Търси

Vatican News

Папата: търпението е отличителната черта на богопосветените

Способни да видят светлината сред мрака и да носят тази светлина по целия свят: това е, което папа Франциск пожела на богосветените по време на литургията, която предстоятелства в базиликата „Свети Петър“ за празника Сретение Господне: „Бог обработва почвата на историята и на нашето сърце, вдъхва надежда и милост“, изтъкна папата. В края на службата Франциск призова богопосветените да избягват „бърборенето“ и „да не губят чувството за хумор“.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

На празника Сретение Господне се чества и  Деня на богопосветения живот. Откъсът от Евангелието според Лука, предложен от литургията, описва реакциите на възрастния Симеон, праведен човек, и на пророчицата Ана, пред младенеца Исус, донесен в Храма от Мария и Йосиф. На литургията, председстоятелствана във Ватиканската базилика, с участието на богопосветени мъже и жени, папа Франциск избра да постави в центъра на своята проповед  поведението на Симеон при тази среща, като открои на предена план неговото търпение. Търпение, което има много да каже на живота на днешните богопосветени жени и мъже. Празникът във Ватиканската базилика започна с влизането в процесията на Франциск, който, както всички присъстващи, държи запалена свещ в ръка. Базиликата е обгърната в мрак, и само след благославянето на свещите, символ на светлината, която е Христос, и поръсването на вярващите със светена вода, папата стига до олтара Свети Петровия престол и малко преди да започне литургията на Словото, светлината отново изпълни всяко пространство.

Търпението на Симеон

През целия си живот Симеон бе в очакване на „утешението на Израил“ – посочва евангелист Лука – и когато вижда онзи младенец, разпознава в Него светлината, дошла да озари човеците. Симеон – посочи папата в началото на проповедта си – „се бе научил, че Бог не идва чрез изключителни събития, а е присъстващ в привидната монотонност на нашите дни, в малките неща, които се опитваме да правим“:

„Вървейки търпеливо, Симеон не се измори с течение на времето. Той е човек, напред с годините, но пламъкът на сърцето му все още свети; през дългия си живот може да е бил наранен и разочарован понякога, но все пак не е загубил надежда; с търпение той съхранява обещанието, без да позволи да бъде погълнат от горчивината на миналото или от онази примирена меланхолия, която се появява, когато човек достигне здрача на живот“.

Търпението на Бог, който винаги ни очаква

Симеон успя да остане бдителен до деня, в който видя спасението. Знаеше как да се надява в търпеливото чакане. Търпението - отбеляза папата - Симеон го получи от молитвата и го научи от опита на своя народ, който винаги е разпознавал в Господа един „милостив и състрадателен Бог“, който не се уморява пред изневярата, но винаги очаква нашето обръщане. „Следователно търпението на Симеон е огледало на търпението на Бог, на Отца,който - продължи Франциск - не изисква от нас съвършенство, а импулсът на сърцето“, който се опитва да ни говори дори когато сме се затворили за слушането“:

„Тази причината за нашата надежда: Бог ни очаква, без да се уморява никога. Бог ни очаква без да се уморява никога. И тази причината за нашата надежда. Когато се отдалечаваме, Той идва да ни търси, когато падаме на земята, Той ни повдига, когато се завръщаме при Него, след като сме се изгубили, Той ни очаква с разтворени ръце. Неговата любов не се измерва с кантара на нашите човешки сметки, а ни вдъхва винаги смелостта да започнем отново. Учи ни на издръжливост, на смелостта да започваме отново. Винаги, всеки ден. След паданията, винаги да започваме отново. Той е търпелив“.

Нашето търпение

„Гледайки към Бог и към Симеон, можем да разберем какво е търпението“, каза папата, който поясни, че то „проста толерантност или издръжливост при трудностите“:

„Търпението не е признак на слабост: то е силата на душата, която ни прави способни да „носим бремето“, да понасяме: да понасяме понасяйки тежестта на личните проблеми и проблемите на общността, помага ни да приемаме различното у другия, кара ни да упорстваме в доброто, дори когато всичко изглежда безполезно, то ни продължим по пътя, дори когато досадата и леността ни атакуват“.

Да очакваме с доверие, отивайки отвъд разочарованията

Но къде живее търпението? Като се позова по-специално на богопосветените мъже и жени, папата посочи три „места“: първото място е „нашия личен живот“. След като се отговори с ентусиазъм на повика на Бог, по пътя се срещат също разочарования и неудовлетвореност:

„Понякога ентусиазмът от нашата работа не съвпада с желания резултат, нашата сеитба изглежда не дава подходящи плодове, пламът на молитвата избледнява и вече не сме имунизирани срещу духовна сухота. В живота ни като богопосветени хора може да се случи надеждата да свърши, заради разочаровани очаквания. Трябва да имаме търпение със себе си и да очакваме уверено Божиите времена и пътища: Той е верен на обещанията си. Това е основният камък: Той е верен на обещанията си“.

Папата се спря на вътрешната тъга, която понякога нахлува в живота на богопосветените. „Тя – каза папата – е като червей, който разяжда отвътре“. Това е нещо, от което богопосветените трябва да бягат.

Търпението в живота на общността

Второто място, в което обитава търпението е живота в общността, който не винаги е мирен, не винаги безконфликтен. Поради това е нужно „да се стремим да не губим мира и да изчакаме подходящия момент, за да се изясним в милосърдието и истината“. Франциск цитира откъс от часослова, относно духовното проникновение: „Когато морето е бурно не се виждат рибите, но когато морето е спокойно, те могат да се видят“.

„Никога – коментира папата – не ще можем да направим добро разграничаване, да видим истината, ако нашето сърце е неспокойно и нетърпеливо. В нашите общности е необходимо това взаимно търпение: да се понася, т.е, да се носи на собствените рамене живота на нашия събрат или сестра, също неговите слабости и недостатъци. Всички. Нека запомним това: Господ не ни вика, за да бъдем солисти – има много такива в Църквата, и го знаем; не, не ни вика, за да бъдем солисти, а за да бъдем част от един хор, който по някога пее фалшиво, но винаги трябва да се опитва да пее заедно“.

Гледайте към света с милосърдие

Търпението трябва да бъде живяно и по отношение на света, и това е третото място, където то живее. Папата се върна отново на поведението на Симеон и Ана, които не се оплакват с Господ „за нещата, които не вървят, а с търпение очакват светлината“:

„Нуждаем се от това търпение, за да не станем пленници на оплакванията. Оплакванията ни правят пленници: „светът вече не ни слуша“ – сме чували много пъти да се казва – „нямаме вече звания, трябва да затворим, живеем трудни времена!“. Така се започва с оплакванията. Понякога се случва, че на търпението, с което Бог обработва почвата на историята и почвата на нашето сърце, ние се противопоставяме с нетърпението на онзи, който отсъжда всичко веднага. Сега или никога: сега, сега, сега. И така губим онази добродетел, малка, но най-хубавата: надеждата. Видях много богопосветени мъже и жени, които губят надеждата. Просто заради нетърпението“.

Смелото търпение, да се търсят нови пътища

Папа Франциск прикани богопосветените да си направят изпит на съвестта в светлината на казаното, което звучи, като „предизвикателство за нашия живот“, един живот обаче, който не може да остане неподвижен. „Има нужда от смело търпение, за да вървим, вслушвайки се в съветите на Светия Дух“, завърши папата, който прикани богопосветените да просят от Бог търпението на Симеон и Анна, „за да могат и нашите очи да видят светлината на спасението и да я носим по целия свят“

Не на бърборенето, да на чувството за хумор

В края на литургията, кратък поздрав, изпълнен с благодарност, отправи кардинал Жоао Браз де Авис, префект на Конгрегацията за Институтите за богопосветен живот и Общностите за апостолски живот. От своя страна папата благодари на кардинала и всички богопосветени мъже и жени за тяхната работа по света, за тяхното свидетелство в едно трудно време, по причина на Covid: „нужно е търпение и в тази ситуация“, каза той, прибавяйки два полезни съвета за живота в общността. Първият е да се избягва бърборенето, а другият е да не се губи чувството за хумор:

„Антидот срещу бърборенето, сплетните, е способността да се смеем на себе си, на ситуациите, дори на другите – с добро сърце – но без да губим чувството за хумор и избягвайки сплетните. Това, което ви съветвам, не е клерикален съвет, а човешки: човешки, за да вървим с търпение. Никога не говори лошо за другите: отхапи си езика. Но също, не губете чувството за хумор: то ще ни помогне много“.

Последните думи на папата са отново насърчение към богопосветените, позовавайки се на многобройните трудности, на болката пред липсата на звания: „Смело напред – насърчава – Господ е по-голям, Господ ни обича. Нека вървим зад Господ“.

02 Февруари 2021, 22:28