Търси

Vatican News
Папа Франциск на литургията за 500 години евангелизация на Филипините,  14 март 2021 Папа Франциск на литургията за 500 години евангелизация на Филипините, 14 март 2021  (Vatican Media)

Папата: истинската радост е да се чувстваме обичани безрезервно

„Вие получихте радостта от Евангелието: „защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син“ (Йн. 3,16). И тази радост се вижда във вашия народ, вижда се в очите ви, в лицата ви, в песните ви и в молитвите ви. Искам да ви благодаря за радостта, която носите на целия свят и на християнските общности“. Тези думи каза Папа Франциск на католиците от Филипините, които честват 500 години от евангелизацията на страната. През 1521 г., на остров Себу, бяха кръстени Раджа Хумабон, Хара Хумумай и 800 филипинци, с което бе отбелязано началото на дълга история на евангелизация. През 1595 г. бе създадена първата църковна провинция.

Маня Кавалджиева – Ватикана

Литургията във ватиканската базилика, отслужена както винаги с малко хора пред олтара на Свети Петровия престол, беше възможност да се види литургичния стил на Филипините, започвайки най-напред с шествието от вярващи в традиционни носии, които носеха Магелановия кръст и изображението на Санто Ниньо (детенцето Исус).

Литургията беше проведена с участието на филипински хор, докато на папата съслужиха филипинският кардинал Луис Антонио Тагле и викарият на Рим кард. Анджело Де Донатис, заедно със свещеници от филипинската общност.

Като коментара евангелското четиво за четвърта неделя от Великия пост, Светият Отец припомни, че Бог „винаги ни е гледал с любов и от любов дойде сред нас в плътта на своя Син. Чрез Него дойде да ни търси по местата, където се бяхме загубили; чрез Него дойде, за да ни повдигне от нашите падания; в Него изплака сълзите ни и излекува раните ни; в Него благослови живота ни завинаги. Всеки, който вярва в Него, се казва в Евангелието, не се губи. Чрез Исус, Бог произнесе окончателната дума за нашия живот: ти не си изгубен, ти си обичан. Винаги обичан".

Ето защо, ако „изпаднем в сериозна, тъжна, затворена религиозност, това е знак, че трябва да спрем и отново да се вслушаме в известието на благата вест: Бог те обича“.

Бог се тревожи за нас и „силата на любовта е именно тази: тя разчупва черупката на егоизма, премахва преградите на прекалено пресметнатата човешка самоувереност, събаря стените и преодолява страховете, за да ни се дари. Този, който обича, е такъв: предпочита да рискува, отдавайки се,  вместо да атрофира, като се пази за себе си".

Всъщност „колкото повече обичаш, толкова повече ставаш способен да даваш. Това е и ключът за разбирането на нашия живот. Хубаво е да срещнеш хора, които се обичат, които споделят живота си; за тях можем да кажем, както казваме за Бог: те се обичат толкова много, че да дадат живота си”.

Папата припомни посещението си в Ирак, като каза: „изстрадал народ, който ликува от радост, благодарение на Бог, на неговото милосърдие. Понякога търсим радостта там, където я няма, в илюзиите, които изчезват, в мечтите за величие на нашето Аз, в привидната сигурност на материалните неща, в култа към нашия образ. Но опитът от живота ни учи, че истинската радост е да се чувстваме обичани безрезервно, да се чувстваме придружавани, да имаме някой, който да споделя мечтите ни и когато потъваме, да ни спаси и да ни отведе на безопасно пристанище".

За 500-те години от евангелизацията на  Филипините, папата каза: „Вие получихте радостта от Евангелието: Бог ни обичаше толкова много, че да даде своя Син за нас. И тази радост се вижда във вашия народ, вижда се в очите ви, в лицата ви, в песните ви и в молитвите ви. Искам да ви благодаря за радостта, която носите по света и на християнските общности. Мисля си за многото хубави преживявания в римските семейства – но така е и в цял свят – където вашето дискретно и трудолюбиво присъствие съумя да стане и свидетел на вярата“.

И добави, искам да ви „насърча да не спирате евангелизаторската дейност,  която не е прозелитизъм (...) Ако Бог обича толкова много, че да ни даде себе си, Църквата също има тази мисия: тя не е изпратена да съди, а да приема; не да налага, а да сее; не да осъжда, а да донесе Христос, който е спасението”. Папата заключи: „Църква, която обича света, без да го съди и която отдава себе си за света, е красива и привлекателна. Нека бъде така във Филипините и във всяка част на земята".

14 Март 2021, 12:57