молитва, която „прави чудеса“, защото почукахме „на вратата на Неговото сърце“.

Наистина, Господ очаква да го присъединим към нас,  да го призовем, да го поставим в центъра на това, което преживяваме. Неговият сън ни подтиква да се събудим. Защото, за да бъдем ученици на Исус, не е достатъчно да вярваме, че има Бог, че Той съществува, а трябва да се свържем с Него, трябва да повишим глас с Него, да Го викаме. Чуйте това: трябва да викаме към Него. Молитвата понякога е вик: „Господи, спаси ме!“.  

 Исус съществува

Папата изброи ситуациите, в които има опасност да потънем, както възлагаме надежда в нещо, което изчезва, в плен на безпокойството, когато сме изпълнени с проблеми или „в моментите, когато липсва силата да продължим напред, защото няма работа или неочаквана диагноза ни кара да се страхуваме за нашето здраве или за любим човек”. И в тези моменти Исус съществува.  

В тези ситуации и в много други, ние също се чувстваме потиснати  от страха и, подобно на Христовите ученици, рискуваме да загубим от погледа си най-важното нещо. Наистина, в лодката, дори и да спи, Исус е там и споделя със своите  всичко, което се случва. Неговият сън, ако от една страна учудва,  от друга ни подлага на изпитание.

Звездата, за да намерим посоката

Мислейки за „ветровете“, които нахлуват в живота ни, ние можем да предадем на Исус нашите тревоги. „Нека му кажем всичко“, посъветва папата, защото „той желае това, иска да се вкопчим в Него, за да намерим убежище срещу аномалните вълни на живота“. Съветът е да последваме учениците, които Го събудиха, в този жест е „началото на нашата вяра: да признаем, че сами не можем да останем на повърхността, че имаме нужда от Исус, както моряците от звездите, за да намерим посоката“.

Вярата започва от това да смятаме,  че не сме самодостатъчни, от чувството, че имаме нужда от Бог. Когато превъзмогнем изкушението да се затваряме в себе си, когато преодолеем фалшивата религиозност, която не иска да обезпокоява Бог, когато Го викаме, Той може да направи чудеса у нас. Това е кротката и необикновена сила на молитвата, която прави чудеса.

Да почукаме на вратата на сърцето Исусово

Следователно трябва да се премине от страха – към вярата, към доверяването, към премахване на погледа от вълните, които повличат,  за да отидем по-далеч, гледайки Исус.

Колко пъти стоим втренчени в проблемите, вместо да отидем при Господ и да прехвърлим на Него нашите тревоги! Колко пъти оставяме Господ в някой ъгъл,  на дъното на лодката на живота, за да го събудим само в момент на нужда! Нека днес поискаме благодатта на вярата, която не се уморява да търси Бог,  да чука на вратата на Неговото сърце.

20 Юни 2021, 15:12