Генерална аудиенция: милосърдие и съзерцание са синоними
Съзерцанието зависи от сърцето
„Съзерцателното измерение на човешкото същество - което все още не е съзерцателната молитва - е като „солта на живота“: придава аромат и вкус на нашите дни“, обясни Папата. Можем да съзерцаваме, гледайки изгрева на слънцето, слушайки музика, четейки книга или пред произведение на изкуството или дори пред „онзи шедьовър, който е човешкото лице.“ Да съзерцаваш е начин да съществуваш, „но съзерцанието не зависи от очите, а от сърцето“.
И тук молитвата влиза в действие, като акт на вяра и любов, като „дихание" на връзката ни с Бог. Молитвата пречиства сърцето и заедно с това избистря погледа, позволявайки ни да схванем реалността от друга гледна точка. Катехизисът описва това преобразяване на сърцето чрез молитвата, цитирайки известното свидетелство на Жан-Мари Виане, светият енорийски свещеник от Арс и покровител на всички енорийски свещеници по света: „Съзерцанието е погледът на вярата насочен към Исус. „Гледам Го и Той ме гледа“. „Всичко идва оттам: от сърцето, което се чувства погледнато с любов. Тогава реалността се съзерцава с други очи“.
В това съзерцание, допълни Папата, един поглед е достатъчен, „достатъчно е да се убедим, че животът ни е заобиколен от голяма и вярна любов, от която никога нищо не може да ни раздели“. Така беше и за Исус, чиято тайна, в най-трудните моменти от земното му съществуване, беше „връзката с небесния Отец“. Франциск припомни епизода на Преображението, в критичния момент на мисията на Христос „когато е отхвърлян“ дори от учениците. „Именно в момента, в който Исус е неразбран - отбеляза папата - точно когато сякаш всичко изчезва във вихъра на недоразуменията, там блести божествена светлина“, светлината на любовта на Отца.
Франциск цитира и Карло Мария Мартини, изпратен като епископ в Милано, чието първо пастирско писмо е озаглавено „Съзерцателното измерение на живота“: „Всъщност тези, които живеят в голям град, където всичко, можем да кажем, е изкуствено и функционално , рискуват да загубят способността да съзерцават", отбеляза папа Франциск. "Съзерцаването не е действие, а начин на съществувание. Да бъдеш съзерцателен не зависи от очите, а от сърцето", повтори Франциск.
Франциск отбелязва, че някои духовни учители са противопоставяли съзерцанието на действието, възхвалявайки онези, които са избрали да избягат от света, за да се посветят само на молитвата. „Това е дуализъм, който не принадлежи на християнското послание", предупреди папата, като изтъкна:
В Евангелието се съдържа един голям призив, и това е да следваме Исус по пътя на любовта. Това е върхът, той е центърът на всичко. В този смисъл, милосърдието и съзерцанието са синоними, защото означават едно и също. Свети Йоан от Кръста твърди, че един малък акт на чиста любов е по-полезен за Църквата от всички останали дела, взети заедно. Това, което се ражда от молитвата, а не от презумпцията на нашето его, това, което се пречиства чрез смирение, дори ако това е акт на уединена и тиха любов, е най-голямото чудо, което християнинът може да постигне. И това е пътят на съзерцателната молитва: аз Го гледам, Той ме гледа, акт на любов в тихия диалог с Исус, който прави толкова много добро за Църквата.
В края на аудиенцията, папа Франциск отправи покана към всички вярващи, свързана с месеца на Майската набожност:
„Водени от светилищата по света през този месец май, нека молим Броеницата да призовем края на пандемията и възобновяването на социалните и трудови дейности. Днес богородичната молитва води светилището на Пресвета Богородица на Броеницата в Намянг, Южна Корея. Нека се присъединим към събралите се в това светилище, молейки се специално за децата и юношите“.
(dg/vatn)
