Търси

Vatican News
Литургия на папа Франциск в халдейската катедрала на Багдад Литургия на папа Франциск в халдейската катедрала на Багдад 

Папата към иракските вярващи: бъдете свидетели на Блаженствата

Исус променя историята „със смирената сила на любовта“. Този бе основният акцент в проповедта на папа Франциск по време на литургията, която отслужи в катедралата на Багдат, в края на втория ден от своята апостолическа визита в Ирак. Със своята проповед Франциск насърчи вярващите да свидетелстват всеки ден стила на живот, донесен от Исус. Блаженствата – посочи той – преобръщат нашите категории: за Бог привилегированите са отхвърлените, а Господ изпълнява своите обещания.

След срещите с гражданските и религиозните власти в Ирак, след като говори на епископите, свещениците и богопосветените в страната и след общата молитва с представителите на различните религии, на мястото където Бащата на всички вярващи, Авраам, отговори на повика на Господ, дойде момента за срещата между папа Франциск и католическата общност в Ирак. След завръщането си от Долината на Ур, папата Франциск се отправи към халдейската католическа катедрала в Багдад, посветена на Свети Йосиф, където от 18 ч. местно време отслужи литургия.

Вярващи на литургията с папа Франциск в Ирак
Вярващи на литургията с папа Франциск в Ирак

Катедралата е осветена от Халдейския патриарх Юсеф VII Ганима, през 1956 г. Може да побере повече от 400 вярващи. Украсена с многоцветни витражи, катедралата е организирана в съответствие с каноните на източно-сирийските църкви, но в модерен стил: една част е отредена за асамблеята от вярващи, друга за хора, и третата е олтара.  запазена за събранието, хора и олтара с издълбана дървена челна част в центъра. В десния корпус е поставена иконата на Дева Мария Одигитрия, в левия тази на св. Йосиф с дърводелски инструмент и лилията, символи на правда и чистота, заедно с юношата Исус.

Литургия с папа Франциск в Багдад
Литургия с папа Франциск в Багдад

Литургията, предстоятелствана от папа Франциск бе на халдейски обред, а езиците на която бе отслужена бяха италиански, халдейски и арабски, но за молитвата на вярващите бе използван също сурат-арамейски диалект, кюрдски, туркменски и английски език. Проповедта на папата се разви около трите ключови думи, предложени от днешните литургични четива: мъдрост, свидетелство, обещания. Предлагаме пълният текст на папската проповед.

*****

Словото Божие ни говори днес за надежда, свидетелство и обещания

Мъдростта по тези земи е подхранвана още от древни времена. Нейното търсене винаги е очаровало човека; често обаче хората с повече средства могат да придобият повече знания и да имат повече възможности, докато тези с по-малко средства са поставени настрана. Това е едно неприемливо неравенство, което днес се разпростира. Но Книгата Премъдрост ни изненадва, като преобръща перспективата. Тя  казва, че „малките заслужават милост, а силните ще бъдат силно мъчени.“ (Прем. 6, 6). За света тези, които имат по-малко, се изхвърлят, а тези, които имат повече, са привилегировани. Но не за Бог: тези с по-голяма власт са подложени на строг контрол, докато малките са привилегировани от Бог.

Вярващи на литургията с папа Франциск в Ирак
Вярващи на литургията с папа Франциск в Ирак

Исус, Мъдростта, изпълнява този обрат в Евангелието: не в който и да е момент, а в началото на първата си проповед, с Блаженствата. Обратът е пълен: бедните, ридаещите, преследваните са наречени ​​благословени. Как е възможно? Благословени за света са богатите, могъщите, известните! Има стойност онзи, който има, който може, и е важен! Но за Бог не е така: не е по-голям онзи, който притежава, а онзи, който е беден по дух; не този, който може да направи всичко над другите, а онези, които кротък с всички; не който е приветстван от тълпите, но който е милостив към брата си. В този момент може да възникне съмнение: ако живея така, както Исус иска, какво печеля от това? Не рискувам ли другите да ме покорят? Дали е изгодно предложението на Исус? Или е губещо? То не е губещо, но мъдро.

Вярващи на литургията с папа Франциск в Ирак
Вярващи на литургията с папа Франциск в Ирак

Предложението на Исус е мъдро, защото любовта, която е сърцевината на Блаженствата, дори да изглежда слаба в очите на света, всъщност е печеливша. На кръста Исус се оказа по-силен от греха, а в гроба победи смъртта. Това е същата любов, която направи мъчениците победители в изпитанието и колко много са те през миналия век, дори повече отколкото в предишните векове! Любовта е нашата сила, силата на толкова много братя и сестри, които и тук са понесли предразсъдъци и обиди, малтретиране и преследване заради името на Исус. Но докато силата, славата и суетата на света отминават, любовта остава: както ни казва апостол Павел, „тя никога няма да свърши“ (1 Кор. 13,8). Тогава, да живееш Блаженствата, означава да направиш вечно, онова, което отминава. Означава да донесеш Небесата на земята.

Но как се практикуват Блаженствата? Те не искат от нас да правим необикновени неща, да вършим подвизи, които са извън нашите възможности. Те искат ежедневно свидетелство. Блажени онези, които живеят с кротост, онези, които са милосърдни там, където са, онези, които пазят чисто сърце си там, където живеят. За да станеш блажен не трябва да бъдеш герой от време на време, а да бъдеш свидетел всеки ден. Свидетелството е начинът за въплъщението на мъдростта на Исус. Ето как се променя светът: не с власт или сила, а с Блаженства. Защото това направи Исус, живеейки до край това, което каза в началото. Всичко се крие в свидетелството на любовта на Исус, същата тази милосърдна любов, която св. Павел прекрасно описва днешното второ четиво. Нека видим как я представя.

Папа Франциск на литургията в халдейската катедрала на Багдад
Папа Франциск на литургията в халдейската катедрала на Багдад

Преди всичко той казва, че „любовта е дълготърпелива“ (ст. 4). Не очаквахме това прилагателно. Любовта изглежда синоним на доброта, щедрост, добри дела, но Павел казва, че милосърдието е преди всичко дълготърпеливо. Това е дума, с която в Библията се описва Божието търпение. През цялата история човекът продължи да изневерява на завета с Бог, да върши едни и същи грехове и Господ, вместо да се умори и да тръгне, остава верен всеки път , Той прощава, Той започва отново. Търпението да започне отначало е първото качество на любовта, защото любовта не презира, а винаги започва отначало. Любовта не се натъжава, а започва отново; не се обезсърчава, но остава креативна. Пред злото не се сломява, не се примирява. Тези, които обичат, не се затварят в себе си, когато нещата вървят зле, а отговарят на злото с добро, помнейки победоносната мъдрост на кръста. Свидетелят на Бог не е пасивен, фаталистичен, не живее според милостта на обстоятелствата, инстинкта и момента, но винаги е обнадежден, защото се осланя на любовта, която „всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява" (ст. 7).

Можем да се запитаме: как реагирам на ситуации, които не са правилни? Изправени пред несгодите, винаги има две изкушения. Първото е бягството: да избягаме, да обърнем гръб, не искате да знам повече. Второто е да реагирате гневно, със сила. Това се случи с учениците в Гетсиманската градина: пред недоумението мнозина избягаха, а Петър взе меча. Но нито бягството, нито мечът решиха нещата. Вместо това Исус промени историята. Как? Със смирената сила на любовта, с неговото търпеливо свидетелство. Това е, което сме призвани да правим, защото по този начин Бог изпълнява обещанията си.

Обещания. Мъдростта на Исус, която се въплъщава в Блаженствата, изисква свидетелство и предлага награда, съдържаща се в божествените обещания. Всъщност виждаме, че всяко Блаженство е последвано от обещание: който ги живее, ще има небесното царство, ще бъде утешен, наситен, ще види Бог ... (вж. Мт 5, 3-12). Божиите обещания гарантират една ненадмина радост и не разочароват. Но как се постигат те? Чрез нашите слабости. Бог прави блажени онези, които вървят докрай по пътя на своята вътрешна бедност. Този е пътят, няма друг. Нека си спомним за патриарх Авраам. Бог му обещава голямо потомство, но той и Сара бяха възрастни и бездетни. Именно в тяхната търпелива и доверчива старост Бог извърши чудеса и им даде син. Нека си спомним за Мойсей: Бог му обещава, че ще освободи народа от робството и затова иска от него да говори пред Фараона. Мойсей Му казва, че възпрепятстван в говореното; и въпреки това Бог реализира своето обещание чрез неговите думи. Нека погледнем и към Дева Мария, която именно когато според Закона не може да има деца, е призована да стане майка. И нека погледнем към Петър: отрича се от Господ, но Исус призовава именно него да утвърди братята. Скъпи братя и сестри, понякога можем да се чувстваме неспособни, безполезни. Нека не се убеждаваме в това, защото Бог иска да върши чудеса именно посредством нашите слабости.

Папата сред вярващите преди литургията
Папата сред вярващите преди литургията

Той обича да прави така и тази вечер, цели осем пъти ни казва ţūb’ā [блажени], за да ни накара да разберем, че с Него ние сме наистина такива. Разбира се, измъчени сме, често падаме, но не трябва да забравяме, че с Исус, сме Блажени. Това, което светът ни отнема е нищо в сравнение с нежната и търпелива любов, с която Господ изпълнява своите обещания. Скъпа сестро, скъпи братко, вероятно гледаш твоите ръце и ти изглеждат празни, вероятно в твоето сърце се таи недоверието е не се чувстваш възнаграден от живот. Ако е така, не се страхувай: Блаженствата са за теб, за теб, който си страдащ, гладен и жаден за справедливост, преследван. Господ ти обеща, че твоето име е написано в Неговото сърце, в Небесата! И аз днес Му благодаря с вас и за вас, защото тук, където в древността възникна мъдростта, в тези времена се появиха многобройни свидетели, често пренебрегнати от хрониките, но безценни в очите на Бог; свидетели, които, живеейки Блаженствата, помагат на Бог да реализира своите обещания за мир.

06 Март 2021, 17:35