Търси

В Мосул папата се моли за жертвите на войната В Мосул папата се моли за жертвите на войната 

Папата в Мосул: братството е по-силно от братоубийството

На третия ден от посещението си в Ирак, папата посети град Мосул, където се помоли за жертвите на войната. При пристигането му на летището бе посрещнат от халдейския архиепископ на Мосул и Акра монс. Наджеб Мишаи, губернатора на града и две деца, които му поднесоха цветя, а след това, с автомобил, се отправи към Хош ал Биеаа, където се състоя заупокойната церемония за жертвите на войната. На Площада на Църквите, където се проведе церемонията, все още са видими руините на войната. Улиците и църквите на града носят белезите на опустошението. Днес Мосул е с празни улици и огромно присъствие на военни и полиция. Само на Площада на Църквите се вижда присъствието на много хора, като преди това всички са регистрирани за участие в събитието.

Дебора Донини –Димитър Ганчев - Ватикана

Сред развалините, където самозваната Ислямска държава (ИД) е посяла мрака на смъртта и терора, папата носи светлината на вярата и надеждата в Мосул в търсене на възстановяването на сгради и сърца. Площадът на четирите църкви свидетелства за страданията на християните, когато пристигат бойците от ИД. Между 2014 и 2017 г. в Хош ал Биеаа- сирийско-католическа, арменско-православна, сирийско-православна и халдейска - разрушени от терористични нападения.

Мрачните години в Мосул и бягството на християните

Мосул е символичното място на ИД, която тук установи столицата си и извърши кланета между 2014 и 2017 г. Оттук, от „града на пророците“, така наречен заради присъствието на гробниците на петима мюсюлмански пророци, около половин милион души, включително повече от 120 000 християни, трябваше да избягат през онези тъмни години и местността беше подложена на систематично опустошение. Сред разрушенията са църкви, мавзолеят на пророк Йона, както и много редки ръкописи и над 100 000 книги, съхранявани в библиотеката, на археологически находки дори от джамията Мур ад-дин. Днес се полагат усилия за реконструкцията на града, но и на социалната тъкан.

В приветствието си, папата припомни твърде очевидните последици от терора: „Днес, ние издигаме глас в молитва към Всемогъщия Бог за всички жертви на войни и въоръжени конфликти“:

Днес, всички ние издигаме глас в молитва към Всемогъщия Бог за всички жертви на войни и въоръжени конфликти. Тук в Мосул, трагичните последици от войната и военните действия са твърде очевидни. Колко жестоко е тази страна, люлка на цивилизацията, да бъде връхлетяна от такава нечовешка буря, с унищожени древни места за поклонение и хиляди и хиляди хора - мюсюлмани, християни, язиди, жестоко унищожени от тероризма, и други - насилствено разселени или убити! Днес, въпреки всичко, отново потвърждаваме убеждението си, че братството е по-силно от братоубийството, че надеждата е по-силна от смъртта, че мирът е по-силен от войната. Това убеждение говори с по-красноречив глас от този на омразата и насилието; и никога не може да бъде задушен от пролятата кръв на онези, които извращават Божието име, като вървят по пътищата на унищожението.

В словото си, папата отново подчерта, че насилието е предателство на вярата, и припомни трогателните свидетелства, на халдейския архиепископ на Мосул и Акра Наджиб Мишаи и отец Рейд (Емануил) Адел Кало, енорийски свещеник на църквата Благовещение, който говори за принудителното изселване на много християнски семейства от домовете им. Трагичното намаляване на Христовите ученици, тук и в Близкия изток, е неизмерима вреда не само за засегнатите хора и общности, но и за самото общество, което те оставят след себе си", отбеляза папата. "Културната и религиозна тъкан, с толкова богато разнообразие,  е отслабена от загубата на който и да е от неговите членове", колкото и малък да е, както се случва в художествените килими, където малка скъсана нишка може да увреди цялото“, подчерта папата. В своето свидетелство, свещеникът разказа за братския си опит и сътрудничество с мюсюлмани, след завръщането си в Мосул. „Това са знаци, които Духът разцъфтява в пустинята и които дават надежда за помирение и нов живот“, каза папата. В думите му отекна и свидетелството на г-н Гутайба Аага, мюсюлманин, ръководител на Социалния и културен съвет за семействата на Мосул, който припомни, че „истинската идентичност на този град е тази на хармоничното съжителство между хора от различен произход и култури. „Поради това - каза папата - горещо приветствам вашата покана към християнската общност да се завърне в Мосул и да поеме жизненоважната роля в процеса на възстановяване и обновяване”.

Преди молитвата за всички жертви на войната в град Мосул, в Ирак и в Близкия изток, папата сподели следните мисли: „Ако Бог е Бог на живота - и той е - недопустимо е да убиваме нашите братя в негово име. Ако Бог е Бог на мира - и той е - недопустимо е да водим война в негово име. Ако Бог е Бог на любовта - и той е - недопустимо е да мразим братята си. Нека се помолим заедно, Всемогъщият Бог да даде вечен живот и безкраен покой на всички жертви на войната и ги приеме в прегръдката на своята безкрайна любов. Да се помолим и за всички нас, за да можем, отвъд религиозната принадлежност, да живеем в хармония и мир, съзнавайки, че в очите на Бог всички сме братя и сестри“.

Молитва

Всевишни Боже, Господар на времето и историята, Ти, който от любов създаде света и не спираш да изливаш своя благослов върху твоите създания.; Ти, който стоиш отвъд океана на страданията и смъртта, отвъд изкушенията на насилие, несправедливост и беззаконие, придружавай твоите синове и дъщери си с нежна бащинска любов.

Но ние, хората, неблагодарни за Твоите дарове и залисани от твърде земните си грижи и амбиции, често забравяхме Твоите планове за мир и хармония. Затворихме се в себе си и в нашите лични интереси  и, безразлични към Теб и към другите, затворихме вратите към мира.

Така това, което пророк Йона чу за Ниневия, се повтаря: нечестието на хората се издигна до небето (вж. Йона 1: 2). Ние не издигнахме свети ръце към Небето (вж. 1 Тим 2: 8), но от земята още веднъж се издигна викът на невинната кръв (вж. Битие 4:10). Жителите на Ниневия, в историята на Йона, чуха гласа на вашия пророк и намериха спасение в обръщането. Господи, като Ти поверяваме многото жертви на омразата на човек срещу човека, ние също просим Твоята прошка и молим за благодатта на обръщането: Господи, помилвай ни! Господи, помилвай ни! Господи, помилвай ни!

Господи, Боже наш, в този град два символа свидетелстват за вечното желание на човечеството да се доближи до Теб: джамията Ал-Нури с минарето Ал Хадба и църквата на Дева Мария на часовника. Това е часовник, който повече от сто години напомня на минувачите, че животът е кратък и времето е ценно. Научи ни да разберем, че Ти ни повери своя план за любов, мир и помирение, за да можем да го осъществим с течение на времето, в краткия период от земния ни живот. Помогни ни да разберем, че само чрез незабавното му прилагане на практика, този град и тази държава могат да бъдат възстановени, а сърцата, разкъсани от болка, могат да бъдат излекувани. Помогни ни да не отделяме време само за своите егоистични, лични или групови интереси, а в служба на Твоя план за любов. И когато се заблудим, помогни ни да се вслушаме в гласа на истинските Божии мъже и да се покаем, за да не се погубим отново с унищожение и смърт.

Ние Ти поверяваме онези, чийто земен живот е бил съкратен от насилствената ръка на техните братя, и също така Те молим за онези, които са навредили на своите братя и сестри: да се покаят, докоснати от силата на Твоето милосърдие. Нека в мир да почиват, Господи, и вечната светлина да ги озари. Амин.

Възпоменателна плоча

След молитвата бе открита възпоменателната плоча от посещението на Франциск в Мосул, с надрис на арабски и английски език, който гласи: "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!" (Рим 10.15). В памет на посещението на Негово Светейшество, папа Франциск, пратеник на мир и братска любов, в град Мосул и долината Ниневия. На това място, което християните принудително трябваше да напуснат (2003-2017 г.), папата се моли за разпространението на мира и справедливостта, мирното съжителство и братството сред хората”. Накрая, пускането на бял гълъб бе символично послание от събитието, за да може тази територия, напоена с кръвта на толкова много невинни, да намери помирение и братство.

07 Март 2021, 10:43