Търси

Vatican News
Папа Франциск Папа Франциск 

Папата: модели на здравни системи, отворени за всички болни без разлика

Видеопослание на папа Франциск до участниците в онлайн конференцията „Изследване на ума, тялото и душата. Как иновациите и системите за доставка на нови продукти подобряват човешкото здраве”, организирана от Папския съвет за културата, Фондация „Cure“, Фондация „Наука и вяра“ и Stem for Life. „Благодарение на по-усъвършенстваните медицински науки имаме по-прицизни изследвания и адекватно лечение, но не липсват етични въпроси като въпроса за манипулацията с човешкия геном“.

Салваторе Чернуцио – Светла Чалъкова – Ватикана

„Благодаря на тези, които избраха като личен и професионален ангажимент грижите за болните и подкрепата на най-нуждаещите се“, по-специално на „онези, посветили се науморно на борбата с пандемията, която не спира да сее за жертви и която в същото време поставя под изпитание нашето чувство за солидарност и братство”. Това посочва папа Франциск във видеопосланието си, с което закри онлайн конференцията „Изследване на ума, тялото и душата – обединени в превенцията, обединени в грижите“, организирана от Папския съвет за култура, Фондация „Cura“, Фондация „Наука и вяра“ и „Stem for Life“ . Открито виртуално на 6 май, тридневното събитие видя присъствието на лекари, учени, учени по етика, религиозни лидери, защитници на правата на пациентите, политици, филантропи и лидери на общественото мнение, които обсъдиха най-новите открития в медицината, здравеопазването и профилактиката, както и антропологичното значение и културното въздействие на технологичния напредък, разглеждайки също връзката между ума, тялото и душата.

Размисъл над модели на здравни системи

Именно от „ума, тялото и душата“, „тристранна концепция“, приета от много Църковни Отци, а след това и от различни съвременни мислители, се развива видеопосланието на папата, който - гледайки към настоящето - посочва: „Да се мисли и да се задържи в центъра човешката личност изисква също размисъл върху моделите на здравни системи, отворени за всички пациенти, без никакви различия”.

Напредъкът на знанията и етични въпроси

Във видеопосланието си папата възхвалява съвременните медицински науки, които „без съмнение -  казва той - откриха пред нас хоризонт от знания и взаимодействия, не възможни до преди няколко века“. Истински „напредък в познанието“, който се превежда и превръща в „по-сложни изследвания и все по-адекватни и прецизни лечения“. Пример преди всичко е „обширната област на научните изследвания в областта на генетиката, насочена към преодоляването на различни заболявания“. Това изследване обаче - отбелязва папата – „повдига и някои основни антропологични и етични въпроси, като например въпроса за манипулацията с човешкия геном за контрол или дори преодоляване на процеса на стареене или за постигането на променено подобряване на човешкото същество“.

„Тяло, ум, душа“: дълбоко и неразделно свързани

Човешко същество, което не трябва да забравяме, е съставено от „тяло, ум, душа“: три категории - отбелязва папата - които „не отговарят на класическата християнска визия, чийто най-известен модел е този на личността, разбрана като неразделно единство на тялото и душа, надарена от своя страна с интелигентност и воля”. Тази визия „не е ексклузивна - обяснява Франциск - някои измерения на нашето същество, днес твърде често разделени, всъщност са дълбоко и неразделно преплетени помежду си“.

Размишлението на папата се спуска до основите на човешкото съществувание, започвайки от неговия „биологичен слой“, който „се изразява чрез нашата телесност“ и „представлява най-непосредственото измерение, но не е най-лесното за разбиране“. „Ние не сме чисти духове - отбелязва Франциск - за всеки от нас всичко започва с нашето тяло, но не само: от зачеването до смъртта ние не просто имаме тяло, но ние сме тяло и християнската вяра ни казва, че ще бъдем такива и при възкресението“.

Човешки явления отвъд телесната материалност

Същественото в този смисъл е измерението на ума, което представлява „възможното условие за нашето саморазбиране“. В момента - отбелязва папата – „се има често тенденцията да се идентифицира тази съществена съставка с мозъка и неговите неврологични процеси. Въпреки това, макар и подчертавайки жизненото значение на биологичния и функционалния компонент на мозъка, той обаче не е елементът, способен да обясни всички явления, определящи ни като хора, много от които не са измерими и следователно, надхвърлят телесната материалност. Всъщност – казва папата - човешкото същество не може да притежава ум без мозъчна материя; но в същото време неговия ум не може да бъде сведен до само материалността на мозъка му. Това е уравнение, което трябва да се следва“.

Използването на термина „ум“ в научната сфера поражда „някои трудности“, подчертава папа Франциск. „С думата ум обикновено се посочва сложността на човешките способности, особено по отношение на формирането на мисълта“. Следователно остава актуален въпросът за „произхода“ на човешките способности като „моралната чувствителност на човека, състраданието, съпричастността, солидарната любов, която се превръща във филантропски жестове и безкористна отдаденост към другите, или чувството за естетика, да не говорим за търсенето на безкрайното и трансцендентното“.

Душата, прозорец към хоризонта

Така се отваря размисълът относно третото измерение: душата. Това също е термин, който „е придобил различно значение в различните култури и религии“. Идеята, наследена от класическата философия, „възлага на душата ролята на конститутивен принцип, който организира цялото тяло и от който произхождат интелектуалните, афективните и волевите качества, включително моралната съвест“; Библията и най-вече философско-богословският размисъл с понятието душа определят „човешката уникалност, специфичността на личността, неприводима към каквато и да е друга форма на живо същество, включително нейната отвореност към свръхестественото измерение и следователно към Бог“. Тази отвореност към трансцендентното, „към нещо по-голямо от нас“, според папа Франциск е „конститутивна и свидетелства за безкрайната стойност на всяка човешка личност“. В този смисъл душата трябва да се разбира като „прозорецът, който излиза, гледа и води към хоризонта“.

08 Май 2021, 17:30