Търси

Вечерна молитва за закриването на Молитвената осмодневница за християнско единение Вечерна молитва за закриването на Молитвената осмодневница за християнско единение 

Папата: предразсъдъците възпрепятстват единството

Кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, предстоятелства в базиликата на „Свети Павел извън градските стени“, на мястото на папа Франциск, втората вечерна молитва, с която бе закрита 54-та Молитвена осмодневница за християнско единение. „Нека молитвата и любовта към най-уязвимите – е призива на папата, прочетен от кардинал Паролин - ни помогне да се преоткрием братя, отвъд общността на принадлежност“.

Светла Чалъкова – Ватикана

В сложна реалност като днешната, където мнозина, „дърпани от хиляди страни, се чувстват разпокъсани вътрешно и неспособни да намерят опорна точка“, Исус „ни показва тайната на стабилността да пребъдваме в Него“, както издънките, присадени в лозата, от която теглят сока, за да живеят. Оттук започва пътя на всеки един към единството -  подчертава в проповедта си папата, прочетена от кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, който предстоятелства в базиликата „Свети Павел извън градските стени“, вечерната молитва за закриването на Молитвената осмодневница за християнско единение в празника „Обръщане на Свети Павел“. Поради повторната поява на ишиас, Франциск не успя да предстоятелства церемонията, на която присъстваха представители на различните християнски деноминации. Предлагаме ви пълният текст на проповедта на папа Франциск.

********

 „Пребъдвайте в моята любов“ (Йоан 15, 9). Исус свързва този призив към притчата за лозата и клоните, последната, която ни предлага в Евангелията. Сам Господ е лозата, „истинската“ лоза (ст.1), който не изневерява на очакванията, а остава предана в любовта и никога не се проваля, въпреки нашите грехове и нашите разделения. В тази лоза, която е Той, всички ние кръстените сме присадени като клони: това означава, че можем да растем и носим много плод, само ако сме единени в Исус. Нека тази вечер насочим вниманието си към това необходимо единство, което има различни нива. Мислейки си за лозата, можем да си представим единството, подобно на три концентрични пръстена, като тези на ствола.

Първият кръг, най-вътрешният, е този да пребъдваме в Исус. От тук започва пътя на всеки един към единството. В съвременната бърза и сложна реалност е лесно да се изгуби нишката, дърпани от хиляди страни. Мнозина се чувстват разпокъсани вътрешно, неспособни да намерят опорна точка, стабилна структура в променливите обстоятелства на живота. Исус ни показва тайната на тази стабилност в пребъдването в Него. В текста, който току-що чухме, Той повтаря тези думи седем пъти (ст. 4-7.9-10). Всъщност Той знае, че „без Него не можем да направим нищо“ (срв. Ст. 5). Показа ни също как да го направим, давайки ни пример: всеки ден се оттегляше в пусти места, за да се моли. Нуждаем се от молитвата, така както от водата, за да живеем. Личната молитва, това да бъдем с Исус, преклонението, е от съществено значение, за да пребъдваме в Него. Това е начинът за да положим всичко, което е в нашето сърце, надежди и страхове, радости и скърби в сърцето на Господ. Но преди всичко, съсредоточени върху Исус в молитвата, ние изпитваме неговата любов. Нашето съществуване черпи живот от Него, подобно на клона, който взема сока си от ствола. Това е първото единство, нашата лична цялост, дело на благодатта, която получаваме, пребъдвайки в Исус.

Вторият кръг е този на единството с християните. Ние сме клони от една и съща лоза, ние сме скачени съдове: доброто и злото, което всеки прави, се излива върху останалите. В духовния живот е в сила един своеобразен „закон на динамиката“: доколкото пребъдваме в Бог, ние се приближаваме до другите и доколкото се приближаваме до другите, пребъдваме в Бог. Това означава, че ако се молим на Бог с дух и истина, трябва да обичаме другите и, от друга страна, „ако се обичаме един друг, Бог пребъдва в нас“ (1 Йоан 4:12). Молитвата може да доведе само до любов, в противен случай е само повърхностна обредност. Всъщност не е възможно да срещнем Исус без неговото Тяло, съставено от много членове, толкова колкото са кръстените. Ако нашето преклонение е истинско, ние ще укрепваме в любовта към всички, които следват Исус, независимо от християнското общение, към което принадлежат, защото, дори и да не са „от нас“, те са Негови.

Въпреки това констатираме, че да обичаме братята си не е лесно, защото техните дефекти и недостатъци се появяват веднага и раните от миналото се връщат в спомените. Тук на помощ ни идва действието на Отца, който като опитен земеделец (вж. Йоан 15: 1) знае какво да прави: „Всеки клон, който не дава плод в Мен, го отрязва и всеки клон, който дава плод, Той подрязва за да даде повече плод“ (Йоан 15: 2). Отец отрязва и подрязва. Защо? Защото, за да обичаме, трябва да се лишим от това, което ни отклонява от пътя и ни кара да се затваряме в себе си, пречейки ни да даваме плод. Затова нека изпросим от Отца да отсече от нас предразсъдъците към другите и светските привързаности, които пречат на пълното единство с всичките му чеда. Така пречистени в любовта, ще можем да поставим на заден план земните пречки и препятствията от миналото, които днес отвличат вниманието ни от Евангелието.

Третият кръг на единството, най-големият, е цялото човечество. В този контекст можем да размишляваме върху действието на Светия Дух. В лозата, която е Христос, Той е сокът, който достига до всички части. Но Духът духа където иска и навсякъде иска да отведе към единството. Той ни кара да обичаме не само тези, които ни обичат и мислят като нас, но всички, както ни учи Исус. Позволява ни да прощаваме на враговете и за понесените неправди. Подтиква ни да сме активни и креативни в любовта. Припомня ни, че ближният не е само онзи, който споделя нашите ценности и идеи, а че сме призовани да застанем близо до всички, добри Самаряни за едно уязвимо, бедно и страдащо човечество – днес много страдащо – което лежи по пътищата на света, и което Бог желае да повдигне със състрадание. Нека Светият Дух, автор на благодатта, да ни помогне да живеем последователно, да обичаме също онзи, който не отвръща на нашата любов, защото в чистата и незаинтересована любов Евангелието дава плод. Дървото се разпознава по плодовете: разпознава се по безвъзмездна любов, ако принадлежим към лозата на Исус.

По този начин Светият Дух ни учи на конкретността на любовта към всички братя и сестри, с които споделяме едно и също човечество, онова човечество, което Христос обедини със себе си по неразделен начин, казвайки ни, че винаги ще Го намерим в най-бедните и нуждаещите се ( вж. Mт 25, 31-45). Като им служим заедно, ние ще се преоткрием като братя и ще израстваме в единство. Духът, който обновява лицето на земята, също ни призовава да се грижим за нашия общ дом, да взимаме смели решения за начина по който живеем и консумираме, защото обратното на плодородието е експлоатацията и е недостойно да хабим ценните ресурси, от които много хора са лишени.

Същият Дух, автор на икуменическия път, ни доведе тук тази вечер, за да се молим заедно. И тъй като ние изпитваме единството, което идва от това да се обръщаме към Бог с един глас, искам да благодаря на всички, които са се молили тази седмица и ще продължат да се молят за християнското единство. Отправям моите братски поздрави към събралите се тук представители на църквите и църковните общности: към младите православни и източноправославни, които учат в Рим с подкрепата на Папския съвет за насърчаване на християнското единение; към професорите и студентите от Икуменическия институт в Бозе, които трябваше да дойдат в Рим, както през предишните години, но не можаха заради пандемията и ни следят чрез медиите. Скъпи братя и сестри, нека пребъдваме единени в Христос: нека Светия Дух, излят в сърцата ни, да ни накара да се почувстваме чеда на Отца, братя и сестри между нас, братя и сестри в единственото човешко семейство. Нека Пресветата Троица, общение на любов, да ни помогне да укрепваме в единството.

25 Януари 2021, 18:54