Папата: свещеникът е човек на състраданието, а не на клерикализма

Дебора Донини – Светла Чалъкова - Ватикана

В общество, засегнато от насилие и неравенства и белязано от пандемията, свещеникът е призован да погледне с „нежност, помирение и братство“, уподобавайки се по този начин с Господ, който „ни съзерцава“. На тези три ключови думи папа Франциск посвети словото си на испански език към общността на Папския мексикански колеж, която прие на аудиенция. Именно все по-задълбоченото уподобяване с Добрия пастир поражда „у всеки свещеник истинското състрадание, както за поверените му овце, така за изгубените“, отбеляза Франциск. Централно място в словото на папата зае и насърчението да осъзнаят и поправят своите недостатъци и да не подценяват светските изкушения.

Предизвикателствата на пандемията

Основан през 1967 г. и първоначално Папския мексикански колеж е замислен като семинария, но много скоро утвърждава своята идентичност на свещеническа общност, с мисията да насърчи цялостната постоянна формация на мексиканските свещеници, изпратени в Рим от съответните им епископи, за да я поставят в службата на Божия народ след като се завърнат в родината си. В началото на словото си папата благодари на ректора отец Виктор Улисес Васкес Морено за това, че е припомнил основните предизвикателства за евангелизацията в Мексико и целия американски континент, по-специално заради пандемията. Предизвикателства, които също оказват влияние върху пътя на постоянната формация, която предприемат свещениците.

Не на самореферентните нагласи и бягството от отговорност

В този смисъл – изтъкна папата - е „от съществено значение да се хармонизират академичните, духовните, човешките и пастирските измерения в постоянната формация“. Но същевременно папата призовава да се „осъзнаят личните недостатъци и тези на общността, както и небрежността и недостатъците, които трябва да коригираме в живота си. Не трябва – каза папата - да подценяваме светските изкушения, които могат да ни доведат до недостатъчни лични знания, самореферентни нагласи, консуматорство и многото форми на бягство от отговорностите ни“. Цитирайки големият богослов Хенри Дьо Любак папата припомни, че „духовната суета е най-лошата от злините, които могат да се стоварят върху Църквата“.

 Никой не трябва да бъде изключен от пастирската грижа

За нежния поглед към днешните проблеми, както и липсата на надежда, особено сред най-младите и корупцията, папата предложи за пример Мария, която с майчина нежност отразява Божията любов, която „приема всички“. „За това обаче е необходимо да позволим на Бог да ни оформи, за да се засили нашето пастирско милосърдие, където никой не е изключен от нашата загриженост и нашата молитва“. Наред с други неща – предупреди папата -  това предотвратява изолацията у дома, в офиса или в личните хобита и насърчава да излезем, за да се срещнем с хората, а не да стоим неподвижни“. Оттук и поканата към присъстващите да не се клерикализират: „клерикализмът – каза той – е перверзия“.

Внимание към коренните населения и народната набожност

Що се отнася до помирението, пастирите са призвани да помогнат за „възстановяването на почтителни и конструктивни взаимоотношения между хората“, за „изтъкаването на различните нишки, които са изтънели или са прерязани в многоцветната тилма (мантия) от култури, които формират социалната и религиозна тъкан на нацията, като обръщат внимание преди всичко на онези, които са отхвърлени заради своите корени или особената си народна набожност. „Следователно – каза папата - е необходимо да им се предложи да позволят да бъдат примирени от Бог и да се ангажират с възстановяването на справедливостта“.

Създаване на братство

Накрая папата изтъкна, че „сегашното време ни тласка да погледнем към братство. Изправени пред глобализираната реалност, взаимосвързана от социалните мрежи и медиите, ние се нуждаем от визия за цялостта и единството, която да ни подтикне да създаваме братството, позволяващо ни да подчертаем точките на връзка и взаимодействие в рамките на културите и в лоното на Църквата”, продължи Франциск. Трябва също така „да насърчаваме верните да почитат нашия общ дом и да бъдат строители на един нов свят, в сътрудничество с всички. За това са ви необходими вярата и мъдростта на онези – подчерта Франциск - които знаят да „събуват обувките си“, за да съзерцават тайната на Бог и от тази гледна точка да четат знаците на времената“.

Дева Мария от Гваделупа

В края на словото си папата призова мексиканските свещеници „никога да не престават да задълбочават корените на вярата, идващи от богатия процес на инкултурация на Евангелието, на който е модел Дева Мария от Гваделупа, която припомня преференциалната любов на нейния Син Исус, направил ни участници в неговото свещеничество“.

В началото на словото си папата подчерта, че днес е придружен от „живия спомен за срещите, които е имал със светия Божий народ“ по време на апостолическото си пътуване до Мексико през 2016 г. Спомен, отбеляза той, „който по определен начин се подновява всяка година с честването на тържеството на Дева Мария от Гваделупа, тук във Ватиканската базилика ”. И точно към „Ла Моренита“, Божията майка и наша Майка“ папата призова свещениците да се обръщат с доверие. „От Нея и от Свети Йосиф – заключи папата – прося да се грижат за цялото духовенство на Мексико и за общността на този Папски мексикански колеж“.