Историята на Ирак, между болка и надежда

Андреа Де Анджелис – Маня Кавалджиева – Ватикана

Всичко започва през 1980 година: война, определена като „краткотрайна“, но след това продължила почти десетилетие; следва войната в Персийския залив, приключила  точно преди тридесет години. Дванадесет години по-късно, през март 2003 г., конфликтът, който отбеляза края на Саддам Хюсеин и настъплението на ислямския тероризъм през следващите десет години. Накрая войната, започнала през 2014 г. и приключила преди по-малко от четири години, оставяйки нерешени редица проблеми, включително присъствието на въоръжени милиции в страната.

Ирак и Иран

Следователно Ирак е земя, белязана през последния половин век от няколко трагични събития и от много рани, които все още са отворени. „Първата война продължи 8 години, по същество това беше конфликт, който противопостави сунитския Ирак на шиитския Иран и пожелан от Саддам Хюсеин както за да се избегне риска иракските шиити да следват иранския модел, така и за да сложи ръце върху иранския петрол“. Това заяви в интервю за „Vatican News“ професор Джани Ла Бела, редовен професор по съвременна история в Университета в Модена и Реджо Емилия. „Помислена като краткотрайна война, тя остави на бойното поле един милион жертви  и завърши само поради изчерпването на силите и ресурсите на страните“.

Вторият конфликт

Този дългогодишен конфликт предизвика и следващата война. Университетският професор посочи, че „започнала през 1990 г., тя обаче се превърна в сблъсък със Запада, защото за първи път ботушите на американските войници погазиха територия, считана за свещена, ислямска земя. Това е прекъсването  на една културна и символична вселена, началото на дълбока фрактура". Но какви бяха последиците за населението? „Особено през 90-те години, щетите бяха огромни: от една страна материалното унищожаване, от друга – здравното.  Много бомбардировки бяха извършени с така наречения обеднен уран, който умножи смъртните случаи от рак експоненциално, засягайки и много деца. В състояние, при което и паричният доход се заличи. Заплатите в Ирак достигнаха исторически минимум, което направи безпредметен целия трудов свят в страна, смазана от бедността, изправена пред общото безразличие на международната общност. И това нещо не вдигна шум, защото санкциите трябваше да сломят правителството”.

Войната от 2003

През 21 век за Ирак приключва една епоха: тази на властта на Саддам Хюсеин. „Този ​​конфликт мобилизира международната общност във война, водеща началото си от една лъжа – тази  за оръжията, притежавани от Ирак. Целта е окончателно да бъде свален Саддам, създавайки конфликт, изигран в конфронтацията между Ирак и САЩ". Тази война също има драматични последици за населението. Професор Ла Бела посочва, че  „конфликтът довежда до  разрив между мюсюлманския арабски свят и западния свят, което ще има огромни последици за тази земя чак до наши дни и ще бъде в основата на последната война, която започна през 2014 г.".

Тероризмът

 „Десетилетието, което преминава от 2003 до 2014 г. с избухването на гражданската война, вижда Ирак в ситуация на абсолютна бедност и силна международна изолация. Всичко това, подчертава професорът, изостря вътрешните конфликти, увеличава сектантството и нарушава съжителството, което беше в основата на историята на Ирак, тази хармония между кюрдите, важен компонент в северната част на страната и шиитите и сунитите". Конфликтите ескалират и иракчаните започват да се бият помежду си.

 „По този начин Ирак е контролиран от чужди сили, където желанието за отмъщение и негодуванието нарастват неимоверно“, казва още историкът. Всичко това води до разширяване на властта на Абу Бакр ал Багдади през 2014 г., в опита да създаде халифата. „Тази джихадистка идеология предизвика голямо движение на присъединяване на големи слоеве от населението, които търсят реванш около това фундаменталистко вероизповедание“. Оттук и гражданската война. „От 2014 до 2017 г. следва ужасна война, с разрушаване на църкви, джамии, музеи. Операция за анулиране на всичко човечно. Ужасни години, в които Ирак бе подложен на насилия от всякакъв вид, които няма аналог".

Апостолическото пътуване на папа Франциск

„Тази болка, изпитана от населението, заключава Ла Бела, е в известен смисъл, според мен, големият събеседник на пътуването на папата. Франциск ще отиде и в  град Ур на халдеите, за където тръгна Авраам. Това посещение потвърждава отричането, от страна на всички велики религии, на всяка подкрепа на войната. Смятам, че това пътуване се явява като едно от най-важните в понтификата на папа Франциск”.