Папата: истинската радост е да се чувстваме обичани безрезервно

Маня Кавалджиева – Ватикана

Литургията във ватиканската базилика, отслужена както винаги с малко хора пред олтара на Свети Петровия престол, беше възможност да се види литургичния стил на Филипините, започвайки най-напред с шествието от вярващи в традиционни носии, които носеха Магелановия кръст и изображението на Санто Ниньо (детенцето Исус).

Литургията беше проведена с участието на филипински хор, докато на папата съслужиха филипинският кардинал Луис Антонио Тагле и викарият на Рим кард. Анджело Де Донатис, заедно със свещеници от филипинската общност.

Като коментара евангелското четиво за четвърта неделя от Великия пост, Светият Отец припомни, че Бог „винаги ни е гледал с любов и от любов дойде сред нас в плътта на своя Син. Чрез Него дойде да ни търси по местата, където се бяхме загубили; чрез Него дойде, за да ни повдигне от нашите падания; в Него изплака сълзите ни и излекува раните ни; в Него благослови живота ни завинаги. Всеки, който вярва в Него, се казва в Евангелието, не се губи. Чрез Исус, Бог произнесе окончателната дума за нашия живот: ти не си изгубен, ти си обичан. Винаги обичан".

Ето защо, ако „изпаднем в сериозна, тъжна, затворена религиозност, това е знак, че трябва да спрем и отново да се вслушаме в известието на благата вест: Бог те обича“.

Бог се тревожи за нас и „силата на любовта е именно тази: тя разчупва черупката на егоизма, премахва преградите на прекалено пресметнатата човешка самоувереност, събаря стените и преодолява страховете, за да ни се дари. Този, който обича, е такъв: предпочита да рискува, отдавайки се,  вместо да атрофира, като се пази за себе си".

Всъщност „колкото повече обичаш, толкова повече ставаш способен да даваш. Това е и ключът за разбирането на нашия живот. Хубаво е да срещнеш хора, които се обичат, които споделят живота си; за тях можем да кажем, както казваме за Бог: те се обичат толкова много, че да дадат живота си”.

Папата припомни посещението си в Ирак, като каза: „изстрадал народ, който ликува от радост, благодарение на Бог, на неговото милосърдие. Понякога търсим радостта там, където я няма, в илюзиите, които изчезват, в мечтите за величие на нашето Аз, в привидната сигурност на материалните неща, в култа към нашия образ. Но опитът от живота ни учи, че истинската радост е да се чувстваме обичани безрезервно, да се чувстваме придружавани, да имаме някой, който да споделя мечтите ни и когато потъваме, да ни спаси и да ни отведе на безопасно пристанище".

За 500-те години от евангелизацията на  Филипините, папата каза: „Вие получихте радостта от Евангелието: Бог ни обичаше толкова много, че да даде своя Син за нас. И тази радост се вижда във вашия народ, вижда се в очите ви, в лицата ви, в песните ви и в молитвите ви. Искам да ви благодаря за радостта, която носите по света и на християнските общности. Мисля си за многото хубави преживявания в римските семейства – но така е и в цял свят – където вашето дискретно и трудолюбиво присъствие съумя да стане и свидетел на вярата“.

И добави, искам да ви „насърча да не спирате евангелизаторската дейност,  която не е прозелитизъм (...) Ако Бог обича толкова много, че да ни даде себе си, Църквата също има тази мисия: тя не е изпратена да съди, а да приема; не да налага, а да сее; не да осъжда, а да донесе Христос, който е спасението”. Папата заключи: „Църква, която обича света, без да го съди и която отдава себе си за света, е красива и привлекателна. Нека бъде така във Филипините и във всяка част на земята".