Търси

Vatican News
Среща на папа Франциск с духовенството на Ирак Среща на папа Франциск с духовенството на Ирак  (Vatican Media)

Папата към клира на Ирак: омразата и насилието са несъвместими с вярата

„Бъдете миротворци във вашите общности и с вярващите от другите религиозни традиции, сеейки семената на помирението и братското съжителство“, които са пътищата за възраждането на надеждата. Този бе пътя посочен от папа Франциск на епископите, свещениците, богопосветените, семинаристите и катехистите, с които се срещна в катедралата, посветена на Дева Мария на Спасението, театър на кървав атентат през 2010 г, който отне живота на 48 души, за които е в ход каузата за беатификията. Предлатаме пълният текста на словото на папата.

Блаженства, Ваши Преосвещенства,

Скъпи свещеници, богопосветени,

Скъпи братя и сестри!

Прегръщам ви всички с бащина обич. Благодарен съм на Господ, че в своето провидение ни позволи да се срещнем днес. Благодаря на Негово Блаженство патриарх Игнас Юсуф Юнан и на Негово Блаженство кардинал Луис Рафаел Сак за приветствените думи. Събрани сме в тази катедрала, посветена на Дева Мария на Спасението, благословени от кръвта на нашите братя и сестри, които тук заплатиха високата цена на своята преданост към Господ и Неговата Църква. Нека спомена за тяхната жертва да ни вдъхнови, за да подновим нашата вяра в Кръста и в неговото спасително послание на прошка, помирение и възраждане. Християнинът е призован да свидетелства любовта на Христос навсякъде и във всяко време. Това е Евангелието, което трябва да се възвестява и въплъти и в тази възлюбена страна.

Като епископи и свещеници, богопосветени мъже и жени, катехисти и отговорни миряни, всички вие споделяте радостите и страданията, надеждите и терзанията на Христовите вярващи. Потребностите на Божия народ и тежките пастирски предизвикателства, с които се сблъсквате ежедневно, се влошиха в това пандемично време. Но това, което никога не трябва да бъде блокирано или намалено, е нашата апостолска ревност, която вие черпите от древни корени, от постоянното присъствие на Църквата по тези земи от най-ранните времена (виж Бенедикт XVI, Апост. Насърчение Ecclesia in Medio Oriente, 5). Знаем колко лесно е да се заразим с вируса на обезсърчението, който понякога изглежда се разпространява около нас. И все пак Господ ни даде ефективна ваксина срещу този неприятен вирус: това е надеждата, която идва от постоянната молитва и ежедневната вярност към нашия апостолат. С тази ваксина можем да продължим напред с винаги нова енергия, за да споделим радостта от Евангелието, като ученици-мисионери и живи знаци за присъствието на Царството Божие, Царството на светостта, справедливостта и мира.

Колко много се нуждае света около нас да чуе това послание! Нека никога не забравяме, че Христос се прогласява преди всичко от свидетелството на един живот, преобразен от радостта на Евангелието. Както виждаме от древната история на Църквата по тези земи, живата вяра в Исус е „заразна“, тя може да промени света. Примерът на светците ни показва, че следването на Исус Христос „не е само истинско и справедливо нещо, но и красиво нещо, способно да изпълни живота с нов блясък и дълбока радост, дори сред изпитанията“ (Апост. Насърчение Evangelii gaudium, 167).

Трудностите са част от ежедневния опит на иракските вярващи. През последните няколко десетилетия вие и вашите съграждани трябваше да се сблъскате с последиците от войната и преследването, нестабилността на основните инфраструктури и продължаващата борба за икономическа и лична сигурност, което често доведе до вътрешното разселване и миграцията на мнозина, включително сред християните в други части на света. Благодаря ви, братя епископи и свещеници, че останахте близо до вашия народ, че го подкрепяте и се стремите да отговорите на нуждите на хората, помагайки на всеки да изпълни своята принос в полза на общото благо. Възпитателният и милосърден апостолат на вашите местни църкви е ценен ресурс за живота, както на църковната общност, така и на цялото общество. Насърчавам ви да постоянствате в този ангажимент, за да гарантирате, че католическата общност в Ирак, макар и малка като синапеното семе (срв. Мат. 13, 31-32), ще продължи да обогатява пътя на страната в нейната цялост.

Любовта на Христос иска от нас да оставим настрана всякакъв егоцентризъм и съревнование; подтиква ни към всеобщо общение и ни призовава да създадем общност от братя и сестри, които се приемат и да се грижат един за друг (вж. Енц. Fratelli tutti, 95-96). Мисля си за познатия на всички образ на килима. Различните църкви, присъстващи в Ирак, всяка със своето вековно историческо, литургично и духовно наследство, са като отделни едноцветни конци, които, изплетени заедно, съставляват един красив килим, който не само свидетелства за нашето братство, но също така препраща към неговия източник. Защото сам Бог е артиста, замислил този килим и, който го тъче с търпение и го поправя с грижа, искайки винаги да бъдем добре преплетени като негови синове и дъщери. Нека увещанието на св. Игнатий Антиохийски винаги да бъде в сърцата ни: „Нека да няма нищо между вас, което да ви разделя, [...] а да има само една молитва, един дух, една надежда, в любовта и радостта» ( Ad Magnesios, 6-7: PL 5, 667). Колко важно е това свидетелство за братско общение в свят, често фрагментиран и разкъсван от разделенията! Всички усилия, направени за изграждането на мостове между църковните, енорийските и епархийските общности и институции, ще послужат като пророчески жест на Църквата в Ирак и като плодотворен отговор на молитвата на Исус всички да бъдат едно (срв. Йоан 17, 21; Ecclesia in Medio Oriente, 37).

Пастирите и верните, свещениците, богопосветените и катехитетите споделят, макар и по различни начини, отговорността за изпълнението на мисията на Църквата. Понякога могат да възникнат недоразумения и да изпитаме напрежения: това са възлите, които пречат за изтъкаването на братството. Това са възли, които носим в себе си, защото всички сме грешници. Тези възли обаче могат да бъдат развързани от Благодатта, от една по-голяма любов; те могат да бъдат разхлабени чрез прошката и братския диалог, понасяйки търпеливо бремето един на друг (вж. Гал 6, 2) и укрепвайки се взаимно в моменти на изпитания и трудности.

Сега бих искал да отправя специални думи към моите събратя епископите. Харесва ми да си мисля за нашето епископско служение от гледна точка на близостта: нуждата ни да останем с Бог в молитва, редом с вярващите, поверени на нашите грижи и на нашите свещеници. Бъдете особено близки с вашите свещеници. Нека да не ви виждат като администратори или мениджъри, а като бащи, загрижени за това дали децата им са добре, готови да им предложат подкрепа и насърчение с отворено сърце. Придружавайте ги с вашата молитва, с вашето време, с вашето търпение, оценявайки работата им и ръководейки растежа им. По този начин за вашите свещеници вие ще бъдете видим знак на Исус, Добрия Пастир, който познава своите овце и дава живота си за тях (вж. Йоан 10, 14-15).

Скъпи свещеници, богопосветени мъже и жени, катехитети, семинаристи, които се подготвяте за бъдещото служение: всички вие сте чули гласа на Господ в сърцата си и както младият Самуил отговорихте: „Ето ме“ (1 Сам. 3,4). Нека този отговор, който ви приканвам да подновявате всеки ден, да накара всеки от вас да споделя с радост и смелост Благата вест, живеейки и вървейки винаги в светлината на Божието Слово, което ние имаме дара и задачата да провъзгласяваме. Знаем, че нашето служение има също административен компонент, но това не означава, че трябва да прекарваме цялото си време в срещи или зад бюрото. Важно е да излезем сред нашето стадо, да предложим присъствието си и да придружваме духовно вярващите по градовете и селата. Мисля за тези, които рискуват да бъдат изоставени: младите, възрастните, болните и бедните. Когато служим всеотдайно на нашия ближен, както правите вие, в дух на състрадание и смирение, доброта и любов, ние наистина служим на Исус, както Той самият ни каза (вж. Мт 25,40). И служейки на Исус в другите, ние откриваме истинската радост. Не се отдалечавайте от светия Божи народ, в който сте родени. Не забравяйте вашите майки и баби, които са ви „откърмили“ във вярата, както бе казал Свети Павел (вж. 2 Тим 1,5). Бъдете пастири, слуги на народа, а не държавни служители. Винаги сред Божия народ, никога не се отделяйте от него, сякаш сте привилегирована класа. Не се отричайте от този благороден „род“, който е светият Божий народ.

Бих искал да се върна сега към нашите братя и сестри, които загинаха при терористичната атака в тази катедрала преди десет години и чиято кауза за беатификация е в ход. Тяхната смърт силно ни напомня, че подстрекаването към война, насажденията на омраза, насилието и кръвопролитията са несъвместими с учението на вярата (вж. Енц. Fratelli tutti, 285). И искам да припомня всички жертви на насилието и преследванията, принадлежащи към която и да е религиозна общност. Утре, в Ур, ще се срещна с лидерите на религиозните традиции, присъстващи в тази страна, за да провъзглася отново убеждението си, че религията трябва да служи на каузата за мира и единството между всички чеда Божии. Тази вечер искам да ви благодаря за вашия ангажимент да бъдете миротворци, във вашите общности и с вярващите от другите религиозни традиции, като сеете семена на помирението и братското съжителство, които могат да доведат до възраждането на надеждата за всички.

Мисля си по-специално за младите хора. Те навсякъде са носители на обещание и надежда, и особено в тази страна. Всъщност тук има не само безценно археологическо наследство, но и неизмеримо богатство за бъдещето, което са младите! Те са вашето съкровище и е необходимо да се грижите за тях, подхранвайки мечтите им, придружавайки пътя им, увеличавайки надеждата им. Макар и млади, в действителност тяхното търпение вече е сериозно изпитано от конфликтите от последните години. Но нека помним, те - заедно с възрастните хора - авангарда на страната, най-вкусните плодове на дървото: от нас зависи да ги култивирате за добро и да ги напоявате с надежда.

Братя и сестри, чрез Кръщението и Миропомазанието, чрез ръколожението или полагането на обети вие сте посветени на Господ и изпратени да бъдете ученици-мисионери в тази земя, толкова тясно свързана с историята на спасението. Вие сте част от тази история, свидетелствайки вярно Божиите обещания, които никога не се провалят, и се стремите да изградите ново бъдеще. Нека вашето свидетелство, узряло в страданията и укрепено с кръвта на мъчениците, бъде светлина, която да сияе в Ирак и извън него, за да оповести величието на Господа и да накара духа на този народ да се радва в Бог, нашия Спасител (вж. Лк 1, 46-47).

Отново благодаря, защото можахме да се срещнем. Нека Дева Мария на Спасението и Апостол Тома да се застъпват за вас и винаги да ви защитават. Сърдечно благославям всеки един от вас и вашите общности. И ви моля да се молите за мен. Благодаря!

05 Март 2021, 15:55