Търси

Vatican News
Монсеньор Рино Физикела на лутрията за Неделята на Божието Слово Монсеньор Рино Физикела на лутрията за Неделята на Божието Слово  (Vatican Media)

Бог е близо: проповед на папата за Втората неделя на Божето Слово

Да не се дистанцираме от Бог и от другите: това бе централното послание в проповедта на папа Франциск за Втората неделя на Божието Слово, която бе прочетена от монсеньор Рино Физикела, председател на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация. Заради ишиас, папа Франциск не предстоятелства литургията за тази неделя, посветена на Словото. От думите на папската проповед се откроява силно призива да четем Евангелието, да открием „антидота за страха да останем сами пред живота“, а „да не се дистанцираме от Бог и от другите“, припомняйки, че „никой не е поставен на ръба на Божието сърце“.

Светла Чалъкова – Ватикана

„От нашето човешко състояние Бог никога няма да се откъсне и да се умори“: този е смисъла на близостта, за която ни говори Исус в днешното евангелие. Това пояснява папата в тази неделя, третата обикновена неделя през литургичната година, в която Исус възвестява Царството Божие. Франциск пожела тя да стане Неделята на Божието Слово, учредявайки я с Апостолическото писмо от 30 септември 2019 г. Aperiut Illis. Проповедта на папа Франциск бе прочетена от монсеньор Рино Физикела, председател на Папския съвет за насърчаване на новата евангелизация, който предстоятелства литургията на мястото на папа Франциск, възпрепятстван отново заради болезнен ишиас, който го принуди да отложи всички свои срещи през следващите дни, като аудиенцията с акредитирания към Светия престол дипломатически корпус и Втората вечерна молитва за закриването на Молитвената осмодневница за християнско единение и празник „Обръщане на свети Павел“. Предлагаме ви пълният текст на папската проповед.

*******

В тази неделя на Словото чуваме Исус, който възвестява Царството Божие. Нека видими какво казва и на кого го казва.

Каква казва. Исус започва да проповядва така: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи“ (Мк. 1, 15). Бог е близо: това е първото послание. Неговото царство слезе на земята. Бог не е, както често сме изкушавани да мислим, там далеч горе в небесата, отделен от човешкото състояние: Той е с нас. Времето на дистанцията приключи, когато Исус стана човек. От тогава Бог е много близо; никога няма да се откъсне от нашето човешко състояние и никога няма да се умори от него. Тази близост е началото на Евангелието, това, което – подчертава текста – Исус казваше (ст. 15): не каза един път завинаги, казваше го, т.е. повтаряше го постоянно. „Бог е близо“ бе лайтмотива на неговото известие, сърцевината на неговото послание. Ако това е началото и рефренът на проповедта на Исус, това може да бъде само константата на живота и на християнското послание. Преди всичко трябва да се повярва и да се възвести, че Бог се е доближил до нас, че сме били помилвани, „омилостивени“. Преди всяка наша дума за Бог съществува  неговото Слово за нас, което Той продължава да ни казва: „Не се страхувай, с теб съм. Близо съм до теб и ще бъда близо до теб“.  

Словото Божие ни позволява да докоснем с ръка тази близост, защото – казва книгата Второзаконие – не е далеч от нас, а е близко до нашето сърце (30, 14). То е антидот на страха да останем сами пред живота. Всъщност Господ чрез своето Слово утешава, тоест той е с онези, които са сами. Говорейки ни, той ни напомня, че ние сме в сърцето Му, скъпоценни в очите Му, държани в дланите на ръцете му. Божието Слово влива този мир, но не ни оставя на мира. Това е Слово за утеха, но също и за покаяние. «Покайте се», казва веднага Исус след като е провъзгласи близостта на Бог. Защото с неговата близост приключи времето, в което човек се дистанцира от Бога и от другите, приключи времето, в което всеки мисли за себе си и върви сам. Това не е християнско, защото който веднъж изпита близостта на Бог не може да дистанцира ближния, не може да го отдалечи в безразличието. В този смисъл, който чете често Божието Слово получава здравословен екзистенциален обрат: открива, че живота не е време да се пазим от другите и да закриляме себе си, а възможност да излезем, за да се срещнем с другите в името на Бог, който е близо. Така Словото, посято в почвата на нашето сърце, ни подтиква да сеем надежда чрез близостта. Именно както прави Бог с нас.

Но нека видим сега на кого говори Исус. Той се обръща преди всичко към рибарите от Галилея. Те бяха обикновени хора, които живееха от плода на своите ръце, работейки усилено ден и нощ. Те не бяха експерти по Писанията и със сигурност не се открояваха с науката и културата. Те живееха в сложен регион с различни народи, етнически групи и култове: това беше най-отдалеченото място от религиозната чистота на Йерусалим, най-отдалеченото от сърцето на страната. Но Исус започва оттам, не от центъра, а от периферията и го прави, за да каже и на нас, че никой не е поставен на ръба на Божието сърце. Всички могат да получат Словото му и да Го срещнат лично. В това отношение, в Евангелието срещаме една хубава подробност, когато се изтъква, че известието на Исус идва „след“ това на Йоан (Мк. 1, 14). Това „след“ е решаващо и бележи една разлика: Йоан приемаше хората в пустинята, където отиват само онези, които могат да напуснат местата, където живеят. Докато Исус говори за Бог в сърцето на обществото, на всеки, където и да се намира. И Той не говори в определени часове и времена: Той говори „минавайки покрай морето“ на рибари, „докато хвърляха мрежите си“ (ст. 16). Обръща се към хората в най-обикновените места и времена. Тук се намира универсалната сила на Божието Слово, която достига до всички и във всяка сфера на живота.

Но Словото притежава също една особена сила, тоест въздейства върху всеки по пряк, по личен начин. Учениците никога няма да забравят думите, които са чули този ден край брега на езерото, близо до лодката, до семейството и колегите, думи, които ще бележат живота им завинаги. Исус им казва: „Следвайте Ме, ще ви направя ловци на хора“ (ст. 17). Не ги привлича с възвишени и недостижими слова, а говори на техния живот: на рибарите, казва че ще бъдат ловци на хора. Ако им беше казал: „Следвайте ме, ще ви направя Апостоли: ще бъдете изпратени по света и ще възвестявате Евангелието със силата на Духа, ще бъдете убити, но ще станете светци“, можем да си представим, какво биха Му отговорили Петър и Андреа: „Благодаря, но предпочитаме нашите мрежи и нашите лодки“. Докато Исус ги призовава, изхождайки от техния живот: „Вие сте рибари и ще станете ловци на хора“. Пронизани от тези думи, те ще открият стъпка по стъпка, че животът с риболов на риба е бил незначителен, и че излизането в морето със Словото на Исус е тайната на радостта. Това прави Господ с нас: Той ни търси там, където сме, обича ни такива, каквито сме и търпеливо придружава стъпките ни. Подобно на тези рибари, той също ни очаква на брега на живота. Със своето Слово той иска да ни накара да променим курса, така че да спрем да живуркаме и да излезем в широкото море, вървейки зад него.

Затова, скъпи братя и сестри, нека не се отказваме от Божието Слово. То е писмото, изпълнено с любов и написано за нас от Онзи, който ни познава като никой друг: четейки го, чуваме отново Неговия глас, виждаме лицето Му, получаваме Неговия Дух. Словото ни доближава до Бог: нека не го държим далеч. Нека винаги да го носим с нас, в джоба, в телефона; нека му предоставим достойно място в нашите домове. Нека поставим Евангелието на място, което да ни напомня да го отваряме ежедневно, може би в началото и края на деня, така че сред множеството думи, които стигат до нашите уши, да стигне до сърцето някои стих от Божието Слово. За да направим това, нека изпросим от Господ силата да изгасим телевизора и да отворим Библията: за изключим телефона и да отворим Евангелието. През тази литургична година четем Евангелието според Марко, най-простото и кратко. Защо да не го четем и сами, по един малък откъс на ден? Ще ни накара да почувстваме близо Господ и ще ни вдъхне смелост по пътя на живота.

24 Януари 2021, 12:46