Папата "Към града и света": ние сме излекувани с раните на възкръсналия Христос
Пасхалната вест не е мираж, не разкрива магическа формула, не сочи път на бягство пред трудните ситуации, които преживяваме. Пандемията все още е в разгара си; икономическата и социалната криза е много тежка, особено за най- бедните; и скандалното е, че въпреки това, не престават въоръжените конфликти и се подсилват военните арсенали. Това е предупреждението, което папа Франциск отправи към целия свят в своето пасхално послание „Към града и към света“ Урби ет Орби , което произнесе от базиликата „Свети Петър“.
Папата призова «да се преодолеят закъсненията в разпространението на ваксиниите и да се благоприятства справедливото им разпределение, особено с най-бедните страни», но също и за премахване на ограниченията на свободата на религията и срещу твърде много войни и насилие, които „все още съществуват в света“. Папата изрази надежда израелци и палестинци да намерят отново силата на диалога, а Ирак, който посети миналия месец, да продължи по поетия път на помирение. Също и надеждата, международната общност да помогне за въстановавяването на изтощените от войната народи да живеят в мир и съпричастието си към младежите от цял свят, особено с тези от Мианмар, които полага усилия за демокрацията.
Предаваме ви пълния текст на посланието на папа Франциск
„Скъпи братя и сестри, честито Възкресение Христово! Честито свято и спокойно Възкресение Христово!
Днес във всяка част на света отеква църковната вест: „Разпнатият Исус възкръсна, както бе казал. Алилуя“.
Пасхалната вест не е мираж, не разкрива магическа формула, не сочи път на бягство пред трудните ситуации, които преживяваме. Пандемията все още е в разгара си; икономическата и социалната криза е много тежка, особено за най- бедните; и скандалното е, че въпреки това, не престават въоръжените конфликти и се подсилват военните арсенали. И това е скандалът в днешно време!
Изправени пред, или по-скоро намиращи се сред тази сложна реалност, пасхалната вест в малко думи съдържа събитие, даряващо надеждата, която не разочарова: „Разпнатият Исус възкръсна“. Не ни говори за ангели или видения, а за човек, човек от плът и кръв, който има лице и име: Исус. Евангелието свидетелства, че този Исус, разпънат по време на Пилат Понтийски защото бе казал, че е Христос, син Божи, на третия ден бе възкръснал, според Писанията и както Той самият бе предвестил на своите ученици.
Не някой друг, а разпнатият, възкръсна. Бог Отец направи така, че неговият Син Исус да възкръсне, защото изпълни докрай неговото желание за спасение: пое върху себе си нашите слабости, нашите болести, самата наша смърт; страда с нашите болки, понесе тежестта на нашите несправедливости. Затова Бог Отец го прослави и сега Исус Христос живее завинаги, той е Господът.
И свидетелите съобщават една важна подробност: възкръсналият Исус носи белезите от раните по ръцете, нозете и ребрата си. Тези рани са вечният отпечатък на неговата любов към нас. Всеки, който страда при тежко изпитание тялом и духом, може да намери убежище в тези рани, да приеме чрез тях благодатта на надеждата, която не разочарова.
Възкръсналият Христос е надежда за всички, които все още страдат от пандемията, за болните и за онези, които са загубили скъп човек. Нека Господ им даде утеха и подкрепи усилията на лекари и медицински персонал. Всички, особено най-уязвимите хора, се нуждаят от помощ и имат право на достъп до необходимите грижи. Това е още по-очевидно в този период, когато всички сме призовани да се борим с пандемията и ваксините са главно средство в тази борба. Затова, в духа на един „ваксинен интернационализъм“, призовавам цялата международна общност за споделен ангажимент, за преодоляване на закъсненията при дистрибуцията на ваксините и за улесняване на тяхното споделяне, особено с най-бедните страни.
Възкръсналият Христос е утеха за онези, които са загубили работата си или преживяват период на тежки икономически трудности и са лишени от подходящи социални защити. Нека Господ да вдъхнови действията на публичните власти, за да може на всички, особено на най-нуждаещите се семейства, да се предложат необходимите помощи за съответстваща издръжка. За съжаление пандемията увеличи значително броя на бедните и отчаянието на хиляди хора.
„Всякакъв вид бедни хора трябва отново да започнат да се надяват“, бе казал свети Йоан Павел II по време на пътуването си в Хаити. И именно към скъпия хаитянски народ през този ден е отправена моята мисъл и моето окуражаване, за да не бъде надвит от трудностите, а да гледа към бъдещето с вяра и надежда. И бих казал, че моята мисъл е отправена специално към скъпите хаитянски братя и сестри: аз съм близо до вас, близо съм до вас и бих искал проблемите да се разрешат окончателно за вас. Моля се за това, скъпи хаитянски братя и сестри.
Възкръсналият Исус е надежда и за много млади хора, които бяха принудени да прекарат дълг период, без да посещават училище или университет, и без да споделят времето си с приятелите. Всички имаме нужда реално да изживяваме връзките си, а не само виртуално, особено във възрастта, в която се формира характера и личността. Това чухме този петък, по време на Кръстния път с децата. Съпричастен съм с младежите от цял свят и сега особено с тези от Мианмар, които полага усилия за демокрацията, като мирно надигат своя глас, със съзнанието, че омразата може да се прогони само с любовта.
Нека светлината на Възкръсналия да бъде източник на възраждане за мигрантите, които бягат от война и мизерия. В тяхното лице разпознаваме промененото и страдащо лице на Господ, който върви към Голгота. Нека на тях да не липсват конкретни знаци на солидарност и на човешко братство, залог за победата на живота над смъртта, която честваме през този ден. И благодаря на страните, които щедро примат страдащите, търсещи убежище, по-специално Ливан и Йордания, оказващи прием на много бежанци, избягали от сирийския конфликт.
Ливанският народ, който преживява период на трудност и несигурност, нека почувства утехата на възкръсналия Господ и нека бъде подкрепен от международната общност, в призванието си да бъде земя на среща, съжителство и плурализъм.
Христос, нашият мир, нека накара да спре най-после тътенът на оръжията в обичаната и измъчена Сирия, където милиони хора сега живеят в нечовешки условия, както и в Йемен, където събитията са обвити в оглушително и скандално мълчание, а също и в Либия, където най-после се съзира изходът от десетгодишни кръвопролитни спорове и сблъсъци. Всички участващи страни нека се ангажират действително за преустановяването на конфликтите и за да се позволи на изтощените от войната народи да живеят в мир и да започнат възстановяването на съответните държави.
Възкресението ни отвежда естествено в Йерусалим. За него се молим на Господ за мир и сигурност (Псалм 122), за да отвърне на призива да бъде място на среща, където всички да се чувстват братя и където израелци и палестинци да намерят отново силата на диалога, за постигане на стабилно решение, което да види двете държави да живеят заедно в мир и просперитет.
В този празничен ден, мисълта ми се връща и към Ирак, където имах радостта да бъда през миналия месец и се моля страната да може да продължи по поетия път на помирение, за да се осъществи Божията мечта за човешко семейство, гостоприемно и приятелско към всички свои чеда (виж Междурелигиозна среща в Ур, 6 март 2021).
Силата на Възкръсналия нека да подкрепя африканските народи, които виждат бъдещето си компрометирано от вътрешни насилия и от международния тероризъм, особено в Сахел и в Нигерия, както и в региона на Тиграй и на Кабо Делгадо. Нека продължат усилията за намиране на мирни решения на конфликтите, при зачитане на правата на човека и на сакралността на живота, с братски и конструктивен диалог, в дух на помирение и на фактическа солидарност.
Много войни и много насилия съществуват все още в света! Господ, който е нашият мир, нека ни помогне да победим военния манталитет. Нека позволи на военнопленниците при конфликти, особено в Източна Украйна и Нагорно Карабах, да се завърнат живи и здрави при семействата си и да вдъхнови правителствата в цял свят да прекратят надпреварата за ново въоръжаване. Днес, 4 април, се отбелязва Световния ден да борба с противопехотните мини, коварни и опасни устройства, които убиват или осакатяват всяка година много невинни хора, и не позволяват човечеството да „върви заедно по пътеките на живота, без да се страхува от опасностите от разрушения и смърт“ (свети Йоан Павел II, молитвата Ангел Господен, 28 февруари 1999). Колко би било хубаво да има свят без тези оръдия на смъртта!
Скъпи братя и сестри, и тази година, на различни места, много християни честваха Възкресение Христово с големи ограничения и някъде без дори да имат достъп до литургичните церемонии. Нека се помоли тези ограничения, като всяко ограничение на свободата на религията и вярата в цял свят, да могат да бъдат премахнати и на всеки да бъде позволено свободно да се моли и да възхвалява Бог.
Сред многобройните трудности, през които преминаваме, нека никога не забравяме, че ние сме излекувани с раните Христови (виж първо писмо на Петър, 2,24). В светлината на Възкръсналия, нашите страдания са преобразени. Където имаше смърт, сега има живот, където имаше скръб, сега има утешение. Прегръщайки кръста, Исус даде смисъл на нашите страдания и сега нека се помолим благотворните резултати на това изцеление да се разнесат по цял свят. Честито свято и спокойно Възкресение Христово!“
man / VatNews
