Ангел Господен: да разнасяме Христовата светлина навсякъде

Маня Кавалджиева – Ватикана

 „Планината е високото място, където небето и земята се допират, където Моисей и пророците имаха необикновеното преживяване на срещата с Бог. Исус се изкачва нагоре заедно с тримата ученици и те се спират на върха на планината. И тук, Той се преобразява пред тях. Неговото сияйно лице и излъчващите светлина дрехи, които изпреварват неговия образ на Възкръснал, дават на тези уплашени мъже светлината, за да преминат през мрака: смъртта няма да бъде краят на всичко,

защото тя ще се отвори за славата на Възкресението“. На неделната молитва, с  тези думи папа Франциск коментира евангелския откъс от Марко за Преображение Господне (Мк 9, 2-10).  

Разказът за Преображението, каза папата,  „е покана да си припомним, особено когато преживяваме трудно изпитание и много от вас знаят какво означава да се премине през трудно изпитание,  че Господ е Възкръснал и не позволява на мрака да има последната дума".

Изправени пред съмненията на живота и на вярата, каза още папа Бергольо,  „имаме нужда от друг поглед, от светлина, която да освети в дълбочина тайнството  на живота и да ни помогне да преминем отвъд нашите схеми и критерии на този свят. Ние също сме призовани да се изкачим на планината, да съзерцаваме красотата на Възкръсналия, който запалва искрици светлина във всеки миг от живота ни и ни помага да тълкуваме историята, започвайки от Пасхалната победа”.

Папата обаче предупреди, че трябва да бъдем внимателни: „усещането,  че „се чувстваме добре тук“, не трябва да се превръща в духовен мързел. Не можем да останем на планината и да се наслаждаваме сами на блаженството на тази среща. Самият Исус ни връща в долината, сред нашите братя и в ежедневието. Трябва да се пазим от духовния мързел: ние се чувстваме добре с нашите молитви и литургии, и това ни стига. Не! Изкачването на планината не означава да забравим действителността; да се молим никога не означава да избягаме от трудностите на живота; светлината на вярата не служи за една красива духовна емоция. Ние сме призовани да изживеем срещата с Христос, защото, осветени от Неговата светлина, да можем да я разнасяме и да я караме да свети навсякъде.

„Нека запалим малки светлинки в сърцата на хората“, насърчи още Франциск, „нека бъдем малки евангелски светилници,  които да носят малко любов и надежда: това е мисията на християнина.