Папата призова иракските власти да насърчават братското съжителство
Първото си слово папа Франциск произнесе пред 150 представители на иракските власти, сред които иракския президент Бархам Ахмед Салих Касим, гражданското общество и дипломатическия корпус в залата на президентския дворец в Багдад. Голяма част в него бяха големите теми от Документа за човешкото братство, подписан миналата година в Абу Даби, и от най-новата енциклика Fratelli tutti. Акцентът бе върху „изграждане на бъдещето“ на страната, след войни и пандемии, „повече върху това, което ни обединява, отколкото върху това, което разделя“.
В словото си папа благодари за възможността да осъществи това „дългоочаквано и желано“ Апостолическо посещение в тази земя, „люлката на цивилизацията, тясно свързана чрез патриарх Авраам и многобройни пророци с историята на спасението и големите религиозни традиции на юдаизма, християнството и исляма“. Папата отправи приветствени думи към клира и всички вярващи от Католическата църква: „Идвам като поклонник, за да ви насърча да свидетелствате вяра, надежда и милосърдие сред иракското общество“. Също така поздравяви членовете на други християнски църкви и църковни общности, привърженици на исляма и представители на други религиозни традиции: „Нека Бог ни даде да вървим заедно, като братя и сестри, „с убеждението, че истинските учения на религиите приканват да бъдам вкоренени в ценностите на мира, [...] взаимното познание, човешкото братство и общото съжителство".
Франциск отбеляза, че посещението се провежда в момент, когато целият свят се опитва да се измъкне от пандемичната криза Covid-19, която не само засегна здравето на много хора, но и доведе до влошаване на социалните и икономически условия, вече белязани от уязвимост и нестабилност. Тази криза изисква съвместни усилия на всички, включително „справедливо разпределение на ваксините за всички“, но преди всичко тя е „призив за „преосмисляне на начина ни на живот [...], смисъла на нашето съществуване. Става въпрос да излезем от изпитанието по-добри, отколкото бяхме преди; да градим бъдещето повече върху това, което ни обединява, отколкото върху това, което ни разделя“.
В словото си Франциск се спря на най-новата история на Ирак, който през последните десетилетия страда от бедствията на войните, тероризма и сектантски конфликти, често основани на фундаментализъм, който не може да приеме мирното съжителство на различни етнически и религиозни групи, на различни идеи и култури. Папата конкретно посочи язидите, „невинни жертви на безсмислено и нечовешко варварство, преследвани и избивани поради тяхната религиозна принадлежност и чиято самоличност и оцеляване са изложени на риск“. Затова, посочи папата, ако приемем нашите различия, като членове на едно и също човешко семейство, можем да започнем ефективен процес на възстановяване и да оставим един по-добър, по-справедлив и по-хуманен свят за бъдещите поколения. В тази връзка „религиозното, културното и етническото многообразие, характеризиращо иракското общество от хилядолетия, е ценен ресурс, който трябва да се използва, а не пречка за премахване. Днес Ирак е призован да покаже на всички, особено в Близкия изток, че различията, вместо да пораждат конфликти, трябва да си сътрудничат в хармония в гражданския живот“.
За да се осъществи това „братско съжителство“ е необходим търпелив и искрен диалог, защитен от справедливост и зачитане на закона, което изисква усилие и ангажираност от страна на всички. Но най-вече диалог, „като се започне от най-дълбоката идентичност, която имаме, от децата на единния Бог и Създателя“. „Общество, което носи отпечатъка на братското единство, е общество, чиито членове живеят помежду си в солидарност - посочи папата. Това е добродетел, която ни кара да извършваме конкретни жестове на грижа, особено към най-уязвимите и нуждаещите се: преследваните и загубилите семейство и близки, домове и основни блага, както и всички хора, които се борят всеки ден в търсене на сигурност и средства за живот. „Мисълта, че ние сме отговорни за крехкостта на другите, трябва да вдъхновява всички усилия за създаване на конкретни възможности както в икономическо, така и в сферата на образованието, както и за грижата за творението, нашия общ дом.
Франциск се обърна към политическите и дипломатическите лидери да насърчават този дух на братска солидарност: „Необходимо е да се справим с бича на корупцията, злоупотребите с власт и незаконността. Наред с това е необходимо да се изгради справедливост, да се увеличи честността, прозрачността и да се укрепят отговорните за това институции. По този начин стабилността може да укрепва и да се развие здравословна политика, способна да предложи на всички, особено на младите хора - толкова много в тази страна - надеждата за по-добро бъдеще“.
„Идвам като каещ се, който иска прошка от Небето и от братята за толкова много разрушения и жестокости – каза папа Франциск. Идвам като поклонник на мира, в името на Христос, Князът на мира. Колко много се молехме през последните години за мир в Ирак! Свети Йоан Павел II не спести усилия и инициативи, но преди всичко отправи молитви. И Бог слуша, винаги слуша! От нас зависи да го слушаме и да вървим по неговите пътища. Нека замлъкнат оръжията! Нека се ограничи разпространението им, тук и навсякъде! Нека се прекратят особените интереси, онези външни интереси, които не се интересуват от местното население. Стига насилие, екстремизъм, сблъсъци и нетърпимост! Дайте глас на гражданите, които искат да изградят заедно тази страна, в диалог, в откровена и искрена, конструктивна конфронтация“.
„Международната общност също трябва да играе решаваща роля за насърчаването на мира в тази страна и в Близкия изток - подчерта папата. Както видяхме по време на продължителния конфликт в съседна Сирия, предизвикателствата пред човечеството все повече нарастват. Това предполага сътрудничество в световен мащаб, за да справяне и с икономическите неравенства и регионалното напрежение, които застрашават стабилността на тези земи“. „Надявам се, че нациите няма да оттеглят протегнатата ръка на приятелство и конструктивен ангажимент от иракския народ, но ще продължат да действат в дух на обща отговорност с местните власти, без да налагат политически или идеологически интереси“. Специална благодарност отправи към държави, международни организации и хуманитарни агенции, които работят в Ирак за възстановяване и за оказване на помощ на ежанци и вътрешно разселени лица, както и за онези, които се борят да се завърнат в домовете си.
Словото си папата завърши с акцент за важната роля на религията за възстановяването на страната. „По своята същност религията трябва да бъде в услуга на мира и братството. Божието име не може да се използва за „оправдаване на актове на убийство, изгнание, тероризъм и потисничество“. Напротив, Бог, който е създал човешки същества, равни по достойнство и права, ни призовава да разпространяваме любов, доброжелателност, хармония“. Папата увери, че Католическата църква в Ирак желае да бъде приятел с всички и чрез диалог да си сътрудничи конструктивно с други религии, за каузата на мира. „Древното присъствие на християни в тази земя и техният принос в живота на страната съставляват богато наследство, което иска да предложи за благото на всички. Тяхното участие в обществения живот като граждани, които се ползват изцяло с права, свободи и отговорности, ще свидетелства, че здравословният религиозен, етнически и културен плурализъм може да допринесе за просперитета и хармонията на страната“.
