ПАПА

Царице Небесна: не съществува християнство от разстояние

Да бъдеш християнин, не е доктрина, нито морален идеал, а жива връзка с Христос и с братята. На неделната молитва Царице Небесна, папа Франциск се спря на три глагола гледам, докосвам и храня се, които предпазват от изкушението на безразличието, на отхвърлянето, на изолацията. На вярващите, дошли отново да го чуят и видят от прозореца на неговия кабинет, папата каза: „Липсва ми площадът“.

Чечилия Сепия – Маня Кавалджиева – Ватикана

След други трудни седмици на ограничения, затваряния и червени зони, поради пандемията, папа Франциск отново се показа от прозореца на своя кабинет в Апостолическия дворец, за да произнесе неделната молитва Царице Небесна и площад „Свети Петър“ го посрещна с обновена радост. Наистина, след молитвата Царице Небесна, папата призна, че му е липсвало присъствието на площада и че се радва от възвръщането на тази близост с хората. Кратката му катехизисна беседа се базира на три глагола, характерни за евангелския откъс за днешната неделя (Лук.24, 35-48), в който се разказва за смущението на учениците от Емаус и на останалите, събрани в Горницата, когато Исус им се явява с поздрава „Мир вам!”. Те мислят, че „виждат дух“, но Христос показва раните си и казва: „Вижте ръцете ми и нозете ми: Аз съм Същият! Попипайте ме и вижте”(ст.39). След това, за да ги убеди, той иска нещо за ядене и яде пред тях“ (ст. 41-42). Папата подчерта, че, от друга страна, срещата с живя Исус винаги смайва и винаги изпълва с радост, дори отива отвъд ентусиазма, отвъд радостта и се изпитва само ако се изживява лично.

Да погледнем другия е първата стъпка срещу безразличието

Папата отбеляза, че „гледам, докосвам и храня се са трите действия, които могат да доставят радостта от една истинска среща с живия Исус“, три глагола, които предпазват от изкушения като безразличието, отдалечеността от страдащите, изолацията:

Да гледаш не означава просто да виждаш, то е нещо повече, включва и намерението, волята. Затова е един от глаголите на любовта. Майката и таткото гледат детето си, влюбените се гледат взаимно; добрият лекар гледа внимателно пациента ... Да гледаш, е първа стъпка срещу безразличието, срещу изкушението да загърбиш трудностите и страданията на другите.

Любовта изисква близост

Папата посочи, че вторият глагол е докосвам. В евангелския откъс, Исус наистина приканва учениците си да го докоснат, за да установят, че той не е дух и същото прави и с нас, като ни показва, че връзката с Него и с братята „не може да остане от разстояние“:

Не съществува християнство от разстояние. Любовта иска близост, контакт, споделяне на живота. Добрият самарянин не се ограничава само да гледа онзи човек, когото намира полумъртъв по пътя: той се навежда, лекува раните му, „натоварва го на добичето си“ и го откарва в странноприемницата. Така е и със самия Исус: да го обичаш, означава да влезеш в жизнена, конкретна връзка с Него.

Да си християнин не е доктрина

Папата посочи, че „стигаме до третия глагол, храня се, който изразява добре нашата човечност, в нейната най-естествена бедност, тоест нуждата ни да се храним, за да живеем“. „Но когато ядем заедно със семейството или приятелите“, подчерта Бергольо, „храненето също се превръща в израз на любов, общение, празник ... Колко пъти в Евангелията Исус ни е представен как живее заедно с другите! Дори като Възкръснал, със своите ученици. До такава степен, че евхаристийната трапеза се превърна в емблематичния знак на християнската общност“.

Затова и насърчението на папа Франциск към всички християни:

Братя и сестри, тази евангелска страница ни казва, че Исус не е „дух“, а жива Личност. Да бъдеш християнин, преди всичко не е доктрина, нито морален идеал, това е жива връзка с Него, с Възкръсналия Господ: ние го гледаме, докосваме, храним се с Него и, преобразени от Неговата Любов, ние гледаме, докосваме и храним другите като братя и сестри“.

Носталгия по площада

В края на неделната молитва, папата поздрави с усмивка поклонниците, римляни, бразилци, поляци, испанци, произнасяйки тяхната националност когато виждаше развято знаме.

Благодаря на Бога, че можем да се срещнем отново на този площад за неделната и празнична среща. Ще ви кажа нещо: липсва ми площадът, когато трябва да произнасям неделната молитва от библиотеката. И съм радостен, благодарение на Бога! Благодаря ви за вашето присъствие ... На децата от училище „Непорочно зачатие“, които са способни ... На всички пожелавам приятна неделя. И моля ви, не забравяйте да се молите за мен. Приятен обяд и довиждане!