Търси

Vatican News
Аудиенция на папа Франциск с акредитирания към Светия престол Дипломатически корпус Аудиенция на папа Франциск с акредитирания към Светия престол Дипломатически корпус  (Vatican Media)

Папата към посланиците: братството е истинското лекарство срещу кризата и разделенията

В традиционното слово за началото на годината към акредитирания към Светия Престол Дипломатически корпус, папа Франциск очерта петте кризи и предизвикателства на току-що започналата година.

„Току-що изминалата година е година, която се характеризира със страх и пандемия“, това подчерта папа Франциск в традиционното си слово за началото на годината към акредитираните към Светия престол дипломати. В него папата открои петте кризи в днешния свят: здравната криза, екологичната криза, икономическата и политическата криза, заедно с кризата в човешките отношения. Папата сподели, че желае да възобнови апостолическите си пътувания, започвайки с това до Ирак. „Братството и надеждата - отбеляза той - са като лекарства, от които светът се нуждае днес, също като ваксините“.

В дългото си слово, характеризиращо се с желанието да се възстанови контактът с хората,  също и чрез апостолическитеските пътувания, папата направи преглед на кризисните ситуации в света: от ситуацията в Сирия до тази в Ливан, от Светата земя до международния тероризъм, който засяга Америка, Африка и дори Европа. Но също и Мианмар, призовавайки за бързо освобождаване на затворени политици, както  и ситуацията в Кавказ (арменско-азербайджанската война), без обаче да споменава конкретно ситуацията в Украйна, която също е обект на вниманието на Светия престол. В словото си папата защити споразумението с Китай за назначаването на епископи, определяйки го като „пастирско”, като не пропусна да отбележи, че пандемичните мерки показаха една всеобща криза.

Като съобщава за възобновяването на международните пътувания, папа Франциск подчертава също, че с пътуванията се засилва и диалогът, започвайки от междурелигиозния диалог, който, „когато се разбира не като отказ от собствената идентичност, а като възможност за по-голямо взаимно опознаване и обогатяване“, представлява „възможност за религиозните лидери и за вярващите от различните религии, и може да подкрепи дейността на политическите лидери в тяхната отговорност за изграждане на общото благо".

Папата се спира и на международните споразумения, които служат на Църквата за сътрудничество и развиване на дейност в държавите, като припомня и последните двустранни споразумения, ратифицирани с Демократична република Конго и Буркина Фасо, както и Седмото допълнително споразумение между Светия престол и Република Австрия към Конвенцията за уреждане на имуществените отношения от 23 юни 1960 г.

Но за папата е преди всичко важно споразумението с Китай за назначаването на епископи, което бе удължено с още две години. „Споразумение - обясни той -  което по същество е от пастирско естество и Светият престол се надява, че предприетият път ще продължи в дух на взаимно уважение и доверие, допринасяйки допълнително за разрешаването на въпроси от общ интерес ".

COVID, каза папа Франциск, донесе „страх, отчаяние и безнадеждност“, спомогна за издигането на бариери, създавайки „свят, който отново е разпокъсан и разделен“, но преди всичко породи криза, пред която папата опита да се изправи със създаването на Ватиканската комисия COVID-19. Според Светия отец пандемията „подчерта рисковете и последиците от един начин на живот, доминиран от егоизма и културата на отхвърлянето, но ни представи също алтернатива: да продължим по досегашния път или да поемем по нов път“.

Папата посочи, че в настоящия момент света е изправен пред пет кризи: Първата е здравната криза. Изправяйки ни пред болестта и смъртта, пандемията „припомня стойността на живота“, но все пак „под предлог за гарантиране на предполагаеми субективни права все по-голям брой законодателства в света изглежда се отдалечават от задължителния дълг за защита на човешкия живот във всяка негова фаза".

Папа Франциск поднови призива си „на всеки човек да бъдат предоставени нужните грижи и помощ от които се нуждае“, като настоя да се насърчи „универсалния достъп до основните здравни грижи. Също така създаването на местни медицински заведения и здравни структури, отговарящи на реалните нужди на населението, както и възможността за терапии и лекарства“, поле, което „не трябва да бъде свързано с логиката на печалбата“.

Папата, в съответствие с апелите на Светия престол (особено последният на „Каритас Интернационалис“), призовава „всички държави да допринасят активно за международни инициативи, целящи да осигурят справедливо разпределение на ваксините, не въз основа на чисто икономически критерии, а предвид нуждите на всички, особено на най-нуждаещите се населения”. Папа Франциск при все това апелира да се запази „отговорното поведение“, за да избегне разпространението на коронавируса.

Втората криза е екологичната и макар, че кризата в здравеопазването и тази на околната имат дълбоки разлики, те имат и прилики. Папата определя екологичната криза като по-дълбока, отбелязва, че „въздействието, например, на изменението на климата, независимо дали е пряко, като екстремни метеорологични явления каквито са наводнения и суши, или е косвено, като недохранването или респираторните заболявания, често има последици, които продължават дълго време”.

Папа Франциск призовава да се поднови ангажираността на страните в така наречените КОП, конференциите на Обединените нации за климатичните промени, по-специално за предстоящата в Глазгоу, тъй като – каза той - „сега е моментът да действаме“, за което свидетелстват тихоокеанските острови, които рискуват да изчезнат, скорошните наводнения в Югоизточна Азия, пожарите в Австралия и Калифорния миналата година, продоволствена несигурност, която засегна Буркина Фасо, Мали и Нигер, „с милиони хора, страдащи от глад; както и ситуацията в Южен Судан, където съществува риска от екстремен глад и продължава сериозна хуманитарна извънредна криза

Папата се спря и на Южен Судан, където би искал да отиде, и припомни, че там „повече от един милион деца страда от недохранване, докато хуманитарните коридори често са възпрепятствани и присъствието на хуманитарните агенции на територията е „ограничено“. Папата призова южносуданските власти – към които отправи писмо за Рождество Христово – „да преодолеят недоразуменията и да продължат по пътя политическия диалог за пълно национално помирение“.

Третата криза е икономическата, отчасти причинена от политиките за ограничаване на коронавируса, с локдауна, който доведе до „затваряне на търговския бизнес и общо забавяне на производствените дейности, със сериозни последици за бизнеса, особено малкия и средния, за „трудовата заетост и оттам върху живота на семействата и на цели слоеве от обществото, особено на по-слабите“.

За папа Франциск „имаме нужда от нещо като нова коперниканска революция, която поставя икономиката в услуга на човека, а не обратното“. Папата отбелязва, че „не рядко преобладават стремежите за търсене на конкретни решения на проблем, който има глобални измерения. Днес по-малко от всякога можем да си помислим да го направим сами“.

Папа Франциск призовава за „общи и споделени инициативи и на международно ниво, особено в подкрепа на работната заетост и за защита на най-бедните слоеве от населението“, подкрепя плана на ЕС и инициативата Next Generation EU, припомня, че „кризата засегна преди всичко тези, които работят в неформалния сектор, които първи видяха да изчезват средствата им за издръжка” – тема, по която Папата говори в своето великденско послание към народните движения.

Папа Франциск насърчава „да бъде осигурена на всички икономическа стабилност, за да се избегнат бичовете на експлоатацията и да се осуети лихварството и корупцията, които засягат много страни по света, както и много други несправедливости, които се извършват всеки ден пред уморените и разсеяни очи на нашето съвременно общество".

Папата открои също нарастването на киберпрестъпността, и по-специално на педопорнографията, както и нарастването на извънредните хуманитарни кризи. Сред тях той цитира „Судан, където са потърсили убежище хиляди хора, бягащи от региона Тиграй, както и други страни в Субсахарска Африка, или региона Кабо Делгадо в Мозамбик, където мнозина са принудени да изоставят своята територия и сега се намират в много несигурни условия“, но също така Йемен и Сирия.

Пред лицето на хуманитарните кризи, Светият престол обезкуражава използването на санкции, „за да се спомогне потока от хуманитарната помощ, на първо място лекарства и здравни инструменти, изключително необходими в това време на пандемия“. Папа Франциск отново настоя за опрощаването или намаляването на, „дългът, който тежи на най-бедните страни и който пречи на тяхното възстановяване и пълно развитие".

Друга криза, изострена от пандемията, е тази на мигрантите, посочи папата. Поради затварянето на границите, мигрантите „трябваше да прибягнат до все по-опасни маршрути“ и „масираният поток породи увеличаване на броя на незаконните отхвърляния, често прилагани, за да попречат на мигрантите да търсят убежище, в нарушение на принципа на неотхвърляне (non-refoulement)”.

Папата призова спешно „да се преодолеят основните причини, които тласкат към миграцията“, но също така да се помогне на приемащите страни. Също така заяви, че с интерес очаква „преговорите за Новия пакт на Европейския съюз за миграцията и убежището, същевременно отбелязвайки, че конкретните политически механизми няма да работят, ако не са подкрепени от необходимата политическа воля и ангажираността на всички участващи страни, включително гражданското общество и самите мигранти“.

Припомняйки ангажимента на Светия престол на миграционния фронт (член на Международната организация по миграция, член на Изпълнителния комитет на програмата на Върховния комисар на ООН за бежанците), папа Франциск подчертава, че „от Втората световна война досега, светът не е бил свидетел на такова драстично увеличение на броя на бежанците, като това, което виждаме днес", и апелира да се поднови „ангажимента за тяхната защита, както и този за вътрешно разселените лица и всички уязвими хора, принудени да бягат от преследвания, насилия, конфликти и войни”.

Папата изразява загрижеността на Светия престол за кризата с разселените лица в Сахел, където техният брой се е „увеличил двадесет пъти“. Но международната картина го кара да гледа и към преврата в Мианмар и папата пожелава политическите лидери, които са в затвора, да бъдат незабавно освободени.

Папа Франциск открои, че политическата криза има мъчителни последици, възникнали по време на пандемията, и заклейми склонността ѝ към поляризация. „Поддържането на демократичните реалности живи е предизвикателство, което засяга всички държави – каза папата - защото кризата е очевидна и в страни с дълга демократична традиция. Това е политическата криза, която има последици на международно ниво и върху цялата многостранна система и очевидните последици върху Организации предназначени да насърчават мира и развитието".

За пореден път, папа Франциск призовава за нов тласък на международните организации в многостранната област, без да се страхуват от реформи, като реформата на Курията - отбелязва папата - които са поставени в перспективата на непрекъснатите промени.

В многостранната свефа, Франциск приветства влизането в сила на Договора за забрана на ядреното оръжие, както и удължаването с още пет години на Новия договор за намаляване на стратегическите оръжия (т.нар. Нов СТАРТ) между Руската Федерация и Съединените американски щати".

Глава Сирия: папата пожелава 2021 да бъде „годината, в която окончателно да се напише думата край на сирийския конфликт, започнал преди десет години!“, но той разглежда и ситуацията в Светата земя, защото „взаимното доверие между израелци и палестинци трябва да бъде основата за подновен и окончателен пряк диалог между страните, за разрешаване на конфликт, който продължава твърде дълго", както и в Ливан, „който претърпява вътрешна криза и рискува да загуби своята идентичност и да се окаже още по-въвлечен в напрежението в региона".

И още за Ливан, папата подчертава, че е необходимо „страната да запази своята уникална идентичност, за да осигури многолик, толерантен и диверсифициран Близък Изток, в който християнското присъствие да предостави своя собствен принос, а не да се свежда до малцинство под протекция“,  тъй като християните са „свързващата, историческа и социална тъкан на Ливан", докато „отслабването на християнската общност рискува да разруши вътрешното равновесие и самата ливанска реалност". Но трябва да се обърне внимание и на присъствието на сирийски и палестински бежанци, като е необходим и спешен процес на икономическо възстановяване,  казва папата, „който да се осъществява със съгласието на всички политически и религиозни лидери, без лични интереси, за „осъществяването на действителни реформи,  за доброто на гражданите, действайки прозрачно и поемайки отговорност за своите действия".

Папа Франциск се фокусира и върху ситуацията в Либия, за която се надява „да започне очаквания процес на помирение в страната“, но също така и върху Централноафриканската република, както и върху проблемите в Латинска Америка, както и „влошаването на отношенията на Корейския полуостров, завършили с разрушаването на междукорейския офис за връзка в Кесонг“ и „ситуацията в Южен Кавказ, където все още има няколко замразени конфликта, някои от които се разпалиха през последната година, подкопавайки стабилността и сигурността на целия регион“.

Папата изрази безпокойство и за възраждането на тероризма, „който засяга преди всичко Субсахарска Африка, но също така Азия и Европа“, като се има предвид, че „целите на подобни атаки често са именно местата за култ, където те се събират верни в молитва“. „Защитата на местата за култ - казва папа Франциск - е пряко следствие от защитата на свободата на мисълта, съвестта и религията и е задължение на гражданските власти, независимо от политическия цвят и религиозната принадлежност“.

Последната криза, посочена от папата, е тази в човешките взаимоотношения, откроена от пандемията, която постепенно изолира хората, и по-специално децата, които са изостанали в образованието или са пристрастени към интернет „и като цяло към виртуалните форми на комуникация, което ги прави по-уязвими и изложени прекомерно на онлайн престъпни дейности”.

Това е нещо като „образователна катастрофа“, каза папа Франциск. Катастрофа, балансирана от прекараното повече време в семейството, заради локдауна, независимо, че „не всички можеха да живеят спокойно в собствения си дом и някои съжителства се изродиха в домашно насилие“. По тази причина, папата призовава „всички, обществени власти и гражданското общество, да подкрепят жертвите на домашното насилие: „за съжаление – подчерта той -  именно жените, често заедно с децата си, заплащат най-високата цена“.

Накрая, папа Франциск казва,  че ограничаването на пандемията е имало последици „и върху различни основни свободи, включително свободата на религията, с ограничаване на богослужението и образователните и благотворителни дейности на религиозните общности“.

Папа Франциск призовава „да не се пренебрегва фактът, че религиозното измерение представлява основен аспект на човешката личност и на обществото, който не може да бъде заличен; и че въпреки опитите да се защити човешкия живот от разпространението на вируса, духовното и морално измерение на личността не може да се счита за вторично по отношение на физическото здраве".

Папа Франциск подчертава, че „свободата на култ не е следствие от свободата на събранията, а произтича по същество от правото на религиозна свобода, което е първото и основно човешко право. Следователно е необходимо тази свобода да бъде зачитана, закриляна и защитавана от гражданските власти, като здравето и физическата неприкосновеност ".

Папата заключи, като подчерта, че, „кризата в човешките отношения и, следователно, останалите кризи, не могат да бъдат преодолени, освен чрез запазване на трансцедентното достойнство на всяка човешка личност, създадена по образ и подобие на Бог“.

Накрая, папа Франциск припомни седемстотингодишнината от смъртта на Данте Алигери, отправяйки специални думи за италианския народ. „2021 г. е време, което не трябва да се пропуска. И няма да бъде пропиляно, ако знаем как да си сътрудничим с щедрост и ангажираност. В този смисъл вярвам, че братството е истинското лекарство срещу пандемията и многото злини, които ни застигнаха”. Защото - заключи папата - „братството и надеждата са като лекарства, от които днес светът се нуждае, наравно с ваксините. За всеки от вас и вашите страни прося изобилни небесни дарове, с надеждата, че тази година ще бъде благоприятна за задълбочаване на връзките на братството, които обвързват цялото човешко семейство".

svt/dg/man/ vatn

08 Февруари 2021, 14:27