Преди една година Франциск повери на Бог страдащото човечество
Андреа Де Анджелис – Светла Чалъкова – Ватикана
Има дни в живота на всеки човек, в които осъзнава, че е свидетел на съставянето на историята. Фрагменти, които ще останат незаличими завинаги, способни да събудят емоции след дни и години. И именно онзи необикновен молитвен момент във време на пандемия преди една година, предстоятелствана от папа Франциск, никога няма да бъде забравен. Всички, които го изживяха, гледайки от телевизионните екрани площад „Свети Петър“ или слушайки гласа на Светия отец, никога не ще го забравят. Дори и онези, които още не бяха родени на този 27 март, ще научат за него, а онзи следобед преди дванадесет месеца е вече известен на целия свят като едно от централните събития на една година, 2020 г., белязала историята на този век.
Обявяването на молитвата от папата
На 22 март 2020 г., неделя, в края на молитвата „Ангел Господен“, папа Франциск оповести този извънреден молитвен момент:
„Следващият петък, 27 март, ще оглавя молитвен момент на площада пред базиликата „Свети Петър“, на празния площад. Ще чуем Словото Божие, ще издигнем нашата молитва, ще се преклоним пред Пресветото Тайнство, с което, в края на молитвата ще дам благословията Urbi et Orbi, към която ще бъде прикрепена възможността да се получи пълна индулгенция. На пандемията на вируса желаем да отговорим с универсалността на молитвата, със състраданието, с нежността. Нека останем единени. Нека покажем нашата близост до най-самотните и най-измъчените хора. Нашата близост към лекарите, здравните работници, медицинските сестри и фелдшери, доброволците.. Нашата близост до властите, които трябва да предприемат строги мерки, но за наше добро. Нашата близост до полицейските служители, до войниците по улиците, които се опитват винаги да поддържат реда, за да може да се спазват нещата, които правителството иска да се направят за благото на всички нас. Близост до всички“.
Десет дни по-рано, на 11 март, Световната Здравна Организация, обявява Covid-19 за пандемия. В онзи момент в света са регистрирани 118 хиляди случая в 114 страни, починалите са повече от 4 хиляди, също толкова хора се борят за живота в болниците. Една година по-късно случаите са най-малко 125 милиона, а общия брой на жертвите е почти 3 милиона.
Папата се моли за края на пандемията
Часът е 18.00 в петък 27 март, площад „Свети Петър“ е пуст, като площадите и улиците в Рим, Италия и Европа. Като голяма част от света. Вали силен дъжд, само сирените на линейките прекъсват оглушителната тишина на тези мигове. Папата се изкачва само по дългото стълбище, отвеждащо до предверието на базиликата, изглежда така сякаш тази вечер бе решил решил да поеме върху раменете си тежестта на молитвите и надеждите на цялата планета. След прочитането на Евангелието според Марко, папата с дълга проповед описва състоянието на всички хора в този момент: самотни, уплашени, сломени от болка хора. В края на проповедта той влиза в базиликата и със Светото тайнство благославя Рим, чийто епископ е, Италия и света.
Всички сме в една и съща лодка
В откъда от Евангелието, избран на този ден, Исус казва на учениците си да преминат на другия бряг. След голяма буря Христос бива събуден от учениците, които се страхуват да не бъдат погубени. Въпреки суматохата, Исус спи спокойно, уверен в Отца. Тогава вятърът спира и водите се успокояват, а Исус отправя тези думи към учениците: „Защо се страхувате? Още ли нямате вяра?”. Също днес - каза папата - живеем в бурно време:
„От седмици вече изглежда, че е настъпила вечерта. Огромен мрак се е спуснал над нашите площади, улици и градове; превзе живота ни, запълвайки всичко с една заглушаваща тишина и с една мрачна празнота, която парализира всяко нещо при неговото преминаване: усеща се във въздуха, усеща се в жестовете, казват го погледите. Озовахме се уплашени и изгубени. Както учениците от Евангелието бяхме изненадани от една неочаквана и яростна буря. Осъзнахме, че сме в една и съща лодка, всички уязвими и дезориентирани, но същевременно толкова важни и необходими, всички призовани да гребем заедно, всички нуждаещи се от взаимна утеха. В тази лодка... сме всички“.
Да обърнем посоката
Многобройни са раните нанесени от човека на земята, която многократно, в безразличието на мнозина, показа своя вик на болка. В този свят, който Господ обича повече от нас – каза папата - се бяхме запътили с голяма скорост, чувствайки се силни и способни на всичко:
„Алчни за печалбата, бяхме погълнати от нещата и зашеметени от бързината. Не се спряхме пред твоите призиви, не се осъзнахме пред планетарните войни и несправедливости, не чухме вика на бедните, на нашата тежко болна планета. Продължихме необезпокоени, мислейки си, че ще останем винаги здрави в един болен свят. Сега, докато сме в бурното море, те умоляваме: „Събуди се Господи!“. „Защо се страхувате?“ Нима нямате още вяра?“. Господи, ти ни отправяш един апел, един апел на вярата. Който не е толкова да вярваме, че Ти съществуваш, а да дойдем при Теб и да Ти се доверим. В тези Велики пости отеква твоя спешен призив: „Обърнете се“, „завърнете се при мен с цялото си сърце“. Призоваваш ни да се възползваме от това време на изпитание, като време на избор. Не е време за твоята преценка, а за нашата преценка: времето да изберем какво има значение и какво е преходно, да отделим онова, което е необходимо от онова, което не е. Това е времето на обърнем посоката на живота към Теб, Господи, и към другите. И да можем да вземем за пример многобройните другари по пътя, които, в страха, реагираха, давайки живота си. Това е действащата сила на Духа излята и оформена в смели и щедри посвещения“.
Присъствието на един Баща
Близък в дистанцията, способен да бъде близо. Март е също месеца, през който Франциск дава началото на онова, което с дните ще се превърне в ежедневна среща на молива и надежда: утринната литургия от религиозния дом „Санта Марта“. От 9 март 2020 г., литургията, отслужвана всяка сутрин от 7 ч., дотогава преразказвана в хрониките на ватиканските медии и отредена за малки групи, става достъпно за всички. Папата отслужва Евхаристията по телевизията на живо, като веднага откроява значението на това свое решение:
„През тези дни – казва той – ще поднеса литургията за болните от тази епидемия на коронавирус, за лекарите, медицинските сестри и фелдшерите, за доброволците, които помагат много, за техните близки, за възрастните в старческите домове, за затворниците. Нека заедно тази сутрин се молим с тази силна молитва към Господ: „Спаси ме, о Господи, и ме помилвай. Моите нозе са по правилния път. В асамблеята ще благославям Господ“.
