Световен ден на болните: Пандемията, школа по взаимоотношения
Светла Чалъкова – Ватикана
„Само един е вашият Учител и всички вие сте братя. Връзката на доверие стои в основата на грижите за болните“ (Мат. 23, 8). Този е ключът за прочита на една цяла година, в която човечеството съжителства с коронавируса. Това е и заглавието на посланието на папа Франциск за 29-тия Световен ден на болните, който Църквата чества днес, 11 февруари, празник на Дева Мария Лурдска. Със своето послание Франциск ни помага да поставим случилото се в хоризонта на Евангелието, като ни приканва още веднъж да разберем, че не можем да пропуснем възможността да доловим посланието, което ни отправя кризата. Болест, грижи, здравеопазване, и след това професиите, науката, технологиите: всичко намира своя център в човешката личност и в съединителната тъкан на взаимоотношенията. Защото е все по-красноречиво „че никой не може да се спаси сам“.
Недостатъците, но и отдадеността по време на пандемията
Заповедта на любовта, оставена ни от Исус, намира своята конкретна реализация и във взаимоотношенията със страдащите. Това е един от ключовите пасажи от Посланието на папа Франциск за този 29-ти Световен ден на болните.
Текстът на папското размишление за този ден, със темата заимствана от Евангелието според Матей, се позовава, и не може да бъде по друг начин, на настоящата пандемия, и откроява, че именно във връзката с болестта, която сее болка и смърт, във връзката със страдащите, е положено значението на „последователността между изповядваната вяра и реалния опит“. Рискът, на който всъщност сме изложени е този да попаднем в много сериозното „зло на лицемерието“, „пораждащ ефекта, който ни пречи да процъфтяваме като чеда на единствения Отец, призовани да живеем всеобщо братство“.
Ето защо папата призовава „никой да не бъде оставен сам, никой не трябва да се чувства изключен или изоставен. Нужна е близост към болните от Covid. Никой – предупреждава папата – не е имунизиран срещу злото на лицемерието“.
Изправени пред нуждите на нашите братя и сестри „Исус ни предлага един модел на поведение, който е напълно противоположен на лицемерието. Той предлага да се спрем, да изслушаме, да установим пряка и лична връзка с другия, да почувстваме съпричастност и състрадание към него или нея, да се обвържем със страданието му до такава степен, че да се натоварим с него чрез служението (вж. Лк 10, 30-35). От друга страна, налагайки въпроса за смисъла на живота, болестта „винаги има лице, но не само едно: тя има лицето на всеки болен човек, също и на онези, които се чувстват пренебрегнати, изключени, жертви на социални несправедливости, които им отказват основните права (срв. Fratelli tutti, 22).
„Настоящата пандемия разкри много недостатъци в здравните системи и недостатъци в грижите за болните хора“, трудности, които зависят от „политическия избор, начина на управление на ресурсите и ангажираността на тези, които заемат отговорни длъжности. Инвестирането на ресурси в грижите и помощта за болни хора е приоритет, свързан с принципа, че здравето е основно общо благо“, посочва папата в посланието си. В същото време „пандемията открои всеотдайността и щедростта на здравните работници, доброволците, работниците, свещениците, богопосветените мъже и жени, които с професионализъм, себеотрицание, чувство за отговорност и любов към ближния помагаха, обгрижваха, утешаваха и служиха на много болни хора и техните семейства“.
Всъщност близостта - подчертава папата - „е безценен елей, който дава подкрепа и утеха на страдащите в болестта. Като християни, нека живеем близостта като израз на любовта на Исус Христос, добрия самарянин, който със състрадание се приближи до всяко човешко същество, наранено от греха“. Ето защо „релационният аспект“ може да има „холистичен ефект към болния“, и поради тази причина е определящ за добрата терапия и трябва да бъде оценен за лечебния процес. Става въпрос според папа Франциск за създаването на „пакт между нуждаещите се от грижи и тези, които се грижат за тях“, основан на доверието, поставящ достойнството на пациента в центъра, защитаващ професионализма на здравните работници и поддържащ добри отношения със семейството на пациента“. Защото „едно общество е толкова по-човешко, колкото повече знае как да се грижи за своите крехки и страдащи членове и знае как да го направи с ефективност, вдъхновена от братската любов“.
