Търси

Vatican News
Папа Франциск на литургията за Пепеляна Сряда Папа Франциск на литургията за Пепеляна Сряда  (Vatican Media)

Папата: Великите пости са път на завръщане към Бог

На литургията за Пепеляна Сряда, отслужена във Ватиканската базилика, папа Франциск призова да станем малки, поемайки по пътя на смирението, който отвежда до Пасхата. Великите пости – посочи – означават да се разбере, че спасението не е изкачване за слава, а смирение от любов.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

„Великият пост е завръщане към Бог, за да направим проверка на пътищата, които следваме, и да преоткрием съществената връзка с Отца, от когото всичко зависи. Не трябва да следваме праха на нещата, които днес ги има, а утре ги няма, а да насочим навигатора на нашия живот към Него“. Това е увещанието, което папата отправи в началото на това силно време на Великия пост, което - припомн той, „не е колекция малки жертвички, а е разпознаване на къде е насочено сърцето“. В противен случай – предупреди –рискуваме нашия път да бъде възпрепятстван „от съблазнителните примки на пороците, от фалшивата сигурност на парите и от показността, от жертвеното ридание, което парализира“. Както се случи с народа на Израил, когато напусна Египет. „По-трудно бе да се остави Египет от сърцето на Божия народ, отколкото да се напусне самия Египет“. Следователно Великият пост е „изход от робството към свободата“. Но „никой не може да се помири с Бог, единствено със собствените си сили: Господ е този, който ни предхожда, идвайки насреща ни. Затова началото на завръщането е да се разпознаем нуждаещи се от милосърдие“.

Литургията с ритуала на поръсването с пепел, бе отслужена във Ватиканската базилика „Свети Петър“, а не както по традиция в базиликата „Света Сабина“ на Авентинския хълм. Заради мерките, наложени от пандемията, на литургията присъстваха ограничен брой вярващи, като за ритуала на поръсването с пепел бях следвани напътствията на Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата. Затова, след като благослови пепелта, папа Франциск произнесе, веднъж за всички, формулата: „Спомни си човече, че си прах и на прах ще се превърнеш“, и поръси с пепел главите на присъстващите кардинали, като на края, самия той бе поръсен с пепел от кардинал Андежло Комастри.

В проповедта си папата открои, че трябва да се запитаме „какво е нашето сърце: дали обича по малко Господ и по малко света или е силно закрепено в Бог“. Оттук папа Франциск се спря на самия жест на свеждането на главата за поръсването с пепелта, който показва най-дълбокия смисъл на това завръщане. „След като свършат Великите пости – каза той – трябва да се сведем още повече, за да умием нозете на нашите братя“.

„Великите пости са смиреното слизане вътре в нас и към другите. Означава да се разбере, че спасението не е изкачване за слава, а смирение за любов. Означава да станем малки. Ето защо, за да не загубим посоката по този път, нека застанем пред кръста на Исус: той е мълчаливия престол на Бог. Нека всеки ден да гледаме неговите рани, раните, които Той занесе в Небесата и показва на Отца, всеки ден, в своята застъпническа молитва. Нека всеки ден да гледаме неговите рани. В тези прободни рани, разпознаваме нашата празнота, нашите пропуски, раните от греха, ударите, които ни нараняват. И въпреки това, там, виждаме, че Бог не сочи пръст срещу ни, а разтваря широко ръцете си за нас“.

Папата призова да целуваме раните на Исус: „В най-болезнените прободни рани на живота – подчерта – Бог ни очаква със своето безгранично милосърдие. Защото там, където сме най-уязвими, където се срамуваме най-много, Той идва насреща ни. И сега ни приканва да се завърнем при Него, за да намерим радостта, че сме обичани“.

Папа Франциск се позова и на думите на пророк Йоил, който говорейки от името на Бог, казва на народа на Израил „Върнете се при мен с цялото си сърце“. За да продължим по този път, папата припомни завръщанията, за които ни разказва Божието Слово: това на блудния син, показващо, как първата стъпка на завръщането е „прошката на Отца“, и да се изправим на крака с Изповедта. В този контекст папата посъветва изповедниците да бъдат като бащата от притчата: „не с камшик, а с прегръдка“.

Но след това, трябва да се завърнем при Исус както направи изцеления прокажен, който се върна за да Му благодари.

„Всички страдаме от духовни болести, които сами не можем да изцелим; всички имаме вкоренени пороци, които сами не можем да изкореним; всички имаме страхове, които ни парализират и сами не можем да сломим. Имаме нужда да подражаваме на онзи прокажен, който се завърна при Исус и се хвърли в нозете Му. Нуждаем се от изцелението на Исус“.

Ето защо, трябва да застанем пред Него, представяйки Му нашите рани и грехове. „Пепелта, поръсена на главата, ни напомня, че сме пепел и в пепел ще се завърнем“, открои още веднъж папата, припомняйки че именно „над тази наша пепел Бог вдъхна своя Дух на живот“.

„Затова, не можем да живеем преследвайки пепелта, вървейки зад нещата, които днес ги има, а утре изчезват. Нека се върнем към Духа, дарител на живот, да се върнем към Огъня, който възкресява нашата пепел, към онзи огън, който ни учи да обичаме: винаги ще бъдем прах, но както казва литургичният химн: „влюбен прах“ . Нека отново издигнем молитва към Светия Дух, да преоткрием огъня на възхвалата, който изгаря пепелта на риданието и примирението“.

Но това завръщане – предупреди папата – е възможно „единствено, защото Той дойде към нас“, защото Господ слезе вътре в нашата смърт и нашия грях. Бог Отец е Онзи, който излиза от дома си, за да ни търси; Господ, който ни изцелява е Онзи, който позволи да бъде наранен на кръста; Духът, който ни кара да променим живота си е Онзи, който духа със сила и нежност над нашата пепел. Затова, трябва да се помирим“:

„Обръщането на сърцето, с жестове и практики, които го изразяват, е възможно само изхождайки от примата на действието на Бог. Не са нашите способности или нашите заслуги тези, които ни карат да се завърнем при Него, а Неговата благодат, която трябва да приемем. Исус ни го каза ясно в Евангелието: не справедливостта, която практикуваме пред хората, ни прави праведни, а искрената връзка с Отца“.

Затова, „пътят на завръщането е път на смирението. Това което ни спасява е благодатта, защото спасението е чиста благодат“.

17 Февруари 2021, 12:27